ВИЖТЕ СЕ! НЯМА ДА ИЗДЪРЖИМ НА ЦИГАНСКОТО СВЛАЧИЩЕ

Вижте се! – сякаш това ни подвикват нашите любими цигани, за които ние, от своя страна, не смеем крива думичка да кажем. За техните подвизи в Парламента е мъртвило, там предпочитат да се правят на герои по всички други въпроси, но не и по най-съдбоносния: какво ни носи Бъдещето, освен че циганчетата вече кряскат „Българите на кайма!“ След 10 години, когато пораснат достатъчно, за да правят и друго, освен да се размножават, те ще започнат производството на кайма. Нашите първенци обаче изобщо не искат да мислят за това…

Подсещат ни румънците.
Тия дни по телевизията ни показаха клип за румънска телекомуникационна компания, който представя – няма какво да се правим на улави – българският ни фасон, също и българското бъдеще. Този клип е визията на румънците за нас. В него изглеждаме като цигани – е, не като ония от гетата, но нещо като мелези между „Цар“ Киро и Цветелин Кънчев. Една пък, която изглежда досущ като „Царица“ Костадинка, стърже прах от кюлче злато и нарежда нещо за нефт, газ, шисти – все едно, че чуваме бълнуванията на нашите политици.

Това е представата за България: разчекната между фантазиите и страховете си, обилно подправени с подлизурство.

Тия дни прочетохме интервю с Пол Робъртс, бивш съветник на президента Рейган /пред Лилия Ангелова, агенция „Форум“/, според който САЩ са ни купили. Изглежда така, но не е съвсем вярно – американците просто купиха отделни екземпляри у нас, и това беше напълно достатъчно. За жалост, това са все хора, които са в състояние да направят всеки трезвомислещ българин американофоб. И наистина, какво да си помисли човек за САЩ, когато този несретник – правосъдният министър, на когото са му нужни два дни, за да изрази едно изречение, е техен човек. Или пък външния ни министър, когото подбраха от своя неправителствена организация – той е по-рафиниран, но също има самоличността на пакетче чипс. Ами онзи отцеругател, бившият външен министър Николай Младенов, за когото пък се говори, че бил приел исляма – не е за вярване, обаче тия хора и сексуално ще се премоделират, стига да им го поискат. Техен образец е въртиопашката Соломон Паси, който беше готов и католици да ни направи, стига да беше възможно това – нали се изрепчи в лицето ни с ругатнята „Майната му на православието!“

Тия типове ни правят американофоби, Плевнелиев пък – русофили, понеже не се умори да произвежда глупости по адрес на Русия. Той, който изглежда като тенекиено копче пред тази велика страна.

Разчекнати стоят хорицата ни между едните и другите ренегати – а отгоре на всичко и Циганското свлачище е тръгнало вече – но никой не му обръща внимание. Управниците стоят и се зверят пред всяка пукнатина по някой провинциален път – но дори не смеят да погледнат към пукнатините, които изпъстрят вече Бъдещето ни.

Не Аспарухово, цяла Варна да погине заради циганските беззакония –дивашка сеч и също толкова дивашко строителство – никой от управниците няма да се сепне истински. Само ще изстискат по някоя сълзица за пред телевизионните камери – а и те после ще се окажат не истински сълзи, а капки за овлажняване очи.
С въпросния клип румънците не ни подиграват, макар че и това го има – те просто слагат едно огледало пред суратите ни, хубаво да се огледаме.

Фантазьори принудени и страхливци – това сме ние.

След всяка, дори най-елементарна, световна политическа маневра оставаме с пръст в устата. Онзи ден руснаците пак ни се присмяха: „България остава без реактор и без инвестиции“ – казаха това след номерата на „Уестингхаус“ около изграждането на седмия блок в „Козлодуй“. Това си беше ялов проект по начало, но всеки път, когато решат да ни сблъскат с Русия,

американците ни подхвърлят по някой пластмасов кокал, сякаш сме бездомни псета. И ни забравят.

А пък най-безсмисленото нещо е да плашиш руснаците с енергиен проект – това е все едно да плашиш сърбите с война. Руснаците не спряха да се смеят заради клоунадите ни около „Южен поток“, устите им още са разчекнати от хилене. И къде са сега нашите глашатаи на „Уестингхаус“ – и те направени от пластмаса, които не се умориха да дрънкат, как всеки момент американците ще ни дарят с нов атомен реактор – спомнете си само, какви ги плещеше Драгомир Стойнев, слюнки не му останаха от хвалби, че е решил енергийните ни проблеми. Тия хора са по-смешни дори от Митко Рачков, който рекламира кампанията „Смейте се по 30 секунди на ден“.

Но нашите фантазьори/подлоги са истински изверги – в Кремъл не са спрели да се хилотят от месеци.

Нашите не са по-стока от украинския президент Порошенко, който бил предложил на Путин да вземе Донбас. А онзи го питал дали не е полудял, и друго сигурно му е казал. Нашите не правят ли същото – те предлагат България на всеки, който само погледне към нея: на руснаците по-рано, още по-рано на германците, сетне на американците – а сега пък на циганите я предлагаме на тепсия.
Прословутата фраза на Цар Борис Трети – народът бил русофилски, генералите му германофили, министрите пък – англофили, и само той бил останал българофил – я четем както ни е удобно. Само че тя е направо позорна, заради своята врътливост – все сме си нещо друго, но не и българофили. Как да не наградиш подобни въртиоопашки с „Уестигхаус“.

Сега с румънския клип ни казват да се приготвим да ставаме циганофили, а сетне и направо цигани.

Това вече изглежда неизбежно – и циганите не са виновни за това.
Те се умориха да чакат да ги вкарат в пътя – и поемат по своя си път.
А само преди четвърт век циганите не бяха това, което са днес. Ние ги развратихме с нашата плашливост, с нашето подмазвачество, с нашето подлизурство – днес пред този, утре – пред друг, какво да си мислят те тогава за нас. Срам ме е да го повторя.
И какво хубаво да мислят за нас, като ни гледат как сме зейнали усти – да се правим на големи с големите.

Дупедавци се правят на нещо си.

Сега сме тръгнали да борим – на думи – Ислямска държава. А пък в циганските махали – нашите, нашите – вече са готови да стават донори на същата Държава. Но нашите големци гледат към пукнатините в Кърджалийско.

Съдбата ни се пропуква – а те зяпат встрани. Откриват нови пътища – и зариват пукнатини по същите пътища, все това виждаме.

Има един слабо известен разказа на покойния Виктор Пасков от началото на 90-те години, написан е по действителен случай, за който се сетих след историята с румънския клип. Пасков отива в парижкия дом на Джеймс Велков – един фамозен български емигрант, забогатял с типично нашенската изобретателност – изобретателност в дребните работи: по някое време, някъде в средата на миналия век, произвеждал цигулки, били боклук – така се изрази той, в Германия не вървели, понеже там разбирали от музика и ги изнесъл за САЩ – и така забогатял. Отива Пасков у Велков: онзи го поканил, за да си поговорят за България – в смисъл, Виктор да му сготви боб. А пък нашият писател очаквал богаташът да му помогне по някакъв начин да се закрепи в Париж. Обаче изяждат боба и се разделят – с обич към България. В метрото някакъв просяк започнал да досажда на отчаяния Пасков, искал му пари и когато не получил, ревнал: „Долу Чаушеско!“ Оказал се румънски емигрант. Тогава Виктор не издържал и също ревнал: „Долу Живков!“

Стояли един срещу друг и крещели: „Долу Чаушеско!“ – „Долу Живков!“. И така, до прегракване. Какво е станало с румънския нещастник, не ми е известно – но у нас не се умориха да врякат „Долу Живков!“

Как да не те харесат американците – и да те купят. Макар че това с купуването е леко преувеличено: все пак дори най-мършавото нещо си има някаква цена, а не забелязвам да сме получили нещо срещу себе си. Навремето, в годините на соца, беше популярна следната история, разказвал съм я вече някъде, но не е лошо пак да поплачем малко. Отива един чукча в Москва – делегат на конгреса на КПСС /Комунистическата партия на Съветския съюз/. И там прави следното изказване: „До революцията през 1917 година ние, чукчите, имахме само две чувства: на глад и студ. Сега се прибави и любовта към родината“. И ние сме като този клетник – само дето не е сигурно, дали ни е останала и любов към България. Щом като дори циганите не могат да я възпламенят в сърцата ни.
Обаче и истината за Чаушеско, понеже стана дума за него, вече е забравена. В ония години, за разлика от нашите дупедавци, той се врътна от Съветската империя, присламчи се около Китай, а руснаците само скърцаха със зъби. Може би и заради това го очистиха толкова жестоко след падането на берлинската стена – както се твърди в една от версиите, с участието на КГБ. Тия дни си припомних великолепния филм на Алън Паркър „Животът на Дейвид Гейл“. Там Гейл – героят на Кевин Спейски – разказва, как са се отнасяли от Секуритате, румънската ДС, към враговете на режима: закопчават ти ръцете на гърба с белезници, сетне те карат да глътнеш ключа и накрая ти надяват една найлонова торба, за да се удушиш – ако не се пречупиш.

Ключът към свободата ти е у теб самия, но не можеш да стигнеш до него. Ужасно извратено.

А къде е нашият ключът – към нашата свобода? Глътнали сме го със сигурност, докато се прискимбичваме покрай този или онзи, сега остава да ни надянат найлоновата торба.

Няма да издържим на Циганското Свлачище – нямаме воля за това, те са и по-витални, а и доста злоба са насъбрали. Пък и ключът е в стомасите ни – не в разума ни…

Сегашните гаври в румънския клип ще ни се видят цвете след години. И какви ли клипове ще правят тогава за нас…

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд