Ехтят победни маршове за битката с „Кризата”
Цяла седмица беше размахван някакъв мистериозен „сатър” на ужасяващи антикризисни мерки. Милиони вече се чувстваха обезкостени. Реформите бяха оплаквани публично. Накрая стана като при руснаците – уж искахме да е различно, но се получи както винаги. Размазня.
Тества Борисов ”партньори и публика”. Изхаби им енергията, запазвайки своята – рейтинг, ресурс за бъдещи реакции, поле за маневриране сред водопада от думички за „антикризисни мерки”. Нарисува ужасна картинка – след нея всяка реалност ще бъде по-приемлива. Поне до следващите зимни сметки.
Само дето нямаше плакати с надписи „Единни пред кризата” и скандиране „Единство”, ставане на крака, бурни и нестихващии овации и продължителни аплодисменти.
Вече ехтят победни маршове за битката с „Кризата”. Едни ВИРТУАЛНИ милиарди валят отвсякъде. Свръхликвидност в банките. Емитиране на „външен дълг”. Амнистиране на доходи от „сивия сектор”. „Ваканция” за данъци и осигуряване на фирми, които си чакат паричките от държавата и общините. Увеличаване на потреблението. Свежи пари за икономиката. Мобилизиране на вътрешните ресурси. Само дето го няма Бойковият „опонент” Алексей Петров-Трактора да свали лихвите и да спре доматите на границата с Македония.
Заклинанията пак са тук. Преди бяха еврофондовете. Сега са вътрешните резерви. Вече на мода е рефренът – „Да излъжем кризата”. Е, да, но тя е стара връткава кучка. Пинизът й е да се изплъзва и да влачи към дъното нови жертвички.
„Кризата” направо е прелъстена – „чорбаджиите-изедници” на Виденов отново са тук. Яхти, самолети, лимузини – всичко ще се транжира под „сатъра” на мерките срещу „Кризата”.
Ода на радостта се носи сред намазани „синдикални” (Джими Хофа пастички на кралици да ближе в Отвъдното) дейци – супермафията на прехода, вечните куртизанки на сговора между управници и „олигарси”.
Временни непазарни мерки щели да борят г-жа „Кризата”. Всичко е временно – нали й властта е временно поемане на отговорност. Но с подобно замазване и отлагане във времето на „рязането на живо месо” само се точи допълнително „сатъра”, който ни очаква другата зима. Лятото ще мине в „творчески дискусии” – раздувки за извеждане (Бойко може да го обявят за втори Мойсей) и излизане от кризата. И никакви реални реформи. Структурните дефицити в икономиката ще са тема за неделни матинета. „Олигарсите” ще следват съветите на Джим Слейтър – „да правят пари, а не неща”.
Битката с организираната престъпност ще достигне нови върхове на лицемерието. Уж ще влиза в икономиката. Уж ще ловува „едри риби”. Но всъщност отзад ще се сговаря – „било каквото било”.
И всички ще чакат финансов ресурс от активния туристически сезон, докато се „хващат за зелено”. Хазната ще продължи да бъде „на червено”. Реформите ще бъдат дъвка пред лъстиви репортерки. Кофти за Бойко Борисов е само едно – времевите параметри за излизане от кризата се отместват почти до края на мандата му. Той самият поставя такива срокове – площадният оптимизъм на Симеон Дянков заглъхна. Но маршовете на победата над „Кризата” ехтят – ще я победим някога. Някога – но не сега…
Любомир Живков