Господи, прости на „аполитичните атеисти”! Прости и на мен, че в сърцето си ги заклеймих!

Пропуснах нещо днес. Навярно Господ не ми даде да го чуя.

Но пък великолепните репортери на www.versia.bg проявиха брилянтно хладнокръвие и усет и чуха как един съдия казва в съда: „Аз съм аполитичен атеист!”.

Това с аполитичността е разбираемо, но защо бе необходимо да ни внуши и да ни сугестира, и то точно в Страстната седмица, че е атеист?

Ден по-рано един прокурор изрева, че „разпнал трима”. Точно на Разпети Петък. И отиде още по-далеч – убивайки правото в България с думите: „Ти си абсолютен престъпник, затова на колене!”.

След това изречение – в България с правораздаването е свършено! Окончателно.

Още един герой на нашето време, който ходи с двама фотографи след себе си, точно в Страстната седмица бе изчислил как да се гаври със знаците на дните – с белезници, крясъци, автомати срещу деца и чаршафи, хвърлени като над … мъртъвци.

Защо тези хора искат НАТРАПЧИВО да ми внушат, че са АТЕИСТИ?

Да не би, защото ужасно, някъде вътре в себе си ги е страх от Господ?

Да не би, защото, както самоуверено си мислят, че СИЛАТА е само в онова, което пипнеш, се тресат от шубе, че може да има и Божия справедливост?

Защо тези хора искат да покажат показно, нагло, арогантно, цинично, че НЕ вярват в Бог?

Заклеймих ги в сърцето си. И нека Господ ми прости!

Защото няма нищо по-страшно от това да се превърнеш в робот на материята на професията, която вършиш. И да се хилиш мазно, че си „аполитичен атеист”, и че „разпваш трима” накуп.

Христос бе разпнат невинен.

„Абсолютните престъпници” тук изобщо не са Спасители, но първият, който РАЗБРА И ПОВЯРВА беше Разбойника, а не „аполитичният атеист”.

Времената сега са други. Всеки си върши работата. Дори и в Страстната седмица.

Но, който се гаври с вярата просто не е добър човек. И никога не е справедлив.

Няма да напиша имената на онези, които се изгавриха с Бог.

Няма да им кажа имената на онези, които Тук раздават правосъдие като „аполитични атеисти” и като майстори на „разпването”.

Господ ги знае.

Веселина Томова