Веселина Томова: Алексей е пешкир за гузни съвести!
– Какво те накара да се напъхаш в света на ъндърграунда и властта?
– Журналистиката. Това е една жестока, но изумителна професия, която не търпи безхарактерните, а аз съм достатъчно дива за да не и устоя. В журналистиката, особено разследващата, трябва да си предано влюбен, иначе тя ще те изхвърли или с ужасна ирония ще направи така, че да те опитоми. А това е пагубно – опитоменият журналист вече е за боклука. Покрай работата си се напъхах в злачните места на ъндърграунда, политиката и властта, защото те са взаимосвързани. В България няма бандити сами за себе си, нито властници и политици расли в райска градина. Всички са преплетени, а моята работа е да ги разплитам. Или поне да пускам поне бримки по чорапите…
– Какво е лицето на мафията във Варна?
– Нищо по-различно от физиомутрата на мафията изобщо в страната. Няма регионални мафии. Центърът на контрола е в столицата и по високите властови позиции, защото мафията е обвързване на бандитите с държавата. Варна, разбира се, винаги е бил особен град – космополитен, европейски от време, в което в останалите части на България се вихреше свирепа диктатура. Морето е магнит за тлъсти икономически, политически, властови и мафиотски интереси. С годините мафията трансформира поведението, характера си и действията си. В първите години на прехода бандитите бяха мъже и бяха заложили живота си на карта. Носеха сърца и кураж, които вече не се срещат. Днес има някакви мишки, които се правят на мафиоти, но вече с откровената шапка на полицията. Вместо да правят свои наказателни бригади, те ползват част от ченгетата като своя бригада и така си разчистват териториите от конкурентите. Звучи абсурдно, но това свирепата истина.
– Разговаряш и със спецслужбите, и с мафията, не се ли страхуваш за живота си?
– Тази професия, която работя, е много близко до работата на ченгетата и агентите на спецслужбите. За да я вършиш качествено, задължително трябва да имаш своя мрежа от информатори. Тя се прави ужасно трудно, с течение на много време, с много проверки и от едната, и от другата страна, защото доверието се гради мъчителна стъпка след стъпка. Рисковете са огромни, винаги можеш да бъдеш подведен, винаги можеш да бъдеш хвърлен на вълците, винаги можеш да бъдеш предаден, както от „свои”, за някои от които си мислиш, че са такива, така и от откровени врагове. Контактувам и с ченгета, и с бандити, и с магистрати,и политици, и изобщо всякакви типове. Когато си запален и наистина гориш в работата си обаче, изобщо не мислиш за страха. Той винаги идва последен. Едва тогава, когато всичко е отминало при някакво разследване си даваш внезапно сметка, че си действал напълно ахмашки, като някакво камикадзе. Сигурно на много хора няма да имсе вярва, че не ме е страх, но когато работя, аз изобщо не допускам мисли за страх, защото с годините се научих, че хванеш ли се на тази въдица, сам си режеш главата. Затова за разследващата журналистика на първо място е задължително да имаш характер.
– Разкажи някои по-фрапиращи случки от живота си …
– Имала съм много тежки разследвания, в които не знаех от кого да се пазя по-напред – от ченгетата ли, или от мутрите. Едно от тях е с прословутото „мега” дело във Варна, което още продължава. По него извадих наяве ужасяваща симбиоза между антимафиоти и бандити. Един от „топ” антамафиотите спретна интрига с лица от криминалния контигент, настройвайки ги срещу мен и ми бяха издали присъдата – лисване на киселина в лицето. Само късмета и мой информатор, който вече знаеше какво ще предприемат, ме спаси. Срещнах се с тези хора и успях да ги убедя, как самите те са станали жертва на интригата на корумпираното ченге. Иначе заплахите по телефона, непрекъснатото хакване на сайта afera.bg, ръмженето чрез посредници, е почти ежедневие. Претръпваш с това във времето. По-страшно е, когато няма заплахи и се мълчи. Тогава вече е страшно и винаги означава, че някой те дебне внимателно и наистина готви удар. Преди години покрай едно разследване бяха оценили главата ми за 20 000 лева, искаха и да ми режат пръстите на дясната ръка. Така и не го направиха, за щастие, но точно агентите и информаторите, които трябва задължително да имаш в определени среди, в повечето случаи те предпазват с информацията си. Никога не съм давала жалби до полицията обаче, особено сега, защото ако го направя във Варна, когато разследвам корупцията в техните среди, това означава, пляскам във въздуха с една ръка.
– На кого най-вече си трън в очите? Защо?
– Аз винаги съм трън в очите на някого. Смятам, че журналистиката трябва да е опозиция на всяка власт и това, разбира се, ме прави автоматически неудобна мишена. Не ме обичат, обявяват ме за скандална, което е толкова абсурдно и смешно, че дори не ми се коментира. Наричат ме луда и сигурно са прави, защото човек наистина трябва да е луд, за да се рови в най-лайняните бакии на държавата. Трън съм в очите винаги на властта. На онези, които прекрасно знаят с гузните си душички, че съм ги хванала в крачка, нищо, че гърмят по телевизиите и вестниците колко честни борци са срещу мафията. Не ме обичат корумпираните ченгета, прокурори, съдии, политици и управленци. Парадоксално е, но с мутрите нямам никакви проблеми и никога не съм имала. Непосветените и хората, които никога не са се докосвали до такива лица считат, че това е заради това, че съм техен човек, или че са ме купили. Само този, който никога не ял попарата на мутрата, не знае, че те не понасят купените. Ползват ги по веднъж, но ги презират. Подземниците вътре в себе си уважават журналистите, но се дразнят само, когато за тях се пишат лъжи. Дори да изкараш най-голямата им далавера, ще скърцат със зъби, но ще те признаят, както те казват. Напишеш ли обаче тъпоумия и глупости, тогава освирепяват от яд. Тези хора са безценни като източници на информация и да запазиш доверието им, да ги накараш да ти се доверят, това е най-мъчителната битка, но и най-сладкото удоволствие, ако я спечелиш.
– Свързан ли е ареста на Васелин Данов със сайта Афера? Защо го закопчаха?
– Не. Веселин Данов си е виновен сам за това, което се случи. Заедно с него наистина отидохме при Алексей Петров, докато той беше в ДАНС, заради мои разследвания за корупция по високите етажи във варненската полиция. Данов обаче сам проигра по-късно шансовете, които имаше играта наистина да бъде закована. Вярно е, че във Варна бе скалъпено едно уродливо „мега” дознание, по което шамарите отнесоха Данов и Иван Славков за сметка на истинския бос на мафията Веско Жеков, който години наред пълни гушите на прокурори, ченгета и съдии, но истината е, че Данов се полакоми да изиграе сам всички, и да осребри собствената си игра. Това и голямата му уста му изяде главата. Всички си мислеха, че защитавам персонално него. Това не истина! И досега водя битка за да докажа, че начините и методите, по които се води това „мега” знаково дознание във Варна бяха мафиотски, безобразни и незаконосъобразни! Никакво значение няма кого арестуваш – дали ангел-хранител или мафиот. Разследването трябва да бъде чисто, справедливо и в рамките на закона, а не в полза на определени бандити, за които работят правораздаватели. Защото утре всички ние можем да попаднем в това положение. С Данов не подържам отношения, въпреки че бяхме приятели. Не понасям хленчещи типове, които реват, че са невинни, а сключват споразумения, признавайки вината си.
– Натопил ли е Данов Алексей Петров?
– Да. Давал е показания. Не зная конкретно какви, но аз познавам добре Данов и мога да предположа какви литературни съчинения е писал за Алексей Петров. И тъй като съм очевидец на събитията тогава, свързани и с Алексей, и с Данов, ще кажа, че Алексей Петров може сега да го изкарват всякакъв сатана, но той спази абсолютно държавните интереси и не наруши закона по отношение на ситуациите около Данов. Знам много неща, които ще опиша във втората си книга. Очевидно у Данов се е натрупала ужасно много злоба и комплекси от това, което допусна сам да му се случи. Той бе умело манипулиран още докато бе в ареста, че именно Алексей Петров го е набутал там, което е абсолютна лъжа.
– Имат ли баща и син Данови сметки в Швейцария?
– Не мисля. Данов ужасно се страхува да лети със самолет и изобщо не е ходил на някаква по-далечна дестинация. Данов има реституция, от богат род е, сега се водят дела срещу него от комисията Кушлев, въпреки че по тези дела, ако се следят внимателно за когото и да е било, нещата са твърде абсурдни, защото оценките са завишени неимоверно. Данов е богат човек, но не толкова, колкото хората си мислят.
– На кой политик искрено вярваш?
– Исрено? Не вярвам на никого. Вероятно това идва и от професионалната ми деформация, защото покрай работата си съм претъпкана с информация, която понякога е потресаваща. В България ако някога, а това аз съм сигурна, че няма да се случи, излезе истината за прехода, за обвързаността на политиците с мафията, държавата ще се срути омерзена. Политиката е виртуозна проституция. В това понякога има чар, но винаги е за сметка на онези, които зяпат зрелището. Има лица от политиката, на които симпатизирам, но те никога не са от управляващите, без значение кои са били, кои са сега, и кои ще бъдат. Аз съм вечната опозиция.
– Кои са „Наглите“ и „Октопода”, според теб?
– През всичките си години на разследващ журналист съм се нагледала на „октоподи”, „комари”, „нагли и „факири”. Все помпозно и фанфарно хванати, камери, телевизии търчат и крещят какви бандите са заковани. На финала историята, който я следи, става гротескна. У нас обаче журналистите първоначално правят по един тържествен репортаж колко е велик вътрешния министър, а преди време главния секретар на МВР, и нататък губят тотално интереса си към „знаковото дело”. А нататък става най-интересно, защото се оказва, че никога няма безспорни доказателства, че делата бъкат от процесуални нарушения, че някакви маргинали и бандити с професия „свидетел” дават показания, каквито им се диктуват, и делата са омерзителни от всякаква правова гледна точка. Съдиите се гънат като червеи, да не би пак да им изкрещят „ние ги хващаме, а вие ги пускате”, и не спят, защото ако трябва да са роби на сляпата Темида, трябва да пуснат тези лица, защото прокуратура и ченгета си вършат работата като за пред камерите на холивудски екшън. Истинските Нагли и Октопод никога няма да бъдат хвавати! Защото те са свързави винаги с властта! Преплетките са множество. Сега се плъзгаме по тънката лайсна – народа да има зрелище с белезници, а зад ония, които са нарочени за откоподи и нагли, се крият точно онези наглеци, които продължават да си развявят коня в България.
– Каква е истината в ДАНС?
– Докоснах се до ДАНС покрай Алексей Петров и още няколко лица, с които се наложи да работя по разследването си за корупцията във варненската прокуратура и полиция. Това бяха страшно сърцати хора и въпреки моите истерии, бързане и разочарование, че нещата не стават сега и веднага, аз съм благодарна, че съдбата ме срещна с тези хора. Алексей Петров днес е обявен за демонът на републиката. Познавам го, познавам и през всичките тези години методите как могат да те превърнат в урод в очите на обществото заради нечии интереси и мога да кажа, че Алексей Петров изобщо няма нищо общо с това, което се пише за него. С Алексей съм имала много срещи, той е див и непокорен, по това си приличаме, и двамата сме остри камъни, и ужасно много сме се карали, аз съм най-яростният му критик. Никой в журналистиката не си е позволявал така да критикува Алексей Петров, както съм го правела аз. Всички останали не смееха да му споменат името, днес обаче се упражняват на храброст върху гърба му, което си е абсолютна помиярщина. Алексей Петров стана жертва на много свои грешки, които съм му казвала в очите, както и на мръсната игра на спецслужбите, в чиято мелачница попаднеш ли веднъж, трудно можеш да излезеш читав. Има един удивителен пасаж от книгата на Юлия Плехова „Защо не станах Мата Хари”, журналистка, бивш агент на КГБ, който мисля, че се отнася за Алексей: „Това е добър урок за един агент – успешного изпълнение на оперативната разработка може да бъде разглеждано като криминално престъпление, при това от същите хора, за които си изпълнявал разработката”. Алексей е нужен като пишкир, който да изпере гузните съвести на всички онези, които разсипаха България. Иначе ДАНС днес е в ръцете на Костов, чрез кръга Драшков, впрочем водещ офицер на Алексей Петров, в началото, когато е бил офицер под прикритие. Костов, който трябва да бъде разследван за криминалната приватизация при неговото управление, днес контролира спецслужбите на България. Аз съм преживяла спецслужбите по времето на управлението на Костов и знам какво е да си неудобен. С ДАНС, такава, каквато трябваше да бъде – със задачата да се бори с корупцията по висшите етажи на властта, е свършено.
Надежда Тодорова
В. Супер 19’
Още скандални разкрития в следващия брой на в. Супер 19’