БСК: Данъчна амнистия вместо данък лукс. Нужна била пълна инвентаризация на държавата

Запазването на плоския данък е добро, но когато се приема, трябваше да има по-широка дискусия, посочи Димитров.
Да се запази плоският данък, защото той е определящ за една добра бизнес среда, от която не бива да се отказваме по време на криза. Това ще привлече инвестиции, категоричен е зам.- председателят на БСК. Добре е, че правителството не се върна към пропорционалния данък, подчерта той.

БСК имала и по-добра идея от „данък лукс” – да се въведе данъчна амнистия. Според експертите в стопанската камара тя би трябвало да даде повече приходи в бюджета. Всъщност идеята е да има амнистия за доходите, които не са незаконни, но не са обложени с данък.

Според Камен Колев облагането на луксозни стоки и депозити е мярка със съмнителен ефект. Богатите хора имали много възможности да укрият и разпръснат тези доходи.

Митко Димитров, който е и икономически съветник на президента Георги Първанов, също е на мнение, че трябва да се запази плоският данък. Икономистът смята, че амнистията наистина може да получи по-голяма обществена подкрепа, защото ставало въпрос за доходи, които са законно придобити, но не са декларирани.

За мерките за облагане на данък на големите и скъпи жилища от стопанската камара са скептични как ще бъде приложен този критерий, защото предизвиквал много въпроси: Дали е първо жилище, дали е само на един човек, дали има основание да се взима данък върху него. Защото било възможно да се окаже, че един човек има жилище от 250 квадрата и то се облага с данък, а друг има 5 жилища по 80 квадрата.

Трябвало да се мисли много внимателно за механизмите, по които ще се прилага това облагане.
Според Камен Колев не трябва да се драматизира излишно с първоначално обявените в публичното пространство 28 антикризисни мерки. Сред тях обаче имало такива, които са напълно приемливи. Полезна мярка например била всеки да си поема осигуровките.

Настояваме да се изчисти системата, да се знае кой какво плаща, допълни още Колев.
Хубаво било също да има пълна ревизия на финансите на министерствата. Освен за осигуровките – да се знае и за всичко друго какво е похарчено и за какво точно. Така щели да излязат наяве и обществени поръчки, които са били напълно безсмислени.

Оттам могат да се спестят огромни суми и след това да се мисли от къде да се вземе недостигащата сума за осигуровки на държавните служители, смята заместник-председателят на БСК.

80% от мерките на работодатели и синдикати са приети от правителството, добави Митко Димитров. На въпрос дали президентът ще подкрепи икономическата политика на правителството, Димитров отговори, че държавният глава, съзнавайки отговорността, която има, търси решения, които да са приемливи за повечето хора и да са дългосрочни. "Не само текущото излизане от кризата, но и мерки, които да позволят България да има по-добра икономика".
 
По думите на Камен Колев, последните данни говорят, че и през януари рецесията у нас продължава. Има положителна индикация единствено в износа, но това означавало, че държавите, с които търгуваме, са излезли от кризата.

Ние още не сме обърнали тренда, по който се развиваме, подчерта Камен Колев.
Митко Димитров пък не пожела да се ангажира с конкретна прогноза кога ще излезем от кризата: Прогнозите винаги са нещо опасно, особено при тази криза. Тя беше нещо уникално. Не е изненадващо, че излизането от кризата през април тази година няма да се случи.

Никой не може и да твърди кога въобще ще се случи.

afera.bg