ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДЖЕДАИТЕ. НАКОКЪРЖВАНЕ 2.

За малко повече от 100 дни новият-стар Борис много енергично успя да окупира голяма част от стратегическите постове във властта. Разбира се, благодарение на лакейското поведение на партньорите си, известни със своята пластичност и гъвкавост в предизборните си и следизборните си състояния. Въпросните партньори бърза и свенливо загърбиха клетвите и обещанията от преди 5 октомври 2014 г. Партньорите обаче, са друга тема. Също важна и значима, но с тях ще се занимавам друг път.

Анализаторите твърде повърхностно обясняват на публиката, че всичко това се прави поради предстоящите пак през октомври избори за кметове и общински съветници. Това е така, но е само една част от стратегията на новия-стар Борисов. Премиерът демонстрира непукизъм, мачизъм и имитира, че разполага с някакво тайно оръжие срещу мижавите си противници. За да прикрие позорното си поведение, особено след смешното отстраняване на министър Вучков и шефовете на ДАНС и военното разузнаване.
Не знам защо, но всичко това ми навява спомени за оставката на стария Борисов и стилестиката на реставрацията му в лицето на новия Борисов. Разбира се, митът за новия Борисов самият Борисов го събори с помощта на свлачищата, срутищата, снеговалежите и наводненията, които за сетен път показаха колко безпомощна е нашата некадърна администрация. Тази безпомощност е причината да се надуват мускули и да се показва как се накокържва новия Борисов. Не случайно само шест дни след назначаването на Бъчварова за МВР шеф, тя се превърна в пощенски гълъб и отлетя за Вашингтон. За да докладва там задъхано и по комсомолски, че положението е кофти и имаме нужда от спешни инструкции. Точно през това време публиката беше подложена на пропагандно заглавичкване с неща, които едва ли представляват особена важност за всекидневния живот на средностатистическия гражданин. В ансамбъла се включи и президента с така удобните за заглавичкване консултации и консултативни съвети, които не са законово конституирани и формално нямат никакво значение. Дори, когато президентът търси респект и популярност с речи, като днешната му коледно-новогодишна изцепка по никое време и без никакъв сериозен повод. Липсват само мачлетата, тенисподвизите и демонстрациите с правителствените летателни апарати, за които отдавна забравихме.
Все пак, да не забравяме, че заглавичкването не е проста работа. Дори, когато облъчването му е насочено към простите хора.
А Борисов трябва да помни, че това не е Рио де Жанейро, а ние не сме мулатите на Дилма Русеф. Ония мулати, с белите шантунгови панталони.

Любомир Кольовски

Колаж: Иво Ангелов, „Сила“