Бойко като Сокачев. Премиер лъска президент.

Сокачев е един екзалтант, за когото писах тия дни в „Уикенд“ – футболен коментатор, който се радва неистово и направо истеризира, дори когато гледа някой банален мач; особено се екзалтира, когато коментира проявите на румънската еднодневка Моцииииииииииии.

Тия дни пък Бойко внезапно се екзалтира и реши да провери чувството за хумор на простолюдието – по адрес на президента Плевнелиев, за когото каза, че „България има изключително добър, достоен, прекрасен президент“.

Но не обясни защо е толкова прекрасен президентът и ни остави да гадаем какво е предизвикало внезапната му щедрост.

„Прекрасен президент“ – това е нещо ново в политическата лексика. Да наречеш някоя манекенка „прекрасна“, някак си е в реда на нещата. Но президент да е прекрасен? Дали Обама е прекрасен, или пък Оланд – не са, това е очевидно; защо тогава нашият манекен изведнъж е станал прекрасен – за Бойко имам предвид.

Да не би да еспечелил тайно някоя война с Русияили пък е сънувал бъдещето на Бойко и му го е разказал убедително? Защо наистина Плевнелиев е прекрасен, освен че е добър и достоен. „Добър“ нищо не значи, така че да я пропуснем тази хвалба. „Достоен“ е разбираем комплимент – и аз да го бях избрал между останалите мушици, и за мен щеше да е достоен; всъщност достоен трябва да се чете като достоен за вниманието ми. Но прекрасен?

И защо прекрасен, ако ще се будалкаме- а не великолепен, възхитителен, прелестен, очарователен, красив, пленителен, дивен, омаен, блестящ, удивителен, чуден? Всяка от тези думи ми изглежда също толкова подходяща, колкото и прекрасен. Макар че, като си помисля, три от тях са още по-подходящи: дивен, омаен и чуден. Вижте колко добре би изглеждала фразата „България има дивен президент“. Много вълнуваща е и фразата „България има омаен президент“. Става и за предизборна кампания: „Гласувайте за нашия омаен кандидат,гласувайте за нашето омайниче“

По този начин ще бъде отбелязано и богатството на българския език; има и фолклорен нюанс, има и нещо магическо – омайничето подсказва за някаква магия, за особени заложби в човека омайниче; ненатрапчиво се подчертават някои особености на президента – астрологическите му заложби, прераждането му от ирландска пастирка в номинален благоевградски екземпляр, по негови собствени признания. В крайна сметка, едно омайниче като нищо може да спечели втори мандат. На куково лято, разбира се.

Да не би тъкмо това да иска да подскаже на омайничето Бойко – било каквото било,хайде да затваряме цирка, ти беше дотук.

Все пак, никак не е малко да излезеш от българската политика като едно омайниче, докато по традиция всички излизат от нея като кални прасета. Разбира се, нашият Бойко е дащен като провинциална поетеса, която чака литературния си дебют – той не пести комплименти за куцо и сакато край себе си, това е част от неговата политическа стилистика, която му носи успех, той дори за Миро Мършата не каза крива дума.

Между другото, ето я Великата Българска Аномалия: на един човек, дето му викат Мършата, му бяха поверили да отговаря за новото българско кебапче!

Да се върнем при омайничето. Дали не е проплакал на рамото на Бойко, че никой не го оценява по същество, никой не вижда колко е дивен и чуден, и пр. – и нашият човек е решил да го млясне с едно „прекрасен“? И това е възможно, но е малко вероятно. Още повече, че тъкмо тия дни Омайничето навири гребена – получи наградата на една австрийска провинция за „заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите към обединена Европа“. Колкото да си кажат в Монтанско и Видинско примерно, че днешна Европа вече съвсем е изперкала. А пък и Омайничето такива ги е наговорило, че могат да му присъдят и най-голямата европейска награда за хумор, чуйте го само: „Усещането да видиш (?) как хората от пограничните региони на Желязната завеса (?) днес изграждат заедно своето съвместно, по-добро бъдеще, е истински вдъхновяващо“ – ах, спри се, бре! Омайничето сега щяло да направи един тур – вече като награденото Омайниче – и да повтори тия си думи в Кърджалийско и Смолянско, преди да се отвори снежният капан… Европа е свършена – тя вече е зарита под боклука на празнословието и още по-празните инициативи. Това е Европа на превземките, нищо повече.

А тъкмо щяхме да похвалим Бойко за срещата му с медиците, които проявиха храброст по време на снежното бедствие – тя беше съвсем в традициите на Живков, само Милко Балев го нямаше да му крепи семенниците;

Бойко им даде по три хиляди лева, но не ги нарече „омайничета“; а министрите му гледаха като настъпени, понеже той награди само с някакви значки началниците на героините – дали и това не беше някакъв намек да не си отварят прекалено широко устите? И да ви кажа, по-добре да беше дал три хиляди лева и на Плевнелиев, вместо да го нарича омайниче.

Да погледнем сега нещата от другата страна на кривия макарон, през който обичайно се виждат българските ни работици. Дали всъщност езиковата екзалтация на Бойко не е едно предупреждение към Омайничето – да не си прави сметките за втори мандат и да не шишка излишно протестърите си и подопечните си партийки. А да се готви за един тържествен тур из страната – от Бисер до Аспарухово и Мизия, за да отчете прекрасния си мандат, изпъстрен с много шеги, много волности и гафове. Изобщо -с Терора на Повърхностното

(Впрочем и последната реч на Омайничето пред парламента бе окачествена от почти всички наблюдатели като триумф на празнословието.)

И пак се питаме: ако Пл. е прекрасен президент, какъв, по дяволите, трябва да бъде следващият президент, за да е още по-прекрасен? Какъв ли вълшебен екземпляр ни е приготвил Бойко?

Тия дни в телевизионно интервю (пред Жени Марчева) Омайничето трябваше да отговори на един въпрос – но с ръка на сърцето. Това е доста необичайна поза за българските политици, особено ако се има предвид, че за значителна част от за тяхне е доказано, че имат сърце

И Прекрасния отговори, че не е зависим от никого – правилен отговор, във викторината „Минута е много“ щяха да го оценят високо. Ето защо българските политици не бива да ги карат да си поставят ръката на сърцето – така все едно им казваш директно да те излъжат.

В същото интервю Прекрасния казал, че бедността не е порок – сега пък за да ни подскаже, че сърцето му е от мукава. Питайте проф. Чирков как функционира то при това положение, аз не знам. Да изтърсиш тия думи в една страна, в която значителна част от населението вече окончателно е оскотяла от недоимък и дори от глад, трябва наистина да си Прекрасен. Няма друг играч на политическата ни сцена освен Омайничето, който толкова бездушно да използва езика. Не можеш да изтърсиш, че бедността не е порок, в лицето на бедняка, когато е повече от ясно, че тя не само че е нещо нечовешки унизително, тя е едно изстъпление.

„Бедността не е порок, нито присъда. Не е казано, че цял живот ще бъдеш беден“ – това съчинило Омайничето, когото можем със същото основание да наричаме и Бездушния.

Дори един малоформатен човек би трябвало да схване цинизма в тия думи. Освен дълбоко отблъскващи, те са и предизвикателни. Винаги съм бил крайно критичен към циганските злодеяния, писал съм десетки пъти за тях. Но съм наясно и с друго – знам кой ги направи такива, а Омайничето не знае и няма как да знае. Пак тия дни видях по телевизията – в кампания за здравното осигуряване – нещо, от което направо се уплаших. Ние вече съжителстваме с хора, каквито не можеш да срещнеш и в Африка: изоставени на произвола на съдбата в един дяволски кръг, от който няма изход за тях – но и за нас! – нямат работа, не могат и да получат, не са здравно осигурени, живеят позле и от скотове. На тия хора ли – а те са стотици хиляди – Омайничето им казва, че бедността не е порок? Все циврим за еврейския холокост – ами този, дето се случва от години пред очите ни – с него Прекрасния ли ще се справи?

Той никога няма да стигне по-далеч от поговорката, че бедността предпазва от подагра – страхът на богаташа…

Между другото. Тия дни Бойко се чудел защо намаляват руските туристи у нас. Нека да пита Омайничето, което не спря да мели срещу Русия.

Други публикации на автора може да намерите в http://presa.bg, www. kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян

В. Преса