ЮДИНА ЛЮЛКА. КОГАТО „КОЙ“ НАМИРА „СВОЙ“
Юдина люлка. Мечът на Яхве и Ръката за прошка на „Той е“, когато „КОЙ“ намира „СВОЙ“
Велика Сряда. Как може денят на историческото предателство да е велик – заради Жертвата, разбира се. Събират се юдейски старейшини в дома на Каяфа и нищят как да хванат с хитрост Господа Иисуса и да Го осъдят на смърт. В това време, от никого нетърсен, идва при тях един от дванадесетте – Юда Искариотски, и казал: какво ще ми дадете, за да ви Го предам? Те му дали тридесет сребърници, реди Теофан Затворник. „Ако отмъстиш, тогава си отлъчен за цял живот.“, мълви Неофит Затворник. „Мъстовъздаянието е Мое.“, тъй казва Господ. Иуда Искариот мъсти на себе си и увисва на клона, изпълнявайки осъдата.
Плодът на историческото предателство зрее, за да увисне на клона на самоосъдата. Оправдание в пълнотата на Прокобата. И го залюлява Юдината люлка на вечното проклятие. „Отде е тоя плод? Разбира се, отвътре, от душата. И ето виждате, вътре в душата е зреело онова, за което през всичкото време не е имало никакви външни признаци. Знаел ли е сам Юда, че е носил в сърцето си такава змия, която накрай ще го погуби?“, пита Теофан Затворник. Заплодените с „обещание за предателство“ намират наказанието си в обетованието прокобно – Юдината люлка на клона на предателството.
Предателството не закъснява. Влиза в историята с първите й стъпки по Пътя и никога не излиза от душата вероотстъпна. „Мислил ли си какво означава да закъснееш в духовния си път?“, пита архимандрит Емилиан. Часът на предателството те чака по пътя, часът на предателството е в железния зар на изпитанията човешки, в изпитните съдбовни. Изпитанието в предателство е част от пътя. Кой не е предавал някого, кой не е предавал себе си, пръв да хвърли камък върху съвестта си – Юдината люлка е малкото наказание, голямото е да не устоиш в питането на сърцето и паметта на душата. Не предавам ли Бог всеки ден, когато ме обладава страхът от „първенците“ и смъртоносното им дихание? Питаш ли се тъй в бдение, пост и затворил портите на душата си за предателство, отваряйки ги за прошка?
„Господ не иска от тебе пост, когато страдаш от егоизъм. Дай Му простотата на милосърдната щедрост. Господ не иска от тебе големи и славни дела, щом си заразен от пустославие. Дай Му смирение и самоунижение. Така и във всичко друго. Господ иска да изобличим и да обещаем да победим у себе си особено онази страст, която най-вече ни овладява и да се отличим особено в онази добродетел, която е противоположна на нашата страст. Когато извършим това, тогава и всички други добродетели ще дойдат в строй и в сила, а страстите ще отслабнат, защото те обикновено зависят от нашата главна страст.“, повтаря Григорий Назианзин. Пустославието е като историческото предателство на Иуда Искариот – увисва на изсъхналия си клон, залюлява се в Юдината люлка, за да примре в Целувката на Юда.
Преди това Иуда Искариот отива на Тайната вечеря. Целува Бога. Посочва го. Юдината целувка е белег за разпознаване – Юдината люлка не изпуска самоприпозналите се като предатели. Люлее ги съдбовно. Наказва ги – нетменимо и неумолимо да се изправят пред Всепростителя, подложил се на предателската целувка, за да изкупи греховете човешки. КОЙ сега се е хванал за Юдината люлка. Кой не се пуска от Шлифера? Кой се саморазлъчва от Агнеца? И както казва исихастът Николай Кавасила на Григорий Палама: „Ако това старозаветно агне беше достатъчно, каква полза би имало от бъдещия Агнец? Понеже ако сенките и образите доставяха блаженство, то истината и делата биха били излишни.“. Идва часът за Разплата, и тук е вече – най-страшната Юдина люлка е между Яхве и сбъдването на „Той е“ от Книгата. Мечът на Яхве не е свален от главата на КОЙ, когато „Той е“ вдига ръка за всеопрощение.
www.bgsniper.com