Дидо Дънката – скритата „мишена”-жокер
Преди празниците името на председателя на Общинския съвет във Варна съсредоточи вниманието на медиите – особено в морската столица. Което е странно. Само преди дни ентусиазирани репортерки се точеха да правят интервюта с Дънката, тъй като уж се очаквало той да проговори за „особеностите на цигарения бизнес”. При конвоирането му в коридорите на Окръжния съд във Варна дори не направиха и плах опит да го попитат нещо в движение. А им беше на гюме!
Дънката мина покрай журналистите с излъчване на съсредоточен „играч”, който не изключва възможността да бъде пуснат от ареста. Стъпваше уверено. Но беше напрегнат заради светкавиците на фоторепортерите, заради тв камерите, заради вперените в него очи и на бивши митнически бигбосове. Като че ли очакваше да го освободят от ареста, тъй като първоначалната доминираща версия за случващото се беше „политическата” – местните избори след година и половина и неговото „изгаряне” заради свързването му с „шефа” на Съвета.
На излизане от съдебната зала към концентрацията му се прибави и сянка на гняв. Дънката очевидно беше ядосан. Но отново сдържан и непроницаем за плахите оченца на доскоро уж наточените репортерки. Сред тях имаше и някои, които се изживяваха като „стари пушки”. Някои които бяха редили чаршаф след чаршаф за позицията му на „контрабандист №1”, след като на 22.02.2006 г. праснаха Доктора.
Никой не се опита дори да заговори бившия шеф на митницата във Варна, известен още и като ексначалник на „мобилните групи”, Румен Кирчев. Защо?
Никой не подхвърли на Дънката познава ли и контактувал ли е с фигура като Пл. Тодоров, след като през август м.г. се изнесе ОТНОВО към Швейцария!?! Да не говорим за задължителния въпрос – какво го свързва със сделката за автобусите. Защо?
Репортерките са ясни – те действат по инструкции. Но защо големите „босове” на медии се примириха с изключителната им пасивност?! Хайде, за някои от варненските е ясно – но дали само Великден попречи на командировките от страната?! Чудна работа – Ревизоро гърми по тв флагманите за Дънката, но във Варна техните топрепортери ги няма никакви. Защо?
Може би защото всички са шашнати, тъй като са смятали Дидо Дънката за недосегаем? Или защото са забравили колко мощна атака предприе срещу него Павел Димитров през август 2008 г., след като току-що се беше върнал от Тунис. (Почти година преди Борисов да поеме кормилото на държавата. Герберите бяха мераклии на Дънката тогава – какво да говорим сега!) Или не са чували за близостта на Павел Димитров с министър Цветан Цветанов?! Или пък са приели на вяра версията, че Дидо Дънката уж се бил „разбрал” с Бойко Борисов още миналото лято?! (Някои от активните поддръжници на тази версия я изоставиха в края на ноември м.г., след като седмица преди знаковото посещение на премиера във Варна на 5 декември стана напълно ясно, че Дънката е нарочен.)
Тази версия и сега марширува из задкулисието, но в редактиран вариант. Твърди се, че „службите” щели да ИЗВЕДАТ Дидо Дънката от ситуацията чрез своите доверени лица в съдебната власт. Застъпващите тази версия добавят – чуждестранните контрагенти на Дънката щели да задействат връзките си в партньорските служби. А Бойко Борисов уж нямало как да не откликне. Рехава версия. Нагласена. Ярък пример за „пожелателно мислене”. Но е разбираемо. Мнозина си казват – треснаха Дидо, а какво остава за нас. (И хукнаха по срещи, за да отворят възможности на ченгетата да си продължат разработките. Които на финала трябва да доведат до създаване на условия за тотална смяна на политическия „елит” в града.)
Всъщност може да се спекулира и в обратна посока. Ами ако изведнъж се окаже, че Дидо Дънката е скритата „мишена”-жокер.
Дали той НЕ последва съдбата на Доктора, защото е по-ценен като „свидетел” на преплетките между политиката и бизнеса в съдебен процес?! И още – до местните избори има година и половина. Въпреки че знаковата регата през май се възприема като явен пиар на „шефа” на Съвета, смятан за един от фаворитите за наследник на кмета на Варна Кирил Йорданов. Дали Дънката не е избран за топилюстрация на политическа воля на управляващите – веднага след междинния доклад на ЕК, за да може до летния съдебният процес да бъде в достатъчно напреднала фаза, за да бъде отчетен като плюс?! Това ще съвпадне и с годишнината на управлението на „правителството на Бойко Борисов”. (Всъщност Брендо е „следващият”, а това ще повлече и други арести на политици във Варна, които са трайно свързани с червеното ченгеджийско котило.)
Очевидно Дънката не се е разбрал с вътрешен или външен фактор, който може наистина да повлияе на Бойко Борисов. Ясно е, че сегашните властници не са приели линията му „хем-хем” – уж се оттегля в Швейцария, но често-често наминава към Варна.
Ударът на ГЕРБ е очеваден – не се приема стратегията на Дънката да помогне на приятеля си. Блокира се предварителната кампания на „шефа” на Общинския съвет – регатата, стартирането на мегапроекта за „преместване” на пристанището, европейски проект за „Градски транспорт”.
Политическата съставляваща върви ръка за ръка с икономическата. Първенците на ГЕРБ са преценили, че председателят на Общинския съвет няма сериозни шансове в кушията за кмет, ако бъде „ударен” заедно с Дидо Дънката. Зад операция „Медузите” прозира друга игра – разбива се схема, която местни и национални герберни фигури наричат „Тандем”.
Икономическата съставляваща на операция „Медузите” има и друга функция – да постави под контрол преподчиняването на „каналите” за цигари. От месеци при Цветан Цветанов се трупа оперативна информация за актуални врътки в бизнеса с папироси. Но той не бърза да цака всички „жокери”. Вероятно иска да лъсне окончателно несъстоятелността на „тандема” Танов-Дянков…
Вероятно по тази причина топиграчи от Варна, контролиращи от години каналите през Дуранкулак, избраха да заформят навръх Великден ДЕМОНСТРАТИВНО „голяма среща” край Капиновския…В същото време имаше „тихи рандевута” край Шабла и в Рогачево. Разшетаха се фигури и в Девня…На язовира край Круша бяха засечени прелюбопитни фигури. Всъщност арестуването на Дънката беше нещо като взривяване на „мръсна бомба” за голяма част от „елитните” на Варна…
Друг пласт от икономическата съставляваща за арестите лъсва с бърз преглед „по реда на надзора”, пардон, на строителния бизнес по Черноморието. Дънката го превземаше стремително през последните години. Почти беше успял да оформи истински БОРД на големите, средни и малки играчи в тази ниша. Какво излиза – отстраняване от „играта” в ключов момент за цигарения бизнес, за строителния бранш, за туризма! Кой ще овладее тези територии?!
Ревизоро дава нишани – „Отбора” и прочие. Но дали е преценил правилно следващата стъпка на Бойко Борисов?
Играта на премиера е ясна – недосегаеми и гарантирани нямало. Той ще повтаря до втръсване това дори за фигури като Валентин Златев, Васил Божков-Черепа, Гриша Ганчев, Котараците, Цветелина Бориславова. Но ако кризата се закучи още, наистина ще трябва да удря все по-близо до себе си. Всичко друго няма да хваща дикиш.
Нивото във Варна се качва. Над Дънката според Ревизоро бил „Отбора”. Над „шефа” на Общинския съвет в морската столица е кметът Кирил Йорданов. Всички основни играчи във Варна (които засега са навън) коментират докъде ще стигне Бойко Борисов. Това не на последно място зависи и от резултата от „прибирането” на Дидо Дънката.
Версията за „разрешенията”, които уж Бойко Борисов искал, за да удари Алексей Петров-Трактора, да речем, се налага сред „елитните” в морската столица и за ареста на Дидо. Раздува се кой ли не бил спал в хотела на Дънката. Пропуска се един факт – всички са бивши фактори. Даже Командира е периферен играч в момента. Да не би някой като Волен да си вярва, че ще врътне една игричка като Янето и Бойко Борисов тутакси ще задейства механизмите за пускането на Дънката?!
Всъщност никакви „разрешения” от никого не е искал Борисов – преди го играеше „чистач” на западняците през „улицата”, сега се възползва от ресурсите на съдебната власт. Трактора го свързват изключително спекулативно с МОСАД – дори саяните трябва да са чистокръвни евреи, да не говорим за „катси” и т.н. Дънката го позиционират край американците. Още по-лошо – точно някой като Борисов ли ще търпи конкуренция по тази „писта”?!
Ревизоро говори за някакъв „тайнствен” американски посланик, който бил спал в хотела на Дънката, след като още преди няколко години сме писали, че става дума за знакова фигура като Джеймс Пардю, който беше много близък с Бойко Борисов. Всъщност точно той го свърза с основните играчи от службите зад Океана. Всъщност те дойдоха заедно във Варна при първото излизане на Пардю от София – на 21 май 2002 г.
Пардю очевидно хареса морската столица. Доведе и съпругата си през лятото.
Три дни беше в хотела на Дънката. Нещо повече – премина пеша разстоянието от „Капитол” до Билдинга, за да се срещне с кмета Кирил Йорданов.
През цялото време държеше ръката на елегантната си съпруга, която беше любопитна да се запознае (освен с кмета) даже и с дама като Елена Валеева-Йорданова. Наоколо не се виждаше никаква охрана. Но пред хотела и край Билдинга беше пълно с оперативни от „външно наблюдение”.
Едва ли само тези картинки са минавали през главата на Дидо Дънката, докато крачеше като ходеща мишена за фоторепортерите на Велика събота. Босове. Митничари. Масони. Ченгета. Бойко Борисов. Цветан Цветанов. Павел Димитров.
Всъщност Борисов, Цветанов и Димитров изиграха Дънката. Оставиха го да смята, че комбинацията преди идването през декември на премиера в града е минала. Никой от тези тримата не може да се сравнява с комбинационните качества на Дидо. Обаче. Суперматематикът на Морското направи само една съдбоносна стратегическа грешка – играта „хем-хем” не се толерира от интерпокровителите на Борисов и останалите.
При гледането на мярката за неотклонение от Апелативния съд ще стане ясно дали Дънката ще бъде тласнат и към поредица тактически грешки. Засега играта е много остра – държат „тандема” вътре. За разлика от игричките с Трактора и Хамстера.
Ако оставят Дънката дълго в ареста, с бизнеса му е свършено. Той контролира сериозни активи. Управлява диверсифициран бизнес. Дава „хляб” на повече от 800 служители на фирмите си. Но съдбовното е друго – има поети ангажименти към мощни партньори…
При гледането на мярката нещата ще са на ръба…
Любомир Живков