Геомутрията на тъпия триъгълник – една хипоте(ну)за
Улисани в скандалния развод между в. “Труд”( да, именно “Труд”, както стана ясно от позицията на главния редактор Тошо Тошев) и Доган, почти не забелязахме нещо, което само преди месеци щеше да звучи като сензация: кметът на Кърджали Хасан Азиз по същото време е привлечен като обвиняем по досъдебно производство за злоупотреби по друг хидропроект- т.н. Водно огледало в Кърджали.
Предлагам на МВР , след октоподите, наглите, лапачите и пиячите, да се заеме с хидролозите. Явно има защо. В случая с укрепването на коритото на река Арда в южния град вътрешният министър Цветанов се ангажира с твърдение, че кметът Азиз е поискал десет пъти по-голяма сума за проекта, от реалната.
А пък консултантът Доган с неговия хонорар от 1,5 милиона лева за хидровъзела “Цанков камък” се оказа най-скъпо платеният инженер хидромелиоратор в България за всички времена, откривател на философския камък и неговата прагматична формула за превръщането на вода в злато. Феодален, но триумфален старец, който удари от земята онези, които през средновековието са посвещава живота си да открият магията на изкуственото производство на злато.
Ако към общата картина добавим, че през същата седмица невероятното до неотдавна обединяване на квалифицирано мнозинство се състоя в Парламанента с цел да бъде прогонен от поста му Първанов, получава се интересен триъгълник. Свържете Първанов, Доган и Азиз с една пунктирна линия и ще видите ясно логиката на триъгълника. Нещата няма как да бъдат случайни.
Кой е тъпият ъгъл в тази задача? Или той е равностранен ( разнострадателен в перспектива, може би)? Ще видим, но ето ви една хипоте(ну)за.
На върха на тази зависимост очевидно е главнокомандващият. Тъкмо той повлече крак с предизвикателството си да се изпъчи като раздавачът на порциите във властта. Какви пружини на противодействието е задействал, не е известно. Но ефектът е видим с просто око. Първо стратегическият му съюзник Доган пострада от трудов юмрук в тила, а сега и най-важната база на Сокола, непревземаемата крепост на ДПС в Кърджали, попада под ударите. Това е атака по фланговете, чиято кулминация сеилюстрира от събраните 162 подписа срещу президента в НС.
Колкото и Хасан Азиз да ни убеждава от телевизионния екран, че се харесва, когато се оглежда във Водното огледало в града, приказката с вълшебното огледало е красноречива. Най-голямата красавица в държавата, непристъпната за проверки и правосъдието ДПС, губи тази своя привилегия, защото мащехата Първанов вече не може да й я гарантира.
Интересното е, че политическата кариера на Първанов започна като откровен (червен) националист именно от Кърджали. Като един от учредителите на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) в началото на 90-те години, той беше изпратен после от БСП да се бори тъкмо в Кърджали срещу…ДПС на изборите през 1994 г.
Тази акция се запомни с патетичната претенция Първанов да защитава Кърджали като Сталинград от движението, от което се очакваше да заеме антикомунистически позиции, но върхушката му се оказа основен инструмент за консервиране на остатъците от комунизма – включително чрез възкресяване на традицията на вождизма.
Именно в околностите на Кърджали сега е задействана изпитаната схема на “народното противодействие” под формата на инициативни комитети в защита на един добре познат там човек – др. Първанов, президент, уж борец срещу ДПС и едновременно с това много благодарен на Доган политик, комуто дължи двете си победи на президентските избори.
Още един триъгълник. Много тъп.
Само се питам, къде е сега притурката на първановата власт през всичките 8 години в. “ 24 часа” да защити любимеца на своята главна редакторка мадам В(енелина), която не даваше косъм да падне от свещената му глава, а сега изостава от другата мадам В, която вече заби ножа на нейния си любимец Доган. Нали двете уж различни издания се конкурират, защо изостава мадам? Или чака все пак развръзката. Ама така и баба знае – няма да й се признае.
За друго може и да не съм познал, но че въпросните кумири ще бъдат предадени от най-близките си хора при първи признак за необратим техен провал, това много пъти съм предричал. Не защото е гениално да се прозре, а тъкмо обратното- много е лесно да се предвиди.
Такава е логиката тук – в любовните триъгълници на властта разпадът на връзките ражда неизбежните предателства.
Такива сме си – научени сме да оцеляваме без значение какво означава това за някакво си достойнство, чест, принципи.
Тъй че, ще следим новите перипетии по законите на нашата специфична геометрия, мутирала отдавна с геополитическата подкрепа от Изток в геомутрия.
Иво Инджев
www.ivo.bg