ИНТЕРВЮ С НЕГО. СКУЧНО, БЕЗ ШАМАРИ

Можеше да стане, ако Б. беше ударил един шамар на водещия Антон Хекимян.
По едно време се обнадеждих, че това всеки миг ще се случи, но уви, разминахме се с веселбата. Бойко, разбира се, не пропусна да се оплаче, че не знаят как да говорят с него, удари и две-три словесни крошета – обичайните сръдни, до които прибягва всеки път. Това е любимата му игра, но все още му се връзват.
Разбира се, той донякъде е прав – наистина не знаят как да разговарят с него. По-точно казано, не знаят, че с него не може да се разговаря. Няма как да получиш отговор, ако го питаш какво мисли за Плевнелиев, примерно, или за коалиционните му партньори – ясно е, че ще ти подаде хлъзгавия сапун и контрата ще остане в теб.

За Плевнелиев специално може да имаш някакъв успех, ако го попиташ така: „Виждал ли си по-голям будала от нашия Далай лама“, нещо от този сорт.
Ще получиш един ритник, но все ще е нещо повече от отговора „Плевнелиев е много добър президент“.

Изобщо, никак не е лесно да се разговаря с този човек. И по-добре да не се разговаря по обичайния начин – а да бъде оставен в монологичен режим, водещият да се задоволява да измрънква нещо или в някои моменти да подсмърча развълнувано. Хекимян няма никаква вина – виновни са наивниците, които са очаквали премиерът да дойде и да си разкъса ризата пред публиката. Откъде-накъде? Какво ги кара въпросните наивници да са толкова мечтателни? Те сбъркаха още с аранжирането на интервюто – предвидиха го за понеделник, един никакъв ден, в никакво време, но с помпозното заглавие „Питай премиера!“ Руснаците питат Путин, ние пък ще питаме Бойко – поне да бяха питали нашия Вожд какво мисли за онзи Вожд. Отгоре на всичко въпросите минаваха през будоара на Фейсбук, представям си какви любезности са се събрали там, които отидоха обаче направо в кошчето за смет. Злепоставен бе и Хекимян: един специален клип за него го представя като мелез между Опра Уинфри и Дейвид Фрост с няколко капки от Николай Бареков. Когато казваш, че Антон е журналистът, задаващ въпроси, които никой друг не смее да задава, не му правиш добра услуга. А и нали видяхме специално на Бойко какви въпроси му зададе. Не упреквам момчето, то има предостатъчно качества, ще направи добра професионална кариера, важното е да не се барековизира прекалено бързо – а и сам да прескача локвите, към които го тикат. Най-неприятната от тях е самооблащаването. Антон не загуби самообладание по време на интервюто – това не е малко, дори не се разплака, когато му се караха. В края на краищата на Йордановден той е вадил кръста от ледените води.
По-лековерният наблюдател може да си помисли, че Хекимян все пак е причинил няколко пукнатини в монумента – като онази от някаква магистрала, заради която Бойко се ядоса. Например такава пукнатина трябваше да отвори етюдът с някаква женица – една от милионите оскотели от недоимък българи, която се оплакваше от трудната си съдба. Обаче тогава Б. пък взе и той да се оплаква, доста нелогично, от собствения си живот. Това изглежда като подхлъзване, обаче изобщо не е – минало-заминало, а повечето зрители може и да са му повярвали. Един премиер от този тип няма какво да го питаш за подобни неща.

При това вижте каква еволюция е претърпял той – нашият Величествен Народняк, който владее тази роля като малцина в историята ни. Преди година и нещо се вдигна и отиде до Сопот, за да успокоява една стачкуваща дама, като преди това я подигра за евтините ù златни накити.

Накрая се гушнаха пред фотографите. Пак по това време прие и баба Павлина от едно пернишко село след тамошното земетресение – и на нея даде една порция от народнячеството си. Сега вече и това не му е интересно. Защото простолюдието е окончателно зомбирано от него – хубаво е да си отворите очите и да го видите това.
То няма и друг избор, Времето и Политиката са се чифтосали по някакъв магически начин, за да го изтикат най-отпред. Никой вече не мисли сериозно за някаква негова алтернатива, а то и няма. Какво интервю ще правиш тогава, какво ще дращиш по Монумента.

Бойко пребори политическата Секта и я превърна в паплач.

Дори наесен ГЕРБ да загуби местните избори, това по никакъв начин няма да се отрази на личното му бъдеще. Той ще си остане Арбитъра, с когото ще се гушкат. Защо очаквате тогава да ви каже нещичко за някои министри тъпанари, които квакат край него?
На Монумента изобщо не са му интересни вече медиите с въпросчетата им. Да не го дразня излишно, но той вече и на себе си не е интересен.
Звездите го наместиха където и както трябва. Сърдете се на тях.
Сега от значение е колко акъл има неговият Лулчев (душеприказчикът на Борис Трети), какво го съветва. Но се съмнявам, че той и истинския Лулчев би слушал.

Пукнатината в някаква пътна настилка го вбеси, понеже той иска да го възприемат като Стопанина – но няма да ви каже, ако не го питате, какво мисли за другите пукнатини – тези в българската Съдба.
Дали мисли за тях – и какво по-точно?

Дали има време да промисля магистралите към идващото Време?
Такъв разговор трябва да се води с него, но не съм сигурен, че има вече човек, на когото той да се довери публично.
Монологичната роля приляга на Бойко като никоя друга; кратки фрази – и хайде, много ви здраве. По същия начин Монумента играе Арбитър за боричканията на политическата цаца – да си се оправят, както могат – много им здраве и на тях. Сякаш се готви да каже „Много ти здраве“ и на Историята.
В началото на мандата му тази роля на отстранения Монумент изглеждаше рискована – дивотиите на министри и всякакви политикани, които равнодушно коментираше, сякаш щяха да подрият доверието към самия него. Но не се случи.

Те се сриват, а той си лъска мавзолея.
И защо?
Защо се случва това?

В споменатото по-горе магическо чифтосване важна роля изглежда играе и отегчението на хората, на които им омръзна да ги подмятат от една лъжа към друга.
Един въпрос, не повече, трябва да се чопли с този човек – но шансовете това да се случи са нищожни.
В един момент от интервюто прекали: когато започна да говори за Македония и нейния премиер. Обикновено хлъзгав, сега беше прекалено конкретен, дори груб. Смятам, че случващото се в Скопие го е уплашило и това предизвика една излишна откровеност. Нашите първенци обаче трябва много да внимават какво говорят на тази тема.
Ерзац външният ни министър е лесен – утре ще отиде да лъска някой добре платен от опекуните му чиновнически стол и никой няма изобщо да се сеща за него. Ето, друг ерзац – бившият външен министър Николай Младенов отдавна е забравен, дори слухът, че е приел исляма, вероятно фалшив, не развълнува никого; за такива хора се смята, че те са изначално приели всички религии наведнъж. И Божидар Димитров е свободен да говори каквото си иска. Съвсем наскоро той предрече, че Македония ще се разпадне – запомнете изхвърлянето му.

Бойко обаче не е редно да е възторжен като опълченец на Шипка.

Палете свещи да не се случи нещо с целостта на онази държавица, която не трябва да ви е по-мила – както давате вид – от България.
А пък нашата Клетница е на предела си – едва си поема дъх, как си представяте да диша и вместо още някой друг?
В интервюто Бойко похвали Камерън – а първото, което онзи рече след изборната си победа, бе, че ще поиска референдум за оставането на Великобритания в Европейския съюз. „Да си гледаме нашите работи“ – това, всъщност, каза той.
Как ли би коментирал тази проста фраза Монумента?

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса