ОПИТ ЗА ДИСЕКЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОСТАЩИНА
Презрението и омразата са само част от поведенческите характеристики на премиера. Този модел на общуване с медии, опоненти и избиратели беше наложен от Борисов още в годините, когато охраняваше Тато и продукта на прехода Симеон Сакскобургготски. И съвсем естествено това легна в основите на т. н. му харизма. Немалка част от хората го харесаха, защото е прост в диалога си, разбираем и за неграмотните и в дивашкия си ламтеж за власт и престиж, той бързо напипа вярната нотка, която му гарантира подкрепата на апатичните в политиката „широки народни маси“. Тези широки маси не се самоизмъчват да вникват в същината на проблемите в разнебитената ни държава. За тях политиката е шоу – колкото повече смях, шеги и закачки има, толкова по-добре. Останалото се крие в телевизора и се осъществява чрез страстната привързаност на масовия зрител към турските и останалите захаросана и сиропирани сериали от всякакъв произход.
Преди години проф. Иван Славов, светла му памет, казваше, че във всеки български дом има поне един продукт на индустрията на кича. Казваше още, че всяко семейство има в колекцията си поне една плоча на Лили Иванова. Разбира се, не всичко масово е кич. Най-малко Лили Иванова и стотиците й песни могат механично да се пришият към кича. Казвам това с разбиране към феновете на Иванова. Аз не съм един от тях.
Общото в харизматичността на кича и степента на харесване на Борисов и шайката му е, че той разчита на себепододобието, което е разгадал и дефинирал като генерална формула, гарантираща комфорта му в пародийния ни политически и обществен живот.
Във вътрешнополитически план премиерът е разбираем само и единствено за българите. Едва ли евроатлантическите му партньори са в състояние да проумеят лупингите и пируетите му, които се демонстрират по няколко пъти в рамките на един ден. В международен план Борисов няма право на инициатива, поради васалния характер на нашето присъствие в международните отношения. И това в известен смисъл, е хубаво. Поне ни предпазва от възможността да подпалим Третата световна война и да носим отговорност пред човечеството, ако нещо остане от него след една такава война.
Премиерът Борисов е гаранта за собствената си непредсказуемост. Но това не носи никакви положителни резултати за населението. Въпросното население има върху какво да разсъждава. И докато не проумее нещата от живота, ще тъне в блатото на простащината.
НЯКОИ СИНДРОМИ НА ГОЛЯМАТА ПРОСТАЩИНА
„Ето част от „диалога“, пуснат по Нова телевизия:
„Бойко Борисов: „ Лиляна Павлова, дет се вика, само ходи до парламента и се върне обратно… И шшшъъът… /показва с ръце и демонстрира звук как си духа косата/. Те там с Мая Монолова… /хили се/…И това яке и е много хубаво…
Лиляна Павлова: … Ще ми трябва ново яке…
Бойко Борисов: Ми ти си църна по рождение. Не си се пекла някъде, предполагам.
Лиляна Павлова: Виж сега, щом ми намери кусур за дрехите, значи за другото съм си свършила работата.
Бойко Борисов: Неколко пъти прАвихме просеки за погребения. За сватба нещо, за раждане или за кръщене, не сме прАвили. Дано! /кръсти се/ една седмица нещо хубаво нещо да сме решили…/отговаря на подхвърляне, че няма ток и така хората трябва да се отдадат на секс/
Лиляна Павлова:… демографския проблем…
Бойко Борисов: … Демографския проблем да сме решили. Ако е така, ще ви гАсим тока по една седмица…/хили се/
Журналистка: Вие сега къде отивате?
Бойко Борисов: Кой?… Знаеш ли, че от такива като тебе не мога да се оженя. Само при мисълта, че като тръгна нанекъде, ще ме питат къде отивам…
Лигаво хилене на журналисти.
Бойко Борисов: Това ми е най-омразния въпрос – къде отиваш и кога ще се върнеш.
Журналистка: Няма да ви питаме кога ще се връщате, само къде отивате, да знаеме и ние на къде отиваме.
Бойко Борисов: Къдет ти е най-лесно, заради тебе там ще отидеме. Е, виж, как тука от НСО как се цупат, щото пък те… не обичат много да се знае къде отиваме.“
Любо Кольовски