Чудотворецът Първанов възкреси двуполюсния модел
Всъщност размиването на разликите между лявото и дясното, което приспа гражданските селективни инстинкти на обществото, е сред “специалитетите” на Първанов. Той няма проблем да прескача от състоянието на яростен антинатовец, до пръв натовец в държавата. И никак не е случайно, че въпросното разбиване с помощта на това размиване съвпадна с началото на неговото президентстване.
По ирония на справедливата ( понякога) съдба, тъкмо Първанов катализира сега обратния процес. Колкото и малко да е сцеплението между политическите фактори, които подкрепят прекратяването на неговия мандат , то се получи. благодарение на личните му усилия. Той се опитва от този факт да направи нещо като шега, но майтапът не му се получава с подмятанията за нова “четворна коалиция” в парламента. Много смешно, няма що! И още по-смешно е , че само той си се смее на “остроумието”.
При всичките противоречия в БСП и между БСП и обсебващия неин бивш лидер Първанов, разграничаването на лагерите по линията “за” и “против” президента донесе консолидация и на червените. Дали обаче са щастливи от това и кой кого крепи да не падне в този поход с патерици?
Самият Станишев през юни 2008 г. бе нападнат остро във в. “Труд” от Първанов ( формално заради премиерските съветници в различни бордове на директори) и беше оприличен от него на Жан Виденов. В устата на Първанов, който гради своята партийна легитимност върху руините от времето на Виденов, този упрек прозвуча като отлъчване от лоното на партията поради смъртен грях. Но, както се вижда, двамата сега се правят, че нищо не е било…
Целият ляв политически ресурс е мобилизиран сега в защита на др. президент. Ако си спомняте, това не случи дори в предизборно време, когато в БСП имаше взаимни обвинения, караници и неприкрити противоречия между разни лобита. Сега обаче са единни пред опасността Първанов да бъде детрониран.
Някой да се съмнява още коя е истинската реликва на партията, способна да събере под бойните знамена несъвместими, ругаещи се до скоро помежду си другари и с другарки?
В тази война явно няма бъдат подбирани средствата. Бившият конституционен съдия, депутат от БСП в сегашния парламент Любен Корнезов, окачествява в интервю за „24 часа” мотивите за искане на отстраняване на президента като крайно несъстоятелни и цитира за целта толкова омразния някога на червените бивш президент Желю Желев, който ги е нарекъл „смешни”.
В разпалената си защита Корнезов заявява още, че президентът е приел Дянков в залата, където приема държавни глави, там е имало съветници. “Така че срещата не е била лична”, заявява Корнезов и добавя: „Тя става по настояване на премиера – значи две институции се договарят за нея, как да е лична? “
Какво казва на своя гост Дянков обаче самият Първанов по въпроса за характера на срещата? Ето цитат от неговата стенограма, която сам публикува за срещата от 5 март:
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
…настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално …”
Разбрахте ли, г-н професоре, “в лично качество” е говорел домакинът. А “после” – това е сега. Сега вече президентът е принуден да отговаря институционално заради това, че си е уреждал лични сметки с чужда пита, с ресурса на държавата, която не му е бащиния.
В едно не съм съгласен с противниците на Първанов. Някак несправедливо е да го укоряват, че не бил обединител. А всъщност той обедини десните, явно обединява и левите. Почти като във вица за сутиена, който бил най-големия социалдемократ, защото обединявал левите и десните, притискал силните и подкрепял слабите.
Иво Инджев
www.ivo.bg