Не прави нищо, докато не си наясно какво правиш
Започвам сериозно да се тревожа за качеството на лидерството, упражнявано в България. Седмици наред от правителството излиза шумотевица от думи и анализи, която успява да скрие простите неща, за които става дума. По-лошо – скрива ги не само от погледа на публиката, но и от погледа на онзи, който трябва да вземе и наложи решенията.
А това може да е само премиерът по две причини. Първата: конституцията дава властта нему. Втората: във време на криза властта се персонифицира допълнително – съсредоточава се в ръцете на един човек, от когото всички очакват резултати. За справка – Маргарет Тачър по време на английската криза, президентът Рузвелт по време на американската.
Загубените в мъглата прости неща са ясни и трябва да бъдат схванати. Ето ги. Какъв е проблемът? От бюджета излизат повече пари, отколкото влизат. Какво е решението? Да се балансира влизането с излизането. Как? Да се намали излизането и увеличи влизането. Кое става с по-малко усилия и по-голям резултат?
Намаляването на харченето, разбира се. Преди 10 г. държавата е харчила 20 милиарда, сега – 30. За тези десет години населението е намаляло с 1/10, но пък са се появили допълнително 150 000 чиновници, добре платени (тяхната бедност е мит) и изцяло осигурени от нас. Нашите полицаи са най-много на глава от населението в цяла Европа. Имаме повече болници от Англия. И имаме повече от 100 държавни агенции – в допълнение към министерствата.
Че държавата се огъва под непосилното бреме на стотици хиляди безделници, личи дори само от рекордния процент от БВП – над 42 на сто – заложен като харчене за тази година.
А дори “лявата” БСП не успя да мине 40%, което само по себе си е позорен за сегашното правителство факт.
Всичко това трябва да бъде орязано, за да се намали течът. Нашият живот с нищо не се е подобрил поради появата на 150 хиляди чиновници, нито поради огромния ръст на държавния харч. Напротив. Ще се подобри тогава, когато държавата влезе в рамките си отпреди 10 г.
И когато закрие всичко излишно. Година след закриването на излишните училища например министър Даниел Вълчев се оказа с допълнителни 70 млн. лв. От закриването на болници, гарантирам ви, ще се получат поне 200 милиона ефект веднага. А колко стотици милиони дремят закрепостени в стоте държавни агенции?
Реформите генерират, а не гълтат пари. Затова се правят. Една решителна реформа на здравеопазването и администрацията не само ще върже бюджета, но и ще разтовари държавата от огромния и безсмислен товар, който тя в момента влачи. И ще я направи по-мускулеста и конкурентна занапред.
Не е нужно да си икономист, за да разбереш логиката на изложеното. Нужно е обаче да си много страхлив политик, за да не тръгнеш в тази посока, а вместо това да се чудиш как да доиш населението за повече приходи – които пак ще потънат без резултат.
Или, както напомня ген. Колин Пауъл: Не прави нищо, докато не си напълно наясно, какво правиш. А после тръгни напред решително и с всички налични средства.
Така правят истинските лидери и затова остават в историята.
А за онези, които спират всичко поради десет баби, протестиращи пред болницата в Трън, Чърчил е казал следното: „След като не ти понася жегата, какво дириш в кухнята?"
Евгений Дайнов
в. 24 часа