Кризата вкарва попадения „дупка в дупка” в мишените
Законопослушните („обикновените българи”) се превърнаха в подвижни мишени на кризата – реалната и виртуалната. Г-жа „Кризата” се лее от всички посоки – правителство, синдикати, работодателски организации. Тече си виртуално – съспенсът е пълен. Реалната криза действа в обратна посока – изпразва джобовете на българите с настъпващата стагфлация, изпразва банковите им сметки, изпразва дори и хладилниците им. Вече дори в магазините за хранителни стоки става все по-пусто – затягането на коланите е повтарящо се упражнение – дупка след дупка.
Дупката в бюджета зее със страшна сила. И расте. Безработицата също нараства. Виртуалните „работещи антикризисни мерки” и те растат – всеки ден.
Г-жа „Кризата” сякаш се забавлява с майсторите на мерките. Впечатлението за хаотичност при предлагането и обсъждането на мерките се дублира (а)симетрично от свръхподредената г-жа „Криза”. Нейната „Невидима ръка” натиска спусъка на свръхточен еднозаряден снайпер и вкарва попадение в същата дупка, нацелена след изстрел от предишното зареждане. Пауза за предлагане на мерки. Зареждане. Изстрел. Попадение в същата дупка. Впечатляващ наниз.
Аналогията с култовия филм с Том Беринджър „Снайперистът” І е абсолютна – „един изстрел – двама убити”. Един изстрел на г-жа „Кризата” поразява едновременно разходите и приходите в бюджета! Още един изстрел на „Кризата” – свръхдефицит и елиминиране на мераците за еврозоната, т.е. – определен финансов ресурс няма да може да се пипа. Още един…
Г-жа „Кризата” е свръхподредена. Управлението е хаотично. Ще има актуализация на бюджета за 2009 г., няма да има. Ще строим АЕЦ „Белене”, няма да го строим. Някои междувременно раздуваха за „управление на кризата”. Бойко Борисов пък направо заяви – „Ще изведа страната от кризата”. Онзи ден в Брюксел за пръв път заговори в множествено число. Напредък?
Не сме правили карате-спаринг с Борисов, но сме го гледали „на живо”, анализирали сме записи на негови „битки” – винаги е падал (и от варненци), когато е губел темпо. Винаги е печелел, когато е нанасял изпреварващи удари – в каратето по-често. А сега?!
Борисов загуби темпо по много линии – при анализа на наследството от кабинета „Станишев”, при отлагането на решението за „Белене” и другите мегапроекти, при предлагането и обсъждането на „антикризисните мерки”. Част от забавянията му са разбираеми – „друг народ не можем да си внесем”, „човешки материал” (армейски термин). Но други – не! В крайна сметка Борисов си е подбирал „екипите”, които трябваше да подготвят „Доклада Станишев”, за да лъсне наследството. Сегашното преекспониране на тази тема е неработеща антикризисна политическа мярка – даже има обратен ефект. Вече иронизират Борисов – отваряй следващия плик!
Факт е, че Станишев заблуждаваше българите на 17.09.2008 г. Абсолютна истина е, че заложената оптимистична макрорамка за растежа (4.3%) се издъни тотално. Вината, разбира се, е на Станишев и Орешарски. Факт е наливането на финансов ресурс през ноември и декември 2008 г. в „Белене” – в Гьола, Дупката, Трапа на българската икономика в криза. Факт са прословутите 150 договори с анекси към тях, които са финансово неосигурени (и заради оптимистичния сценарий по макрорамката). Факт са операциите по увеличаване на дяловото участие в капитала на държавните дружества. Факт са непрозрачните критерии и съмнителната ефективност на допълнително одобрените разходи.
Нереалистичните допускания по макрорамката и раздутата фискална рамка наистина дестабилизираха бюджетната позиция. Митичните буфери на Орешарски бяха уйдурма отвсякъде – неизпълнението по приходите за 2009 г. (4.3% ръст го имаше само във фантазиите на Орешарски и Станишев) размаза всички „буфери”. Помля ги.
Факт е и супердефицитът от май-юли 2009 г. – около 1 млрд. лв. Целият проблем на Борисов е – сега ли го разбра. Или когато лъсна, че сега също се произвежда дефицит?! А уж не се харчи предизборно. Кабинетът „Борисов” управлява вече девети месец. Досега трябваше не само да функционира работещ механизъм с „антикризисни мерки”, но и да има първи резултати. Защото очевидно извеждането от кризата ще се отлага във времето в синхрон със забавянето на реформите.
Безпощадно ясно е, че е необходимо УСКОРЕНИЕ. Каратистът Борисов би трябвало да знае, че тайната на удара е в УСКОРЕНИЕТО. И да си води битката, войната. Той беше прав за „войната” в онзи лаф за сегашното положение само по линия на култовата сентенция на Фернан Бродел – „Всеки прави такава война, каквато може”. Стоян Мавродиев може не само да му „чете” „Доклада Станишев”, но и да му резюмира Вернер Зомбарт – войната изгражда капитализма, но и обратното също е вярно. „Кризата” изгражда капитализма, но и обратното също е вярно.
Всъщност може би това е истинската война на Борисов – не само да участва със свой решителен принос в националното усилие за излизането от кризата, но и да съдейства на екипи, които споделят разбирането, че кризата има потенциал за „креативно разрушение”, за преодоляване на структурните СВРЪХдефицити (енергоемкост и прочие) в българската икономика.
Вече е крайно време да застане зад суперточен еднозаряден снайпер и да започне да вкарва попадения „дупка в дупка” в г-жа „Кризата”. Да зарежда и пак да стреля. Но да поразява точните мишени, а не евтини „илюстрации” като нарочените в операция „Лапачите”. По линия на ограничаване на разходите наистина има резерви. Но Борисов ще трябва да отстреля и „НЕправилни олигарси”, закачени на държавната хранилка. И най-важното – да си коригира „тайминга”.
Любомир Живков