ГОРКО НА НАРОД, КОЙТО ПРИВЕТСТВА ПОБОЙНИКА КАТО ГЕРОЙ. ГОРКО НА НАРОД, КОЙТО ИЗДИГА ГЛАС САМО, КОГАТО КРАЧИ В ПОГРЕБАЛНА ПРОЦЕСИЯ.

Мисли от страницата на моята приятелка (и художник) Makdonna-Moscho Tzavella:

„Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса. Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър. Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува. Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само, когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само, за да посрещне друг отново с фанфари. Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката. Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“
Халил Джубран
(снимката е случайно подбрана за тези думи)

Игор Марковски