КРЪГЪТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ОМАГЬОСАН
ПАРАЛЕЛНИТЕ състояния на ПП „Атака“ и лидерът на тая формация в дни, като днешния, придобиват очаквана интензивност. Ето, днес Сидеров се самопроизвел в „апостол на армия бойци“, подкрепени от руски политици, митингували по повод 10-годишнината на партията си и националния празник 3 март..
Реминисценциите с Апостола и християнската религия са в стилистиката и патетиката на повечето български политикани и пр. играчи от т. н. „елит“ или „политическа класа“. За илитератите и необразованите хора, това са интересни и забавни игрички. Илитератите не могат да проумеят къде е скрит барута в тоя опасен заряд. И не разбират, че хитреците ги използват като капсул детонатор на бомбата.
Ако приемем за вярно, че политическите водачи са проекция на своите избиратели, ще излезе, че Хашек е прав – всеки народ си заслужава управляващите (цитирам по памет). Друг е въпросът какви са очакванията на една или друга група избиратели и как те са манипулирани от лидерите.
Много от вас днес казаха, че не са атакисти, но харесват и се възхищават от публичните изяви на ПП „Атака“ и еуфоричното й ръководство. А аз си задавам един друг въпрос: Какво би станало, ако атакистите превземат цитаделата на властта? Как и с кого ще ни управляват? Защото една голяма част от пламенните им заклинания са недомислици или направо са празни приказки. Републиката отдавна е обвързана в какви ли не международни зависимости, еманципацията от които е повече от невъзможна. „Атака“ страда от остър кадрови дефицит. С малки изключения на върха на тая националистическа пирамида са се настанили неудачници и хора, без реализация в нашата съвременност.
Парадоксът е, че тия, които могат, са обвързани с престъпните олигархични структури, а ония, които искат промяна, нямат експертен ресурс, за да я осъществят.
Кръгът е повече от омагьосан.
