Елиминират „Гоце” от играта
В петък се оказа, че изведнъж става склонен да поизхаби малко енергия, за да коментира сагата около „Гоце”. Ясно е защо – 162 подписа на депутати му се виждат като 162 шамара срещу „Гоце”.
Борисов започва да прави съдбоносни грешки. Но не точно и не само по линия на икономиката – там прословутата дискусия със социалните партньори цели да прикрие до каква степен са „напазарувани” някои. Основната му грешка е лошата актуална преценка за Иван Костов – петте подписа на ДСБ не са заради хатъра и игричките задкулисни на Борисов. За разлика от Борисов, който доскоро се усукваше около „Гоце”, Костов е съвършено наясно с табиетите на „Гоце” – много преди 4 февруари 1997 г. ги е изучил в детайли. Заклетият макиавелист е наясно – започнеш ли един враг, унищожи го, иначе по-добре не го започвай.
Премиерът вече се обръща директно към народа. Като пред война. Напълно прав е да пита точно сега ли му е било времето „Гоце” да атакува така яростно правителството. Но Борисов едва ли трябва да си приписва заслугите за консолидирания вот с онези 162 подписа, които УЖ обозначиха 26 март 2010 г. като началото на края на кариерката на „Гоцето”. Благата вест…
Вчера бившият кмет на Варна, Христо Кирчев, ми предложи неговата версия за случващото се с Борисов – „Идва пак времето на Костов”. Не съм сигурен. Изхабяването и изчерпването на старите играчи е очеваден факт. „Гоце” и Костов може да слязат по различно време от сцената, но ще го направят. Ако ли не – ще ги избутат. Но е факт – Костов има управленски капацитет, но не се ползва с доверието на българите. Борисов все още си крепи рейтинга, но управленският потенциал (не навикването) го трупа в движение. (Уроците край Т.Ж. и Симеон са натрупвали обикновени баналности, ако Борисов не съумее да се ориентира в процесите на глобалната икономика – Симеон и Т.Ж. бяха пълни безхаберници по тази „писта”)
Съчетаването на ресурсите на Костов и Борисов е много проблематично. Всъщност Борисов е плах, когато стане напечено. За разлика от Костов. Какво остава – общият враг. „Гоцето”. Но Борисов е крайно непоследователен досега. И никой от основните играчи от квотата на службите в двете основни посолства не му вярва по този казус – може да е сигурен. Въпреки протоколните усмивчици на „шефовете” им.
Детронирането на „Гоце” ще се случи без участието на Борисов. Парламентарният сатър ще го извади от текущата (!) игра. Но за жалост ще накърни репутацията и на Конституционния съд.Това ще бъде цената на разобличаването на пошлия „квотен принцип”. Предпазливото отвращение от „системата” ще прерасне в погнуса. Гадене.
Но паралелните скандали, които уж трябва да осигурят време и поле за маневриране на Борисов, ще го вкарат в заблуждение. Никой не може да излъже икономиката. И особено – нейната фундаментална „инерционност”. „Временното” прилагане на мерки като повишаване на ДДС ще провокира процеси, които ще отшумяват даже след края на мандата на Борисов, ако приемем, че той все още има нелоши шансове да го приключи „от до”.
Тогава „времето на Костов” може да се окаже „часът на „Гоце” – народният трибун, спасителят в калта, лидерът на виртуалния „социалдемократически” мегапроект.
Тогава ще е напълно излишно Борисов да припомня как са го канили и подкрепяли навсякъде, а „Гоце” е бил низвергнат от „добрия европеизъм” (Ницше).
Въпросът в заглавието е заради непоследователността на Борисов – автентичен и силен НАЦИОНАЛЕН лидер отдавна да се е справил с такъв като „Гоце”. Знакът след него е поради самонадценяването на „Гоце” – той се прави, че няма хабер кой всъщност иска да го елиминира от Играта изобщо!
Любомир Живков