БОПАДЖИЙСКА „ СЪДЕБНА ПОРЪЧКА“: „СЕГА И ДОЙДЕ МОМЕНТА!“ ЕКСШЕФ НА БОП –ВАРНА НАГЛО ЛЪЖЕ В СЪДА БЕЗ ДА МУ ТРЕПНЕ ОКОТО, ДОКАТО РЪЦЕТЕ МУ СЕ ТРЕСАТ

4 май 2015 година. 16,07 часа. Коментар в сайта АФЕРА, подписан от „бай хой“: „АФЕРА ЗА ЦЯЛ ДЕН САМО ЕДНА СТАТИЯ ЛИ СЪТВОРИХТЕ“.
Заради такива като „бай хой“ сега няма да напиша рутинен репортаж от едно съдебно заседание по дело, заведено от бившия шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и бившата му дясна ръка в БОП – Варна Добромир Досев срещу мен и сайта АФЕРА, отнело половин ден, а ще разкажа ЛИЧНО И ОМЕРЗЕНО история за няколкото часа, преживени във Варненския районен съд. Днес, докато „бай хой“ се тревожи защо в АФЕРА няма публикувани материали. ЛИЧНО И ОМЕРЗЕНО, защото в журналистиката всичко е и ЛИЧНО, ако имаш сърце, а не сърце в лайна увито.

И така „бай хой“, аз, подсъдимата Веселина Томова, днес за пореден път се убедих, че онова, което съм писала през годините за бившия шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и „дясната му ръка“ Добромир Досев е било не само истина, но е било и малко. Защото ако днес единствено съжалявам за нещо, то е, че в съдебната зала нямаше възможност съдебното заседание да бъде заснето изцяло от видео-камера.

За да се види, за да се знае КОИ години наред са „борели организираната престъпност“ във Варна. За да се видят физиономиите им, лицата, излъчването, природните форми и формата на мислене. За да няма нужда от подобни описателни коментари. А да се гледат очите им, ръцете им, жестовете, реакциите им. Ако това бе заснето, нямаше да има нужда и  от думичка коментар. Камерата щеше да каже всичко.
13,30 часа.
Варненски Районен съд. Шести етаж. Пред съдебната зала един до друг на дървена пейка седят бившият шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и бившият му подчинен – бопаджията Димитър Панайотов, понастоящем служител в Първо районно управление – Варна. Появява се и лицето Добромир Досев, бивша „дясна ръка“ на Емил Михайлов в БОП – Варна, понастоящем по щат районен инспектор в с. Осеново, а според свидетеля Димитър Панайотов – „работи в РПУ – Аксаково, но не знам поради какви задачи, които изпълнява, е в Дирекцията на ОД на МВР – Варна“. Поне пет пъти зададохме въпрос на вътрешния министър защо Добромир Досев не е на работното си място по щат, а се подвизава в сградата на Дирекцията на ОД на МВР – Варна. Отговор няма. Иначе Панайотов каза, че Досев колегите му били го „изолирали“ и никой не искал да контактува с него, пак благодарение, естествено на АФЕРА.

В съдебната зала пред съдия Радостина Методиева Емил Михайлов и Добромир Досев се явяват без адвокат. Защитници са сами на себе си. Т.е. Емил Михайлов развива тези, а Добромир Досев изрича единственото: „Напълно съм съгласен с г-н Михайлов. Присъединявам се към г-н Михайлов“. Емил Михайлов, понастоящем завършващ право, кара стаж във Варненския окръжен съд. Това очевадно му дава високо самочувствие, че може да защитава брилянтно себе си. И Досев, естествено, който също иначе защитава сам себе си, съгласявайки се за всичко с Емил Михайлов.

Заседанието започва с два еднакви напечатани листа, от които по еднакъв начин четат двамата – Емил Михайлов с треперещи ръце и Добромир Досев – уточнявайки гражданските си искове към „подсъдимата Веселина Томова“. За посочените две статии, публикувани в АФЕРА , от които Михайлов и Досев били „наклеветени“, Емил Михайлов иска един път 5 000 лева и втори път 7500 лева. След него Добромир Досев прочита същото. Дословно.
Дълги минути съдията, Михайлов и Досев си приказват по исковете, статиите и прочие. Съдията внимателно поправя „г-н Михайлов“, сбърквайки му на няколко пъти фамилията, и така в любезни обяснения и усмивки исковете са приети, а Досев и Михайлов са ситуирани и като граждански ищци.
Михайлов и Досев се жалват, че са наклеветени от две статии, публикувани в сайта АФЕРА. Едната е писмо, изпратено от Радослав Калчев – Черния Роди, след като същият бе обявен за тартор на организирана престъпна група, която е отговорна за убийства. В писмото си до АФЕРА Черния Роди пише, че не е организатор на никакви убийства, че няма повече да мълчи и припомня случай, в който за „оправянето“ му Досев и Михайлов са взели 5000 лева от лицето Веско Жеков. Втората статия е откъс от книгата „Бандитска Варна“ на Веселина Томова, книга публикувана през 2009 година. В публикувания откъс на книгата е описана Симбиозата между бандити, прокурори и висши ченгета. Там е разказана историята на Черния Роди назад във времето, в която са замесени отново лицата Михайлов и Досев, които са поискали 20 000 лева от Роди, но той е отказал.
Първото искане, което отправя към съда Емил Михайлов е да бъде изискана проверка на Военна прокуратура, свързана с него и Добромир Досев.

Емил Михайлов пред съда НАГЛО ЛЪЖЕ, изричайки, че военният прокурор Данчо Славов е извършвал проверката „по разпореждания“ на Веселина Томова, като иска от съда да бъде призован прокурор Славов пред съда.

Безумната лъжа на бившия шеф на БОП – Варна Емил Михайлов, изречена пред съда, е толкова безочлива, че „подсъдимата“ Веселина Томова високо го прекъсва: „Това е НАГЛА ЛЪЖА!“.
Малко по-късно, когато вече съдия Методиева отхвърля искането на Михайлов и Досев да бъде призован като свидетел прокурор Данчо Славов, в по-нататъшното си развиване на „тези“ Емил Михайлов вече „смекчава“ обвиненията си към Томова относно прокурор Славов, изрича, че „ тя е проявявала интерес към провежданата проверка от Военна прокуратура“.
Емил Михайлов не уточнява за какво е била тази проверка. Нататък обаче, благодарение на удивителното представяне пред съда на доведения от тях свидетел – бившият бопаджия Димитър Панайотов става ясно, че това е проверка на Военна прокуратура, направена по случай, в който Досев и Михайлов посетиха затворник в болницата с инжекция хероин, за което тогава писа АФЕРА.
Защитникът на Веселина Томова – адвокат Димитър Димитров поиска от съда да бъдат изискани: ДП 102/2008 на Военна прокуратура – Варна, по което са проверявани служители на БОП – Варна, в частност Досев и Михайлов, проверка на Инспектората на МВР, от която да се види проверявано ли е звеното БОП – Варна, как са приключили проверките, наказвани ли са Досев и Михайлов, и с какви мотиви са преместени от БОП – Варна в районни полицейски управления, заключения на ДАНС от кандидатстването на Добромир Досев за служител на ГДБОП, по времето, в което ГДБОП преминава към ДАНС и на всички служители се правеха тестове за пригодност, и с какви мотиви той не е назначен за служител там. Съдията прие всички искания на защитата на Томова, като отхвърли само едно – искане за прилагане към делото на протокол от заседание на Специализирания съд по гледане на мярката за неотлоклонение на Николай Тошев – Чирпанския, обявен като участник в „килърската група“ на Черния Роди.
Съдът разпита и двамата свидетели, доведени от Емил Михайлов и Добромир Досев.

Първи пред съдията застана бившият подчинен на Емил Михайлов, бившият бопаджия Димитър Панайотов. С изумителна стройна мисъл, брилянтен изказ и невъобразима логичност в изразяване на фактологията, Димитър Панайотов успя да извади от равновесие и съда. Дълго време трябваше за да бъде схванато от съда кога точно какво е чел Панайотов, кога и какво точно е накърнило приятеля му Емил Михайлов.

Панайотов рече, че когато били на почивка в някакъв хотел, „някои хора“ го питали: „Абе тия престъпници Досев и Михайлов още ли са там?“. А били „престъпници“, защото „някои хора“ четяли сайта АФЕРА.
И докато Досев и Михайлов обясняваха как срещу тях нямало проверки на Инспектората на МВР, Димитър Панайотов отсече, че в края на 2008 година, „заради АФЕРА“ имало проверки от „Инспектората на МВР, Инспектората на БОП и Вътрешна сигурност“. Проверките обаче „НИЕ ги искахме и ги направиха по НАШЕ ИСКАНЕ“, рече невъобразимо още Димитър Панайотов, след което изказа мисълта, че ги разместили по районните управления, не защото били наказани, а „поради структурни промени“.
Димитър Панайотов каза още, че ходил в Библиотеката, но там имало три екземпляра на книгата „Бандитска Варна“ – единият се давал да се чете, другите два – били за четене в читалнята. В крайна сметка Панайотов намерил книгата от приятели и я прочел едва сега – след 29 януари 2015 година. В същото време Панайотов призна, че четял сайта от години.
На въпрос защо след като години наред четат и след като „непрекъснато“ се пишело за тях години наред в АФЕРА, сега Михайлов и Досев са реагирали да заведат дела,

Панайотов в прав текст изрече: „СЕГА И ДОЙДЕ МОМЕНТА!“.

Втори свидетел на Досев и Михайлов бе Стоян Стоянов – собственик на оръжеен магазин. Той пък каза, че за Михайлов и Досев се пишело „непрекъснато“ в АФЕРА от 2001 година. /За сведение на „бай хой“ – сайта АФЕРА съществува от 2008 година/. Стоянов не четял иначе много, много, като му кажели приятели само. Той бил много добър приятел на Емил Михайлов и „не допускал, че това, което се пише за Михайлов е вярно“. На въпрос това, че не допуска дали е вярно, значи ли, че не може да е истина, Стоянов рече, че „не допускал“. Стоянов каза още, че познавал освен Михайлов и Досев, и тези, за които се пишело, че им давали пари. И посочи единствено имена на бандити в лицето на Веско Жеков и Янко Колев.

На това място бившият шеф на БОП – Варна Емил Михайлов каза дословно: „За извън протокола. Знам на кого се дават парите.“.
Знаково изречение за бивш шеф на БОП, който знел къде се дават парите, но до този момент нито АФЕРА, нито който и да е има спомен да е сигнализирал или направил акция на БОП за това да залови онези, които трябва, след като знае къде се дават парите. Томова го репликира: „Извън протокола. Нямам съмнение, че Емил Михайлов знае къде дава парите Веско Жеков“.

Нито един от двамата свидетели на Михайлов и Досев не каза какви точно „страдания“ са понесли двамата бопаджии.  За нервна и психическа разстроеност не стана и дума. Димитър Панайотов драматично изрече единствено, че Емил Михайлов се страхувал някой да не го нападне пред къщи, благодарение на писаното в АФЕРА.
Делото бе отложено за 15 юни от 13,30 часа.
Извън залата Емил Михайлов реагира, че журналисти не го питали дали могат да го снимат, въпреки че в Интернет благодарение на битността му като шеф на БОП – Варна съществуват достатъчно снимки.

И сега като за „бай хой“, нещо ЛИЧНО:

Половин ден, „бай хой“, днес в съд се наслушах на невъобразими лъжи. Нагледах се на наглост, наречена „битка с организираната престъпност“. Не, че не съм я виждала през годините и не съм я следяла и описвала като журналист, на който това му е работата. Наглостта на Михайлов стигна дотам, че възмутено изрече, че статиите продължили и „след завеждането на делото“ срещу мен, като че заради това, че Досев и Михайлов са завели дело срещу мен и сайта ми АФЕРА, трябва да спра, да се завия под одеялото и да престана да си върша работата.
Тоя филм няма да им се играе по поръчка, обаче!
Емил Михайлов е бивш шеф на БОП – Варна. Името му е било винаги писано в сайта АФЕРА единствено поради битността му като такъв. И това, че обвиняването на Радослав Калчев – Черния Роди като „килър“ върна лентата назад към Михайлов и Досев, не е прищявка нито на мен, нито на АФЕРА.
Аз съм журналист, а не дръжка на микрофон. И моята работа е да вадя на показ всички бакии на онези, които са държавно публични лица, включително и на висши антимафиоти. А защо контролните органи, прокуратура и министерство продължават да си затварят очите за съществуващата СИМБИОЗА, е тяхна отговорност. Не моя. За моята работа моята съвест е чиста.

Защо ОМЕРЗЕНО?

Защото за пореден път заставам очи в очи с безочливото лицемерие, фалш, лъжа и наглост. Защото единствено, благодарение на „държавната служба“ определени лица са винаги „спасявани“ и както се изрази някогашен шеф на Инспектората на МВР пред мен: „Ами не зависи от нас. Пратихме „шпакловъчната бригада“ и затова не ги уволниха дисциплинарно и не ги дадоха на прокурор“.
Защото виновна за тези лица, които накуп днес представляваха удивителна гледка на илюстрацията „ГДБОП“, очевидно съм аз – „подсъдимата“ Веселина Томова. Само заради това, че имам храбростта да пиша истината.
Защото, щом и един прокурор, ако се бе явил пред съда, можеше да излъже, че аз съм му „разпореждала как да си върши проверката“, нали се сещате съда на кого ще даде кредит на доверие?! На прокурора или на Томова?

Защото в тази държава истинската журналистика е „бай хой“, „бай хой!

Защото ако преди шест години ДЪРЖАВАТА си беше свършила докрай с чест и по съвест работата, не Веселина Томова и АФЕРА днес щяха да са „подсъдими“.
Защото при преместването на бопаджиите от отдел „наркотици“ в БОП – Варна по районни управления във Варна през 2008 година, не аз – „подсъдимата“ Веселина Томова, а тогавашният главен секретар на МВР Павлин Димитров, мотивира рокадите така: „Рокадите в БОП-Варна са заради нелоялно поведение. Когато доверието и неуважението не съществуват, трябва да се вземат спешни мерки и часовникът да върви. Това не е импровизация, при която директорът на областната дирекция иска да покаже своята власт и възможности да променя кадровото статукво. Това беше обективна даденост, където трябваше да се вземат спешни кадрови решения. Проблемът трябваше да се реши своевременно, защото в противен случай щеше да попречи на цялата работа. Едно нелоялно поведение само на един член на екип ще провали не само екипа, но и работа в близките една-две години напред“.

„Сега и дойде момента!“, изрече Димитър Панайотов за Веселина Томова и АФЕРА.

„Бопаджийска поръчка“. А защо точно СЕГА, отговорът е ясен.
Не са познали обаче досевци, михайловци и панайотовци. Нито ще ме спрат, нито ще ме откажат, нито ще „изперат“ биографиите си чрез мен.
Таван нямам.

Веселина Томова
На снимките: Емил Михайлов и Добромир Досев

Емил Михайлов и Димитър Панайотов

Димитър Панайотов