Руското “ще” – или АЕЦ “Белене” като аргумент за импийчмънт
И че съществува възможност руската страна в сделката да придобие 80% от акциите в централата. Тогава министър Трайчо Трайков, отговорарящ за националния атомния батак, реагира пренебрежително – с учудването колко хора четат руски вестници.
Сега обаче процентите са същите, а казването в никакъв случай не е свободно съчинение на руската преса. Тези намерения са изразени от вицепрезидента на “Атомстройекспорт” Тимур Бавлаков на форум на доставчиците за атомния сектор. “Ще бъде създадена проектна компания, в която руската страна ще има участие до 80 процента.” – е заявил той. “През идните две години строителството на АЕЦ "Белене" предвижда самостоятелно финансиране в рамките на държавния бюджет на компанията Атомстройекспорт”.
Забележете това типичо руско, по имперски категорично “ще”. Няма никакво значение, че министър-председателя на България е заявил, че ще строим централата само ако намерим нормални външни инвеститори, че е гарантирал пред ЕС, че за в бъдеще ще съгласува енергийната ни политика с общоевропейските приоритети, че е определил този именно строеж като пример за висша форма на корупция. “Ще” строим и толкова.
В същото е уверен и Путин, който наскоро заяви, че “Русия може да заеме не по-малко от една четвърт от световния пазар на услугите по строителство и експлоатация на атомни електроцентрали”. Позова се на няколко примера, сред които единствения на европейска територия беше именно АЕЦ “Белене”. Другото място, където ЗАО “Атомстройекспорт” строи, е Иран. Страната, чиято ядрена програма е откровена заплаха за световния мир.
Защо ли са толкова сигурни? Ами защото са си изпекли работата. Имали са особено вещи помагачи в изпичането.
На първо място сред тях е българският, с извинение, президент, вживял се напоследък в ролята на руски губернатор. Именно той съгласува трите енергийни проекта с колегата си от КГБ, в които България се оплете като пате в кълчища – и сега не може да се измъкне. И именно нему дължим обстоятелството, че в подписания от България договор за АЕЦ “Белене” няма фиксирана крайна цена за проекта, което позволява на руснаците да надуват евентуалните си харчове, както си искат – примерно заради инфлацията в Русия. Но пък има железни клаузи за неустойки, които задължават България да плати милиард и нещо, ако се откаже от този безумен строеж.
Тъй вече стават видни клещите, които придърпват страната ни обратно в орбитата на Кремъл. От една страна се сключват договори за големи енергийни проекти с неясни задължения за руските изпълнители и разтегливи клаузи относно реалните им цени, но пък със съвсем конкретни и драматично високи неустойки. Чрез тези договори България се задължава с харчове за поколения напред, а Русия придобива плацдарм за развитие на ядрената си енергетика и трасе за тръбите си, които ще стегнат в енергиен (и рекетьорски) обръч Европа.
В същото време същите тези проекти се използват като корупционни канали, през които държавните ресурси се преточват в партийни и частни джобове. Харченето на заема от Париба банк, даден за АЕЦ “Белене”, за проекта “Цанков камък”, където консултант е Ахмед Доган, показва много ясно този механизъм, който обаче е и геостратегически прицелен.
Чрез него се създава скрит дефицит, който води до настоящия финансов колапс, чиято основна функция е да не остави на новото правителство пространство за маневриране. Защото – когато имаш да покриваш финансова дупка от източени и окрадени два милиарда евро дръжавни пари – и то в условия на криза, трудно ще се решиш да похарчиш още милиард и нещо – дори и за да прережеш пъпната връв между България и империята на Путин.
Това го знаят другарите – и на това разчитат. Вкарали са България в този капан и сега чакат да щракне пружината. Затова вдигат джангър с всички сили, затова например твърдят, че който говори против АЕЦ “Белене”, работи против националните ни интереси. Вярно е обратното: който работи за АЕЦ “Белене” – сиреч за руска атомна централа на българска територия, предава България. Прави го в прекия – включително в юридическия смисъл на думата.
Не зная как и за какво са съставени мотивите за предстоящия импийчмънт на президента Първанов, но аз на мястото на съставителите им не бих си играл с позоваване на конституционни нарушения. Бих се аргументирал с първата хипотеза, допустима в подобни случаи – предателство срещу националните интереси на страната ни. И бих се аргументирал именно с посредничеството му за сключване на големите енергийни проекти с Русия – и на първо място с договарянето на строежа на АЕЦ “Белене”.
Едвин Сугарев
www.svobodata.com