РУСОФОБСКА ПАТОЛОГИЯ

На образованите читатели е известно, че на различните етапи и форми на универсалната еволюция на “естественото” развитие на света и на формите на живота, човека и обществото се появяват различни форми на патологични деформации и отклонения, които ако не засягат здравето на хората и на обществото са по-скоро неприятни и екзотични отколкото опасни. Но когато тези форми преодолеят нормалната граница на здравето на човека, на неговата психика или на публичната атмосфера на едно общество те стават опаснии и са симптоми на дълбоко заболяване. Такива деформации в психиката и публичната атмосфера на едно общество са различните фобии, които пораждат страх и неприязън.

Сред множеството идеологически фобии, от които е поразено българското общество през този четвърт век на преход към криминален капитализъм, доминиран от идеологията на неолиберализма две са безспорно водещи – антикомунизъм и русофофия. Те са огледално отражение на доминиращия преди този четвърт век примитивен комунизъм и блудкаво русофилство.

Те са постоянна съставна част от идейния арсенал на редица псевдоинтелектуалци, наследници както на старата буржоазия от преди “онази епоха” от 45 години, така и наследници на различните етажи на комунистическата номенклатура или агенти-доносници на политическата полиция от именно от тази епоха, за които винаги е било кредо да са на яслите на властта и във фокуса на публичните медии. Подобно на глутници помияри, с които са пълни улиците и площадите на нашите градове, те по определен знак от “чичото отвъд океана”, за чията държава великия Жан Жорес каза в края на ХІХ век, че тя е пример как направо от дивачеството се влиза в цивилизацията, започват своя лай и стръвно се нахвърлят да убедят обществото, че за всичко са виновни комунистите или руснаците или заедно и едните и другите.

За това какъв е поводът няма значение, важното е да се събуди фобията, важното е да се покаже, че единствен, който може да ни спаси от тези омразни комунисти и руснаци е именно “чичото отвъд океана”, който е зинал да погълне цялата планета, както писа Хр. Ботев за Наполеон.

Позаглъхнала в първите години на новото хилядолетие фобията беше отново активизирана от лятото на 2013 и след слабо “успокояване” през есента тя отново избухна в последните месеци на 2014 и първите на 2015 година. Поводът или поводите – актът на Русия да прекъсне мотаенето и шикалкавенето на България по проекта “Южен поток” и изчезването тогава на бившия директор на ДАНС г-н Петко Сертов.
И ето, телевизиите и радиата заговориха, засумтяха, заакаха разни папконосци, обявени или самообявили се за експерти по енергийна и национална сигурност, разни министри с манталитета на дижеи на някоя чалготека, разни пръкнали се през тези години за една нощ генерали, разни политически доносници с гузна съвест, обявяващи се за журналристи и едва ли не писатели, а с тях и пред тях и президентът, които под подаканията на разни водещи, формовани под вещото перо и глас на господина с папионката и други “корифеи” на българското слово и на низостта споделяха през тези дни и нощи как Русия “умира от яд”, как някакъв битов скандал е причината за “изчезването” на бившия директор на ДАНС, как ние сме по-европейци от евробюрократите на хранилка и поводи у същия този “чичо отвъд океана”, как даже сме по-американци и трябва да си спомним за шистовия газ и очакваните несметни запаси от газ, който ще изнасяме за треперещата пред прага на ЕС Украйна. И въобще, чудеса очакват България, защото тя е избрала “евроатлантическите ценности”, нищо че от средно развита европейска държава в “оная” епоха вече четвърт век дълбае все по-надолу и е лидер на същия ЕС по бедност, по корупция, по самоубийства и самозапалвания, по демографски срив и емиграция ,и т.н., влачейки се в опашката на европейските държави…
И когато масата от народа ни, зашеметена от политиката на управляващите да ни поробят с нов 16 млрд заем, за да си осигурят безметежно управление и неброени бонуси до следващите парламентарни избори, се чуди как да върже двата края, за да оцелее, а на североизток бандеровската нацистка хунта претърппя поражение от опълчението на Донбас, съставено предимно от трактористи и миньори, същите тези господа от хранилките на “чичото отвъд океана” и неговите туземни разпоредители и лапачи ревнаха отново в края на февруари 2015 г. : “караул” –“спрете агресията на руската информация” , която заплашва техния “цивилизационен избор” и “евроатлантически ценности” на еднополовите бракове, на гаврата с убежденията и вярата на другите народи, на грабежа на националните богатства на множество народи от “не-Запада”. Нещо повече, те олицетворение на нови васали, национални предатели и еничари искат разправа с другояче мислещите, закриване на свободни медии, които се броят на пръсти на фона на масовите канали изливащи задокеанска помия и манипулиране на смазанаия от бедност народ…
Но уви, патологията на русофобията не се успокои, защото ако някой не е разбрал, светът преди “горещата”и вероятно последна за човечеството “трета световна война” е въвлечен в състояние на “хибридна война”, в която главното средство са медиите и промиването и зомбирането на мозъците на масите- от всякакви потребители и предатели до откровени наивници.

Защото “чичото отвъд океана” не може да се примири, че някакъв Китай го изпревари като първа икономическа сила в света, а отгоре на всичко вече няколко години “някакъв си” Вл. Путин се държи независимо и иска да възстанови гордостта и достойнството на своя народ като не позволи да се установи база на НАТО в Крим и не остави на разтерзание рускоговорящото население на Донбас.

И тъй като засега не може да му се спретне един преврат като онзи на Салвадор Алиенде в Чили 1973 г. , и да се подложи на облъчване като един Уго Чавес (Венецуела), Нестор Киршнер (Аржентина), Игнасио да Силва Лула ( Бразилия), то най-лесния начин е да се вдигнат тълпите манипулирани от “либералните медии” подхранвани и направялани от същия този “чичо отвъд океана” като се разстреля един вече изхабен политик, превърнат в олицетворение на “демократична Русия”, а всъщност един от разрушителите на същата тази Русия, доведена до крах от Б. Елцин и неговата банда…
И отново тези дни, когато Русия и всички подкрепящи я народи отбелязаха на 9 май 70-та годишнина от победата над фашизма тълпата от васали на САЩ, и сред тях видния с нищожността си български президент демонстрираха неуважението си към паметта на 27-те милиона жертви на граждани на СССР, повечето от които хора на труда, жени и деца като демонстративно отказаха да присъстват на Парада на Победата. Жалка история, но още по-жалка е ролята на глутницата български журналисти ,които надминават в своя примитивен лай своите ментори отвъд океана.
За съжаление историята с нищо не научи тези господа-русофоби. Те удивително напомнят онези свои далечни политикани, които в средата на ХІV век вместо да се обединят с другите балкански народи и да спрат анадолските орди разкъсват България на седем враждебни една на друга държавици. Те удивително напомнят политиканите, които пропиляха победите на българския воин при Одрин и Бунар Хисар, Дойран и Галичица и т.н. и загубиха поради глупостта и страхливостта си една трета от изконните български земи. Те удивително напомнят на политиканите, които през Втората световна война обявиха война на САЩ и Англия и без да са изтреляли и един куршум доведоха до бомбардирането на София и загиването на няколко хиляди българи от същите тези САЩ и Англия. Те приличат на онези политикани от предишната епоха, които верни на комунистическите си фантасмагории се отрекоха от Македония и обрекоха два милиона българи-македонци на асимилация от сръбския комунистически режим. Същите те през тези години не смеят да гъкнат против геноцида на българите, запазили своето самосъзнание в Македония, “Западните покрайнини”, Украйна и т.н. Те не смеят да гъкнат против неосманските апетите на съседна Турция. Нещо повече, някои от тях отрекоха петстотин годишното варварско робство и го сведоха до “културно присъствие”.

И колкото и да се пъчат от телевизионния екран и да раздават “плесници” на Вл. Путин и други руснаци и обвинявайки ги за всички грехове на страната ни, представяйки се за “строители” на нова България те в същност по своята природа и по своята политика са разрушителите на България вече четвърт век, убийците на нейното достойнство и нейното бъдеще.

И това е така, защото те не познават нито националната ни история, нито заветите на нейните великани, които преди повече от 1000 години оплодиха с българо-славянската писменост и православното християнство народите на Киевска и цялата останала Рус, която след това във вековете роди гениите на А. Пушкин, М. Лермонтов, Т. Шевченко, Н.В.Гогол, Л. Толстой, Ф. Достоевски, А. Чехов, П.Чайковски, Д.Шостакович, А. Ахматова, Л. Гумильов, К. Циолковски, И. Сикорски, Вл. Вернадски, Ал. Чижевски, П. Сорокин, Н. Бердяев, М. Шолохов , Ал. Солженицин и стотици други, които оплодотвориха не само руската и славянската духовна и материална култура, но и европейската, американската и световната култура.
Със своето невежество и примитивни реакции на първосигнално ниво всички тези трубадури на новите фобии, втълпявани от екраните на телевизорите и от страниците на вестниците работят за зомбирането и оглупяването на младите поколения на България и по този начин убиват тяхното бъдеще, лишавайки ги от познаието и общуването с културата на Русия и останалия славянски свят. Всички тези трубадури на новите фобии не виждат натрупващите се глобални опасности и предизвикателства, които като вулкани се изправят пред бъдещето на човечеството и заплашват да го погубят. Глобалната епоха, колкото и да не им се иска на менторите на тези трубадури на нови фобии, изисква не “едноизмерими човеци” (по Х. Маркузе), а широко скроени личности, които познават националната и световната култура и работят за духовното издигане на народа ни. Само истината за света и ставащото днес може да направи народа ни свободен и способен да се бори за своята достойна съдба.

Проф.д-р Петко Ганчев
Декември 2014 –16.05.2015 г.