Мерки и теглилки – арестите като (анти)кризисна мярка
Акциите бяха зрелищни, показни, „превантивни”. Управляеми до пълен контрол медии се погрижиха за агресивно наложената публичност. Гарантират прозрачността. Няма лошо. Но не забравиха ли твърде скоро писмото до „Мадам В.”?! Да не би услужливите „босове” на медии да са сигурни, че точно тях няма за какво да ги арестуват – те не са корумпирани, те са ангели небесни. Особено в държавните медии. Частните поне могат да се „оправдаят” с търговски интерес. И ако си плащат чинно данъците, могат да се надяват, че дори и да ги атакуват за „зависимости”, поне няма да ги подкарват към арестите за корупция.
Във Варна подплатявани от властници с финикийски знаци през годините репортерки се питаха, озъртайки се – „Кой е следващият?!”. Ослушват се да не би да е техният „спонсор” сред политиците.
И се точеха за сеир. Агресивната показност им внушава сила. И не се питат откога арестите вече се смятат едва ли не за произнасяне на присъди.
Кой е следващият наистина?! Питащите дали помнят отчетливо възгласа на подкарания Дантон към Робеспиер – „Ти си следващият!”?!
Кой е следващият, когато за Общинския съвет във Варна се пласира внушението, че е нещо като „организирана престъпна група”?
Печени адвокати предупреждават – „Всичко може да се каже, но е важно какво може да се докаже!”. И допълват с питане – дали в скоро време няма да се предложи законодателна промяна, която да определи параметрите на ново понятие – „ГОЛЯМА организирана престъпна група”?! И тогава да тръгнат камионетките.
Сега трима души са достатъчни по закон за „организирана престъпна група”. Дали тогава членовете на „голямата организирана престъпна група” няма да ги прибират „тройките” от времето на НКВД (Апропо – ДАНС-„тракторите” да не се правят на такива откриватели на „екипния принцип” – „тройките” на Сталин ги бият исторически отвсякъде.)?
Преди дни виден софийски адвокат сподели пред мен и топадвоката от Варна, Милен Ралчев, че вероятно в пледоарията си ще предложи остра „аналогия” с елементи на хипербола. Джон Кенет Гълбрайт в „Анатомия на властта” го бил подсетил, че „Първата организирана престъпна група за римляните били водените от Иисус ученици”. Който е безгрешен да хвърли укор за смелата „аналогия” на адвокат Владимир Манолов.
Апропо – „екипните” изглежда са последователни „ницшеанци” – „Това, което има нужда да бъде доказвано, не е много ценно.” („Проблемът на Сократ”, Библиотека „Славянски”, С.1940 г., с. 82) Но дано „волята им за власт” не ги доведе до изследване на особеностите на бучиниша в „горчивата чаша”, помнейки думите в „Апология” на Платон – „А сега не е възможно в малко време да се отстранят големи клевети.” („Апология”, Платон, т.1, с.60)
Но най-вече да не забравят знаменитите думи, казани за пръв път от barrister William Garrow в Old Bailey – „innocent until proven guilty”.
Любомир Живков