Танц с олигарси край празен казан
Всъщност ясно е, че всеки май разбира нещо различно под това какво е олигарх. Ако се опитаме да си изясним какво точно значи това понятие, ще видим, че подобно на много други думички в съвременния български език то идва от Русия.
В опита си да обяснят как така изведнъж 20-30 обикновени съветски граждани стават от най-богатите хора в света, руските журналисти започнаха да пишат за олигарсите. Основният принцип бе тази безкрайно богата на суровини страна чрез политиците си да преразпредели националното си богатство.
При това след първото раздаване държавата продължава да помага на избраните – дава заеми, национализира чужди активи и ги продава на правилните хора, помага в трудни ситуации. Не допуска чуждестранни конкуренти. Тези прилики накараха пишещите по крими-теми и политика да видят железни паралели. Олигарх стана популярна дума, описваща най-влиятелните на местно и национално ниво.
За разлика от Русия, където мащабите на страната гарантираха международно влияние, в българския случай политиците не могат да направят повече от това да им гарантират някой и друг завод или серия обществени поръчки. Българската специфика на честите смени във властта създаде и една особена "надпартийност" – независимо от това кой е на власт на национално и местно ниво, трябва да се приспособят.
Разбира се, има и чисто партийни олигарси. От време на време някой става враг на новата власт и започват проблемите, но повечето успяват да се спасят, къде през политици на средно ниво, къде през съдебната система. Досега освен заради некадърност никой не загубил богатството си. Дори при застреляните и със съдебни обвинения, в крайна сметка наследниците им успяват да си запазят натрупаното.
Връщайки се на списъците, основният мъчителен въпрос е какво ще последва след това? Ще има дела? Нека да познаем колко от имането ще бъде законно? Дали 99,8%, или 99,99?
Справедливостта морална ли ще е, или ще национализираме? И ако го национализираме, какво точно ще стане? Държавата ще го управлява добре или ще го даде на бедните? Най-големият проблем обаче е, че отново говорим безсмислени неща. При това в условията на заплаха.
Последните 2-3 месеца просто показаха, че не е ясно колко точно от заплатите и пенсиите ще може да се платят. Ако гледаме опита от Балтика – 70%. Въпросът е дали няма да е по-зле. И основната причина не е Дянков, колкото и да е сбъркал. Причината е във фундамента, както ще кажат икономистите.
Последните 5-6 г. се създаде една "куха" икономика, изградена преди всичко на кредити от вън, които финансираха потреблението на населението, свързано преди всичко с внос от Европа и Китай, като се почне от чорапите и се стигне до плазмени телевизори, до коли втора употреба и нови на лизинг.
Всичко това генерира розовия ръст на данъците, те бяха разпределени за всякакъв тип повишаване на заплати и разходи, като се започне от лекари, военни, полицаи, учители и се стигне до пенсионерите. За олигарсите няма да говорим.
Но в един момент изведнъж се оказа, че няма как да се събират тези данъци, които да поддържат тези заплати и пенсии.
За разлика от Румъния, Унгария, където девалвацията на националната валута предизвика ужас, но се оказа инструмент, у нас поради валутния борд това не може да се направи.
И единствената реална алтернатива е намаляване на доходи – нещо, което Гърция се опита да започне, а протести го отлагат постоянно. Реалността е такава – трябва да се ампутира, за да не се стигне до по-лошо.
Не с мерки, като "ония 28", разбира се.
Списъците са странен танц около празния казан.
А ни предстои да чуваме само писъци на бранещите своите интереси групи.
Тихомир Безлов
в. 24 часа