Арести засенчиха Първанов
Вчера активностите на президента Георги Първанов не станаха новина №1. Засенчиха ги арестите. Даже и тв кандидат-посланичката не можа да уреди обекта на своето възхищение като „суперстар”.
Въпреки това Бойко Борисов се ядоса ефирно – Първанов го излъчвали пряко, а него го включвали по телефона за минутки.
На фона на 1 400 000 000 лева дефицит това да са кахърите на Бойко Борисов. Колко много нули, а, като едни малки дупчици в Голямата Дупка в бюджета?!
Първанов е изнервен, защото си отива неминуемо (Шансовете му за слънчево политическо бъдеще дали не са много силно надценени?!), а Борисов се гневи, тъй като вече го питат защо изобщо е дошъл и няма ли да си ходи по-скоро.
Това е главният „личен” интерес на националните рейтингови лидери. Вклиненият между тях министър на вътрешните работи Цветан Цветанов също преследва своите цели.
Така екшъните при арестите ескалират. Етюди. Съспенс. Хореография – на колене, по очи, с натисната глава.
Дефицитът скри „хляба”. Но изкара на преден план „зрелищата”. Предсказуемо. Банално. Закономерно. Целесъобразно. Алфата и омегата на римската пиар-технология, пардон, покрива един друг митичен лаф от времето на Цезар – „И ти ли, Бруте?!”.
Страстна седмица – арестуваните си припомниха, че идва от страдание, а не от мерак. Не че след властовия коалиционен коитус зад кулисите не идва тъгата…
И все пак – арестуваният по холивудски сценарий председател на Общинския съвет във Варна едва ли трябва да забравя дори в тюрмата мъдростта на римляните – „И ти ли, Бруте?!”. И да се попита в миг на покаяние дали той не е предавал приятел, приятели…
Това което се случи на съпругата му Моника и децата му Сирма (2002 г.) и Бояна (2004 г.) не може да се пожелае на никого. Даже и на „качулките”.
Както и на шефовете им. Адвокати като Борислав Люцканов и като Борислав Желязков няма как да не се възползват максимално от всеки въздействащ емоционален момент. Както и от „процедурните” тънкости – заповед за задържане, разрешение за обиск, претърсване и изземване – кога се предявява, редактира и прочие. Но най-вече защо проникването е толкова остро – „елементите на оказване на съпротива” ще бъдат гледани под лупа. Както и къде точно са намерени прословутите 100 000 лева в пликове – в кабинета в дома, в кабинета в общината. Медиите бяха залети от противоречиви твърдения за това обстоятелство.
„Публиката” е разчекната и обладана от екшъните – възмутена, стресната, очарована – според пристрастията си. Реакциите са разнопосочни. Мнозинството отново вика – „Разпни го!”, крещейки – „И богатите също да заплачат!”.
На този фон преиграването е съдба – презумпцията за невинност е ударена тежко, но и никой не е безгрешен. Червените медийни оплаквачки нанасят най-голяма щета на арестувани политически и властови фигури като председателя на Общинския съвет във Варна – насъскват с преиграването си „обикновените граждани”, които вече са видели „палата”, джипа, облъчени са с онези 100 000 лева.
След ареста във Варна скокна Станишев. Първанов си мълчи по темата – какво тук значи някакъв си местен партиен лидер, минаващ за човек на Станишев. Първанов е важен, простете – неговата съдба се решаваше в парламента. (Сякаш 155 гласа срещу него не са оглушителен шамар пред народа, ”външните фактори” (любим „позитански” лаф).
И, о, съдба – Първанов ще дава пресконференция. Данните за дефицита излизат. И хоп – „абсолютен престъпник”, „на колене”. Първанов потъна в сянката на знакова фигура като прокурор Роман Василев. Да се сърди Първанов не само на Бойко Борисов – Алексей Петров-Трактора ли отгледа подобни фигури? Циркаджийският арест на Иван Леков пред БОК кой го извърши с качулатите?!
Арестуването на бившия министър Николай Цонев се превърна във вододел – по много линии: назидателност, респектиране, „превенция”, сугестиране. И никой не кани настоятелно Симеон и Милен Велчев, да речем, да коментира случилото се. Защо? Отговорът е ясен – трябва да се изчака осъдителна присъда на трета инстанция. Чудничко. Да се обзаложим ли, че и тогава носещите политическа отговорност за назначаването на такива като Николай Цонев ще се покрият?!
В същото време някои наглеци от НДСВ ще лицемерят публично.
Като Атанас Атанасов от ДСБ, да кажем – той няма да обясни защо е бил назначен Алексей Петров за еди какъв си, а ще реди приказка напоителна защо Георги Петканов и Иван Чобанов не били изпълнили собствената си заповед за уволнението на Трактора.
Защото според Атанасов президентът Първанов се бил противопоставил. Отново вкарват Първанов в „ченгеджийницата”. Хората на Иван Костов разбират, че Първанов е заплаха за тях и Бойко Борисов. Само уж досетливият Борисов не иска да му уври главата, че такива като Първанов му копаят денонощно политическия гроб. И се нерви от двойните игрички, защото не успява да се впише като фактор от последна инстанция в тях – като арбитър.
Този терен е тесен за Борисов и Първанов. Президентът отдавна е заел тази позиция – пази си я като най-ценната политическа пусия. Абсолютно е прав за себе си. Грешникът е Борисов – да се покае немедлено и прочие. ВРАЖДА РЪЖДА НЕ ХВАЩА, Борисов!
Бъдещата тройна коалиция ще бъде предвождана от Първанов. Засега е двойна коалицията – Първанов и г-жа „Кризата” дали не са се наточили да вземат политическия и властови скалп на Бойко Борисов?!
Защото след шумните арести идва гледането на мерките за неотклонение, състезателния съдебен процес, оправдателни присъди, Страсбург. Борисов очевидно трябва да мисли за „синхронизация” (като арестите във Варна и София), която да го извади от ситуация, когато днешни арестувани бъдат пуснати или оправдани, а той няма да има „заготовки”. Иначе е ясно – момчетата в полицията (особено постоянно наблюдаваните под лупа в групите за проникване и задържане) са настървени, защото живеят направо мизерно. И са мотивирани да „мачкат” богаташите.
Във Варна падна червен. В София – жълт. Министър Мирослав Найденов обясняваше на протестиращите,че не е виновен, че ексминистър Валери Цветанов не е арестуван. И? Какво следва?
(В коридорите на Окръжна прокуратура във Варна репортерки се питаха – „Кой е следващият?!”)
Кой и какъв е следващият в София (съдия вече арестуваха) – пак министър (Василев?, Орешарски?), премиер, президентски човек. Кой?!
Ехото на тези въпроси до време ще покрива други питания – какво стана с уж идващите пари от еврофондовете. Накърняването на права и свободи на граждани част от „публиката” ще го преглътне като „зрелище”. Но в един миг ще попита и за „хляба”. Вече се е случвало – с празни тенджери и камъни досега са гонени само комунистите. Но никой властник не е гарантиран. Както е мислимо всеки да бъде „подреден” и арестуван, така и за всеки властник идва Видовдан, както казват приятелите ни сърби. Само разпънатият Господар на вярващите е вечен властител на грешниците и негово е мъстовъздаянието за поругаването на „разпъването” с магистратски „каламбури”. Даже и да са скрит „цитат”.
Всъщност суетата на властниците вкара в „публичната” сянка дори Иисус Христос – какъв Първанов, какъв Борисов, какъв Цветанов. За греховната обсебеност на властниците към суетата и славата „оперативна пауза” няма. И както си говорихме вчера с някои от най-печените ченгета от София и Варна – никой не е гарантиран от арест. Даже и някои днешни властници, изживяващи се и като утрешни господари.
Любомир Живков