ЗАЩИТА ОТ ПУТИН. ПРЕМИЕРЪТ КАТО ОРКЕСТЪР.

От Путин може да ни защити само Путин.
Неизбежно е човек да не си каже това, когато чуе, че Бойко помолил френския президент Оланд да ни защити от руския властелин. И Оланд се съгласил веднага да ни защитава – понеже подобно обещание нищо не му коства.

Този драматичен исторически диалог се е състоял, когато Бойко бе съпроводен от тракийския цар Севт Трети до Париж.

Има една много любопитна снимка от това посещение – Бойко се е надвесил решително, дори войнствено над една карта и показва нещо на Оланд. Някой екзалтант би си помислил, че двамата уточняват пътищата, по които ще нахлуят в Москва, за да принудят Путин да ни защитава. Всеки французин е един малък Наполеон, Оланд не прави изключение, във френския ген превземането на Москва е в графата „Сладки сънища“.
Разбира се, по-внимателният наблюдател ще забележи, че всъщност Бойко чертае на картата мястото на бъдещия газов хъб в България, който също е в графата „Сладки сънища“. Оланд с по-голям успех ще построи газов хъб на мястото на Айфеловата кула отколкото в някой български пущинак. Но слуша умно – и обещава. С надеждата, че Путин няма да научи за обещанието му.
Проблемът е в друго. Бойко вече действа като премиера оркестър – и то голям симфоничен оркестър. Той уж разхвърля ресорите по коалиционните си партньори, обаче все по-често му се налага сам да говори, сам да се уточнява, сам да действа, сам да чертае по картите, сам да праща прошения до Путин с френски пощенски гълъби и пр.

А това никак не е безопасно – след молбата му до Оланд и двайсет Кисинджъровци няма да успеят да му оправят отношенията с Кремъл. Това ще зависи и от политическото дълголетие на Бойко, той просто трябва да изчака десетина години Путин да се разкара от канцеларията си. Лесна работа. Дотогава е по вероятно цар Севт да му проговори, отколкото цар Владимир.

Разбира се, Бойко няма друг избор, освен да се държи като премиера оркестър. Колкото и да ласкае и да брани министрите си, очевидно е, че „материалът“, натрапен му от коалиционните му партньори, в немалко случаи няма особени качества. Тия дни приеха със закон, че слабоумието вече не е пречка за сключването на брак – дали по този начин елегантно не ни намекват нещо за коалицията, която управлява в момента?
Бойко не разполага с истинска дипломатическа служба, затова сам трябва да надува цугтромбона в ухото на Оланд.

Как си представяте например външният ни министър да бъде пратен на разговори в Кремъл? Че там дори и портиерите няма да му обърнат внимание. Митов е бърборко, обаче ключът, с който го навиват, го кара да говори само нелепости. Бойко иска Париж да измоли от Москва газов хъб, а пък Митов не престава да мели срещу руснаците. Той всъщност успешно си мели и срещу българите – беше нетърпимо изтезание да го слуша човек как се мъчи по телевизията да разгадае какво представлява нашият „национален интерес“. По-скоро Севт ще ни разгадае тази тайна, отколкото Митов.

Но не е реалистично и да очакваме Бойко да си говори единствено с въпросния Севт. И затова е неизбежно да изпълнява всички партитури в оркестъра – от тази на пиколото до тази на бас-баритона. А в това време останалите могат да се налудуват до насита. Например от години врещим по всеки повод, че механизмът за наблюдение на Европейската комисия над България трябва да отпадне – а изведнъж тъкмо българската заместник-министърка на правосъдието настоява, че трябва да остане. Ето заради тия номера Бойко толкова харесва правосъдния министър Христо Иванов и такива като него, те му правят сечено, а той им се радва.
А Иванов пък едва тия дни най-после разбра, че промените в съдебната система не могат да се правят без промени в конституцията. Това е очевиден прогрес. Материалът се развива, макар не и с бързината, на която се надяваше Бойко.
Бракът със слабоумни дава преимущества по принцип, но е и доста изнервящ.

В Париж Бойко иззе централната роля и от Севт.

При всяко положение изложбата в Лувъра върши добра работа за България. Като изключим екзалтациите и шутовете. Има една известна фраза, част от нея е подходяща в случая, тя гласи: „Многото пари крещят, богатството шепне“. Съдбата, неизвестно защо, ни е предоставила възможност да стопанисваме едно богатство (тракийските съкровища) и е напълно достатъчно само да шептим. В. „Преса“ беше упрекван от някои, че прекалено ентусиазирано е отразявал изложбата. Но пък точно този вестник даде добър пример за балансираност – с интервюто преди два дни с акад. Васил Гюзелев, който съвсем уместно ни припомни, че тракийските богатства вече са излагани в Париж, и то на два пъти. Без Севт и Бойко, разбира се.
В цялата олелия никой не се сети да каже две думи за покойния д-р Китов, който откри Севт. Ние сме си грубияни, обаче все пак трябва да сме понякога по-внимателни.
„Преса“ ни достави едно много ценно свидетелство – това за „шутовете“.Посланикът ни в Париж Ангел Чолаков казал следната премъдрост: „Ние отворихме с шут вратата за българската култура на световната сцена, сега от нас зависи да отвоюваме своето достойно място там.“ Вероятно дори Севт е примигнал уплашено от тия думи. България има чудесни посланици, това е сигурно. Обаче да не държим тази врата прекалено дълго отворена, за да не настинем от фантазни ветрове.
Истинското богатство шепне – вратата към Париж специално отдавна е отворена за българи. Севт е само една чудесна апликация, достатъчно е да споменем Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Да не плашим прекалено света/Париж със Севт, за да не отблъснем излишно Тодоров и Кръстева.
През отворената с шут врата трябва да мине и Любо Нейков – този комик на простонародния хумор споделил в Париж, че иска да прави филм за българските богомили, стига да намери подходящ френски партньор. Между другото партенката за богомилите я развяваме във Франция вече поне от 40 години – навремето покойният Андрей Гуляшки написа роман, намислиха да правят и филм с французите и докато ги чакаха, спретнаха един „богомилски“ сериал. Французите обаче се оказаха недостатъчно лековерни.
Сега пък ще са заети с газовия хъб.

А докато ние се налудуваме с фантазните си ветрове, Путин вече обещал 5 милиарда евро на Гърция от „Турски поток“ – авансово, за участие в проекта. Само външният ни министър не е разбрал още, че опелото за „Южен поток“ отдавна мина.

Ние се вредихме в Лувъра, а гърците се вредиха само в „Турски поток“ няма пълно щастие. Обаче продължаваме да изписваме с цветни боички Паметника на Съветската армия, а пък храбрият ни президент отказа да отиде в Москва за 9 май. За да има поне една полза от него, Бойко трябва да го хване за хилавото вратле и да го засили натам – и да не се връща, докато не измоли да ни върнат обратно в газовите проекти. Тъкмо и Оланд ще има повече време да се занимава с президентската си кампания, която не върви добре.
Ген. Атанас Атанасов защитавал един от осквернителите на паметници – и успял да го оправдае. Сега предстои да се включи в един последен тест за състоянието на правосъдната ни система. Министър Иванов бил решил в порядъка на „културата на отворените очи“ да спретне следната Шекспирова сценка – група „протестъри“ всяка седмица рисуват пречупени кръстове по паметника на американските летци в София, за да се види как ще реагира българският съд.

Защитник на кръстовете – Атанасов.

А пък той казал тия дни, че избирането на Първанов за президент е най-големият успех на ДС. Не бива толкова да скромничи. Понеже и той има забележителен принос в този успех – навремето Костов поръча на службата, ръководена от Атанасов (НСС), със специален доклад да осерат подобаващо най-рейтинговия министър на СДС Богомил Бонев. И тъкмо този доклад по-късно отряза ритуално главата на Петър Стоянов по време на президентската кампания, понеже той има глупостта да го извади в дебати срещу Бонев и така се компрометира порядъчно. Което пък отвори широко вратата пред Първанов, това е добре известно.
***
След „белите нощи“ през април 1925 г. обезумялата Виола Каравелова години наред обикаля по бяла рокля из софийските улици със снимката на големия публицист Йосиф Хербст и неспирно търси безследно изчезналия си съпруг. Сега пък Мая Манолова си шиела специална червена рокля и щяла да тръгне из София с плаката „Къде изчезна костинбродският ми балон?“

Други публикации на автора мо- жете да намерите в сайта www. kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса