ДИДИЕ КАТО АБРАМОВИЧ. ИЗМАМНИЯТ ЕФЕКТ НА ТРАНСФЕРИТЕ

Моят приятел Дидие Щосел се държи като Абрамович на българския телевизионен пазар. Добре или зле е това?
Дидие е модерен човек, истински европеец, той постепенно придаде на групата канали около Нова телевизия първостепенно значение и дори водеща роля у нас.
И двамата сме от „Челси“ – но Дидие е доста безкритичен към любимия ни отбор.

Пак добре, че не взе някой маниак като Жозе Моуриньо за мениджър на Нова да го забавлява с шутовщините си.

Той сам прави трансферната политика на Нова – и главно купува. Продажби засега не се забелязват, и в това отношение много си приличат с Абрамович, който похарчи луди пари за някои играчи, а сетне трябваше да ги разкара почти на безценица.

Например, и Дидие взе с гръм и трясък Ани Салич от Би Ти Ви – но от този трансфер засега нищо особено не произлезе

– спирам се на него, понеже той е показателен за случващото се. Ани се оказа нещо като Фернандо Торес в пола Ел Ниньо/Торес поне си е лъчезарен, каквото и да се случи – докато Салич си остана все така намръщена, както си беше и в американската телевизия. Мислехме си, че там причината е партньорът й Юксел Кадриев, който не се уморява да прави малки, забавни грешки на най-неочаквани места – това радва публиката, тя си го обича и заради това, само Салич продължава да гледа дружелюбно като кобра, която си погладил с пръчка.

Дидие, който от своя страна винаги е лъчезарен и шармантен, също не успя да придаде някакъв чар на Ани, което е невероятно поражение за един французин – защото тези неща не се решават с тлъстите заплати, които той охотно раздава.

Преди Дидие да направи този шумен трансфер, Салич се смяташе за нещо като „лицето на Би Ти Ви“ – без това да означава, че някой изобщо се е питал какви са й всъщност качествата. Този въпрос не се задава в България – свикваме с някого, когото ни натрапват в най-гледаното телевизионно време, и толкова.

Тъй че Салич можеше да си стои още 100 години в Би Ти Ви, без това да има каквото и да е значение – освен че Юксел щеше да получи посттравматичен синдром, без да е участвал във войната в Ирак.

Можем дори да кажем, че Дидие открадна Ани и от това спечели само Юксел, понеже – извън всичко друго – до него трайно се настани прелестната Виктория Петрова, тя пък си има всичко, от което се нуждае една говорителка/водеща, че и нещо отгоре. Отнякъде изникна и Лиляна Боянова, която сякаш са орисали за водеща още в родилния дом.

Тъй че трансферният удар на Дидие, който трябваше да разбуни държавата и да разклати Би Ти Ви, не доведе до никакви сериозни последици.

С едно изключение: пострада новинарската двойка на Нова Даниела Тренчева – Николай Дойнов, която бе набрала добра инерция. И двамата са доказани имена, имат широк журналистически опит, много са симпатични като хора и винаги ще имат добър кредит от публиката. Даниела направи немалко лудории в чудесните си разследвания, с които не биха се захванали доста мъже.

За разлика от Салич, която продължава да се муси, все едно че не е станала изобщо от стола си в Би Ти Ви, Даниела стои великолепно на екран, тя би изглеждала така и по всяка друга телевизия.

Тя е един коректив, едно наше малко утешение/угощение, докато гледаме безброй дропли по тукашните телевизии.
Но Дидие разбута основната си новинарска двойка без никакви основния. По същия начин Абрамович разкара Дрогба, който му донесе купата на Шампионската лига, и наложи Торес, като пътьом го омагьоса и инвалидизира. Оказа се напълно безполезна размяна. Специално Дидие може би си е мислел, че по този начин ще уязви основния си конкурент на пазара – обаче това не се случва, когато разменяш красиви физиономии срещу намусени само това не е достатъчно.
Междувременно, преди да са разбрали, че чудото няма да се случи, от Нова дадоха на Салич още едно предаване – оригинално, в смисъл че поне от две други предавания изпищяха, че е откраднато от тях. Тези присвоявания сякаш са нормални за днешните телевизии. Но извън всичко друго зад тях наднича едно брутално незнание: някои хора още не са наясно, че съществува неразривна връзка между предаването и човека, който го прави, това е нещо магическо, което се създава с времето, само тогава то става добро.

Не може да смъкнеш смокинга на някой водещ и да го наденеш на някой кандидат с потури – и да развееш байрака.

Ако са верни приказките за възнагражденията на Салич и останалите бегълци от Би Ти Ви, Дидие по примера на Абрамович здраво е нарушил правилата на финансовия феърплей, който отскоро вече е задължителен във футбола – нещо подобно трябва да се въведе и на нашия телевизионен пазар. Не за друго, а за да са по-малки разочарованията на купувачите.

Когато бях в Нова, ми плащаха добре, без да съм беглец отнякъде. За мен парите никога не са били от особено значение – има доста други начини човек да капитализира кариерата си, особено ако тя е успешна. Но Дидие е вдигнал толкова високо летвата на възнагражденията, че действа по-скоро като благотворителна организация, а понякога дори и като Червения кръст.
А това не може да остане без последици.
Всъщност парите изобщо не ме интересуват – особено когато са на Дидие.
Друго е далеч по-важно: какво се случва след всичките тези трансфери? Състоя ли се нещо качествено различно?

Това е важният въпрос – не ръстът, реален или мним, в рейтингите, за които дори в лудницата в Курило са наясно, че са нагласени – нали Петър Москов е преди Бойко в допитването за доверие и пр.
Наблюдаваме ли ръст в качеството на журналистическата работа?

Досега медиите са писали единствено за незначителното около трансферите – но не и за последиците от тях. Трансферираните журналисти са интересни колкото Алисия, която щяла да остави Ники Михайлов на сухо и да се върне при другия боздуган – Валери Божинов. Шумни телевизионни трансфери – обаче никакви критически интерпретации за работата на трансферираните. Това не е нормално.
С Дидие бяхме в Мюнхен, когато – до голяма степен случайно – „Челси“ спечели срещу „Байерн“ във финалния мач на Шампионската лига. Радвахме се, но двамата и досега сме наясно, че „Челси“ е един среден отбор в сравнение с „Байерн“. А сега, когато портфейлът на Абрамович ще го държи Платини с политиката си за финансов феърплей, собственикът на „Челси“ взе да мрънка, че Моуриньо трябва да разчита главно на играчи от школата на отбора. Ако това се случи, Моуриньо няма да има успех и в нашата „А“ футболна група.
Но пътят все пак е този – да отглеждаш собствената си стока да я култивираш, с години да я водиш и пр. Моуриньо минава за хитрец, за комбинатор, но много често е правил абсолютни диващини, за да изглежда като футболния Наполеон. На последния мач на „Челси“ във Висшата лига близо до Абрамович беше седнал Андрий Шевченко, един от най-великите футболисти на миналото десетилетие – след него мернахме и Диего Коста. Шевченко, тънкият майстор, не намери място в „Челси“, обаче сега там се разпорежда побойникът Коста, един безмозъчен, нахален простак. Такива трансфери се случват и в телевизиите. Това доникъде не води.
Дамите, които четат дописките ми, сигурно вече глава ги е заболяло от футболни сравнения. (Според специално съвместно проучване на ГАРБ и „Медия Рисърч“ това са жени на възраст между 18/28 и 23/33 години, руси, но понякога са и брюнетки, имат по два профила във Фейсбук, харесват Бойко, но може и да не го харесват.) Да минем към по-същественото.

Когато започнеш да се занимаваш с телевизия, а и с всяко друго изкуство, ти се качваш в един асансьор, който се движи нагоре-надолу; хайде специално телевизията да я уподобим на виенско колело, понеже в нея всичко е по-приповдигнато. Важното е да останеш по-дълго в него – но за да ставаш все по-добър в онази роля, която ти самият си избрал за себе си, а не са ти натрапили други. Усвояването на тази роля не е никак лесно, трябва да си предан на своя избор, да не се поддаваш на излишни изкушения.

Днешните телевизии не са особено склонни да ти оставят тази свобода. Дори по-първите хора в тях са просто едни ратаи на чужди намерения, които доста често изобщо не са съобразени с природата ти. Затова трансферите с малки изключения ми изглеждат като инфантилна игра на подскоци: от предаване на предаване, от жанр в жанр, от телевизия в телевизия, от урва на урва – ох, опълченци покорни! – и резултатът е никакъв. Телевизиите печелят нещичко от шума и суетата около поредния трансфер, стоката обаче не печели нищо особено.
Телевизиите всъщност хитруват: те не желаят да оставят предаванията си да втасат, защото тогава публиката ще схване колко струват. Всеки нов телевизионен сезон започва с някаква революция в програмите им, която се оказва поредният парад на мехури.
Телевизиите не желаят да се ангажират трайно с някого или с някакво предаване, да го обгрижват с години, да го утвърждават с години и накрая да го превърнат в институция, която ще е техен истински посредник с публиката,техният Адвокат на Доверието.

Доверие с риалити програми – това царство на чекненето, физическо и духовно – не се печели.

Телевизиите много обичат да иронизират ниското доверие в държавните институции, но те ще бъдат покрусени, ако научат какво е доверието в самите тях. Дори обединените екипи на ГАРБ и „Медия Рисърч“ няма да им докарат резултати, от които да не се разреват.
И така уж си във виенското колело, уж трябва да се издигаш във висините, откъдето да получиш прозрение за себе си и за професията – а изведнъж разбираш, че твоето виенско колело се тътрузи по земята, а теб те прехвърлят от кабинка в кабинка, но все на един метър от земята…
Днешните телевизии нямат намерение да губят време със създаването на трайни продук­ти, те сменят предаванията си като носни кърпички, дори по-често, отколкото това става в нашите ширини – и така прикриват недъзите на собствената си продукция. Сменяш, заменяш, подменяш – за да не си дава сметка публиката какво всъщност сервираш от менюто на виенското колело, което се тътрузи по задник… Списъкът на новите предавания, а също и на отпадналите, е дебел като телефонен указател.

Затова те вече нямат нужда от хора, които са сами по себе си институция или жанр.

Покрай всичко това познанието на хората в телевизиите е стигнало кота Нула: Близнаците са сринати, дори без да се усетим.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса