Вече е позволено Доган да бъде руган – Велева се включи
Когато на 29 октомври 2008 г. в. “Труд” се опита за пореден път да услужи на Доган да изпълзи от публичния си провал, написах следното:
Сапунените интервюта подхлъзнаха Доган
С аргумента, че “Мълчанието не е злато” Доган реши да проговори тъкмо пред Валерия Велева от “Труд”. На 5-тия ден от смъртта на своя близък сътрудник Ахмед Емин той използва трибуната да декларира, не бил познавал Емин, който всъщност бил „мъжката му секретарка”, бил масон, склонен към самоубийство, раболепен към шефа, но авторитарен към останалите .
Доган ни се разкри такъв, какъвто наистина е: пред лицето на смъртта на един познат, съратник, баща на 3 деца, той не е могъл да пророни и думичка на съжаление за човека Ахмед Емин и на въпроса на авторката какво си е помислил пред трупа на покойника, той възкликнал, че това било ужасно…за ДПС.
Отигравайки стандартната пропагандна схема да му подава отговори, Велева, която е автор и на други такива “знакови” интервюта с него през годините, преигра в очакванията си да получи умен отговор. Валерия Велева му дава следния пас: „ В обществото се НАБИВА тезата за черна каса на ДПС, която вероятно Емин е обслужвал?”. Уж мъдрият Сокол не намира какво друго да каже, освен да посочи себе си като канонизиран политически светец: „ Каква черна каса? Да не съм от вчера в политиката?”.
Но питащата не го оставя на мира, тика го обратно в играта, като му напомня, че и ( бившият германски канцлер Хелмут) Кол е бил уличен в употреба на черна каса. На което, отново, Доган отговаря с неразбиране от типа на онова, което се изобрази на лицето на Тодор Живков в момента на преврата срещу него: как изобщо в него могат да се съмняват, ами че това било някаква истерия.
Мелодрамата достига апогея си с претенцията на Доган, че той не заслужавал такова отношение след всичко което бил направил за страната и че можел този път да не тръгне да успокоява хората ( разбирай турския етнос- а после кой заплашвал с етническата карта!?).
Тук Велева съучастнически мълчи. Защото е виден съучастник в дългогодишното изграждане на образа на Доган като на “спасител”, комуто трябва да сме благодарни за “мирния преход”.
Но Доган тропва с крак като капризно дете, свикнало журналистите да го глезят ( поне онези, които благоволява да покани да правят това) и заявява драматично: „Ако искате да напусна, ще напусна?”. Казва го, малко след като вече ни е заплашил в интервюто, че щом не оценяваме неговата откровеност, с която ни бил отворил очите за наличието на обръчи от фирми около партиите, щял вече да мълчи.
А буквално няколко абзаца по-горе Доган категорично заявява, че няма намерение да напуска политиката. Вестникът е сметнал тази декларация за толкова важна, че я е сложил на почетното водещо място на първа страница. Само че Велева премълчава и това противоречие – не е удобно, някак си, да уличава такъв велик събеседник в липса на елементарна логика, пък и чест е това да я допуснат в Сарая!
По повод на онова “магистрално” интервю ( да не кажа като на магистралата – толкова е мръснишко по отношение на един покойник, а и не само…) изразих надежда „Труд” да продължи сапунения сериал, от който, по неочакван за сценаристите начин, сапунът на догановите излияния отмива доста от наслоените лъжи за това какво дължим да кукловодите на измъчената ни демокрация.
И ето че сапунката продължава, но с (не)очакван обрат. Четете как днес Валерия Велева доразвива сценария на турския сериал и обърнете внимание на репликата й, че след онова интервю от 29 октомври 2008 г. Доган вече отказвал да говори с медии (какво стана с преамбюла на “Труд”, че мълчанието не е злато?). Публикувам само характерни извадки – останалото е достъпно за всеки, които наистина се интересува.
23.03.10
Парите повличат Доган и ДПС
Валерия Велева
“Аз съм милионер в зелено. Юни 1995 г. Ахмед Доган пред журналисти в Шумен. Никой не пита откъде са милионите на действащ политик. Никоя институция не се сезира за конфликт на интереси”, припомня днес Валерия Велева и продължава да ни опреснява паметта все по-възмутено:
“Всяка партия си има обръчи от фирми. Ако си мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик.” 23 юни 2005. Шоуто на Слави. Скандалът е огромен. Обществото е шокирано от провокацията на Доган. Реакция от органите, оторизирани да се борят с корупцията няма”.
И още закъсняло възмущение от известни словоблудства на Доган:
“Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на ФИНАНСИТЕ в държавата.” 18 юни 2009. На предизборен митинг в с. Кочан Взрив в държавата. Драматично разместване на политическите пластове. ДПС изпада в изолация. Разследване за изясняване думите на Доган няма”.
“Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам. Ако хората не ме разбират, това е техен проблем. Потресен съм от неистовата омраза към мен…” 29 октомври 2008 г. Интервю пред “Труд” след смъртта на Емин. Оттогава Доган отказва да разговаря с медии, някак двусмислено пояснява Велева, внушавайки, може би, че именно тя е затворила страницата на ерата на интервютата с Доган и от днес го “почва” със секирата.
За целта н въвежда в повода да бъде съкрушена вече от него : “1,5 млн. лева комисиона е взел лидерът на ДПС Ахмед Доган като консултант на хидровъзела “Цанков камък”. 21 март 2010. В. “Труд” цитира договор, по силата на който Доган в периода, когато е мандатоносител, получава милиони от частно дружество като “мениджър” на проект, който е държавна политика”.
Спирам с цитирането, защото по-нататък най-приближената от много години до Доган журналистка, горда с пропуска си за Сарая, преминава вече към обиди към обекта на своето не толкова отдавнашно обожание.
Тя невъздържано му се подиграва, че се прави на учен ( нарича го саркастично Ломоносов – защо ли не Фарадей, или Едисон?). Плези му се, че се мислел за вундеркинд с “неоценим експертен опит”, но щял да получи “поредни” ( ха, кога стана пореден, никога преди не е регистрирала такъв!) “ морален шамар”. Сравнява го ( о, ужас!) със Станишев, който също допреди по-малко от година беше обект на “трудовото обожание”. Съобщава ни, че Доган вече е попаднал в своя “обръчов капан”, за да завърши с най-важното, най-модното обвинение в духа на борбата с кризата при новата гербова власт: МИЛИОНЕР Е!
Е, от това вече по-гадно не се може да се каже, нали! Сигурно Велева очаква Борисов да аплодира чак от Кувейт и да си спомни с наслада за баницата, която Велева му занесе в Банкя в деня на изборната му победа само часове след като Главният й редактор Тошев беше издебнал Бойко да го целува по коридорите на НДК!
Изобщо Велева ни уведомява, че “този път скандалът за милионите на Доган няма да отзвучи така бързо”.
Въпросът за лидерството в ДПС, според нея, си пробива път. “Тихичко. Тайничко”, интимно ни споделя тя на ухо. Подготвя ни, че немислимото, Доган да престане да бъде велик, може и да се случи.
Изобщо, класически донос срещу низвергнат кумир в също така класическия за нашата угодническа журналистика стил да се намъкваш интимно по пантофи при силния на деня, след което да го сриташ с ботуши, щом ти позволят да му отмъстиш за онези добрини, които ти е сторил. Булгаков е описал този синдром в малката си, но гениална книжка “Кучешко сърце” . Само че при него историята завършва оптимистично – професорът, който превръща кучето в човек, но става обект на болшевишката му агресия, го оперира отново и пак го връща на улицата в кучешкото му битие.
У нас такива чудеса не стават – слугинажът по пантофи е вечен!
Иво Инджев