Операция „Лапачи” ще преседне на МВР
„Наглите” и „Октопод” също бяха опаковани и като антикризисна мярка – но доста по-свенливо. Смята се, че щом като световно неизвестни дедесари точат яко, това вече е влизане в „икономиката”. Какъв е делът на точенето им на пазара на финансовите измами? Каква превенция е заложена? Арестуването на Алексей Петров-Трактора възпря ли „олигарсите” над него от врътки и схеми?
„Олигарсите” вече са определяща част от икономиката. Сбъдна се мечтата на „национално отговорния капитал”. Реалният бизнес-климат е силно влошен дори само заради сигналите за повишаване на данъците. Вносът е ударен. Износът е с мижав ръст. Чуждите инвеститори се въздържат от активности в България и региона. „Олигарсите” са тук.
И никакви икономически „досиета” на „Гоце” и подобни не ги плашат. Никакви реформи не ги засягат. За такива като тях има класически текст на Йозеф Шумпетер – „Феодализмът” без съмнение си отива, но класите на войните, управлявали феодалния организъм, си остават. Нещо повече, те продължават да управляват векове наред, а зараждащата се буржоазия е трябвало да им се подчини. Те дори успяват да обсебят голяма част от новото богатство за свои цели.”.
Как става така – в България уж има големи предприемачи като братя Диневи, като Маджо, като Галеви, като Баневи, като Черепа, но нямало парички. „Няма свежи пари в страната” е сутрешна мантра. Защо?! Къде е „национално отговорният капитал”?! Или за пореден път става ясно, както образцово го описа Румен Аврамов в „Комуналният капитализъм”, че в България се завърта значим финансов ресурс, когато дойде отвън?! Иначе сме имали шанс да се измъкнем сами от кризата – дрън-дрън и прочие раздувки от такива като Мартин Заимов.
Така че забравете Маджо, Черепа и останалите. Те са просто емблеми. Забравете и фигури като Валентин Златев и като Цветелина Бориславова – каква справедливост, какви пет лева. Те са интегрирани в икономиката отдавна. Като останалите. Разликата е в степента – според това кой кръг кога е на власт. Преразпределянето си тече и сега.
Но проблемът е, че няма парички. Всъщност точно този модел възпроизвежда проблемите в икономиката. Чуждите инвеститори не идваха тук заради някой като Черепа, който да им врътне едно санженце от „доброто старо време” на „Магура” в София. Те се интересуваха от евтината работна ръка. И от високата норма на печалба – от „гарантираната възвръщаемост на инвестициите”, както изкусително декламираше Борисов в Катар.
Сега чужденците си държат паричките далеч от България. Което е чудно отвсякъде. При такива „предвидимост” – сваляне на данъците, вдигане на данъците, 2% тук, 2% оттам, а те не се юркат да инвестират у нас. Възмутително. Уж рейтингите ни са супер. Приемиерът ни не е ли като слънце?! Какво се случва?
Подписват се „споразумения за разбирателство” – парички може и да дойдат някога, но не сега. А са тъй нужни точно в този момент. А реформите? Уж кризата беше чудно време за реформи. Те не само не се случват, но се и зачертават предишни реформаторски стъпки. Вдига се ДДС. Не се пипа публичния сектор. Министър протестира с полицаи. Картинка.
Какво стана с декларираната политическа воля за реформи. Същото като със заявката за възмездие и справедливост – такива като Маджо и Маргините се забавляват с правосъдието, а иначе се чака с придихание междинния доклад на ЕК за напредъка по линия на „справедливостта”.
Как си представяте, че чужд инвеститор ще спечели дело в съда срещу някой като Маджо?! Той ще се затрудни даже срещу такива като Пачката, Чучулигата и Гаргата. И те ще наръсят мангизи. Какво излиза – чужди инвестиции нямало, защото досега не са се намерили „консултанти”, които да посредничат за рушветите между външни инвеститори и наши магистрати?! Всеки сарказъм бледнее пред действителността у нас.
Реалността е очевидна – „Гоце” си стои в България и никой не идва при него да му обещае поне парички за стимулиране на икономиката, в която той толкова слонски се меси („Гоце” да забрави АЕЦ „Белене” – няма да му се получи и в средата на април ще инкасира шамар от американците), премиерът обикаля света, посрещан като „партньор и приятел”, но минават месеци, а дори няма знак, че ще хукнат чужди инвеститори към България.
Затова операция „Лапачи” ще преседне на МВР. Зрелището е като селска читалищна самодейност. Отишли някакви „селяци” в София и ги треснали. Колко гот. Но какво става с дружките на Черепа, с Федката, със Стенли, с „титаните”?!
Ако „чучулигите” и „гаргите” са големите „лапачи”, то акциите на МВР срещу някои слуги дори на „олигарсите”, трябва да се кодират като „суперлапачите” – „национално отговорните капиталисти”. Но те пък поддържали икономиката. Какво че повечето от тях се върнаха към наркотрафика и наркомрежите за пласмент, защото нямат достатъчно кеш, за да си поддържат „системите”. „Гоце” ще им разпише „икономическите досиета”. Борисов ще ги прочете на глас пред завърнали се от Катар и Кувейт репортерки.
Защо ли Гриша Ганчев раздава парички само на стадиона в Ловеч?! Може да застане и пред офиса на „Гоце”. Или пред министерството на Цветан Цветанов. Тогава акция „Просяци” ще замести операция „Лапачите”. Това е България – разпъната между лапачите и просяците. И някакви дрънкала сутрин в тв ефира, които (бър)борят кризата, сякаш преговарят за изпит пред Малката Секира, въртейки „сатърчета” с антикризисни мерки.
Нелепо е точно някой като Бойко Борисов да затъне в такъв брътвеж. Нали уж скачаше срещу излишното бръщолевене. Не му ли идва в повече?! О, да – сега се води национално отговорен дебат за излизане от кризата. Междувременно положението е като в онзи пичовски гръцки лаф – „Всичко вътре!”, докато на повечето българи все по-здраво им влиза. И да шават, и да мируват.
Любомир Живков