Наказателно-процесуалният кодекс си плаче за вето
Филмираните арести, публичното опозоряване на бивши величия, преди съдът да се е произнесъл, не е борба с престъпността, а медийна показност. Хората, колкото и да са доволни, че някой друг пати, схващат насилените работи.
Демокрация е все пак – вече 20 г.
И тоталитарните държави са законови, но не са правови, защото човек е на колене пред държавата.
Там думата има само властта и министър-председателят може да каже: “Нашият министър, обвинен в завличане на държавата за над 2 млн. лв., е честен човек, но “техните” (някои обвинени за същите злоупотреби) са негодници.
“Чуждите” ги арестуват показно, а “нашите” ги укриват от медиите и пускат скромни съобщения за “честни” нарушения.
Двойният аршин е толкова очеваден – като за публика в детски куклен театър.
Генералният спектакъл обаче още не е започнал
Арестите, които не държат сметка дали заподозрените са извършили престъпление с химикалка, или са въоржени групи за отпор срещу полицията, са само подгряващ спектакъл в сравнение с шоуто, което предстои, като влезе в сила демократично коригираният НПК. Той за първи път от 20 г. позволи присъдата да се основава само на доказателства, събрани със спецсредства и таен свидетел, когото
дори съдът не бивало да знае кой е
И това на фона на осъждането на родината в Страсбург заради ненадеждността на употребата и съхранението на специалните разузнавателни средства!
Но очевидно към купищата осъдителни решения ще се добавят и присъдите, основани само на базата на подслушване и показания на анонимен свидетел, щото просто не отговарят на изискванията за справедлив процес.
Нито думите на човек с тайна самоличност, нито данните, събрани със спецсредства, могат да са стабилно доказателство, без независимо потвърждение. Но у нас всичко може.
В българската конституция е записано, че разглеждането на делата е публично, а по изключение при закрити врати. У нас изключението стана правило. Грифът
“Строго секретно” пребори успешно публичността
И в резултат арестите станаха публични, а съдебните процеси – секретни! И вместо от съда ще продължаваме да научаваме “присъдите” само от МВР!
Върнаха и “вечните” обвиняеми, от НПК бе заличено правилото, което позволяваше на всеки, привлечен към отговорност, да иска след две години делото му да влезе в съда. Любима практика на прокуратурата преди години – да обвини някого, без да разполага с доказателства, и да му наложи смазващи ограничения. (Пример са неуспешните банкови дела, където по 7-8 години прокуратурата държеше на мушка обвиняемите, а после прекрати делата, щом обвиняемите сами поискаха съд.)
Резервни адвокати пък ще заместват личния адвокат
ако обвинението е за тежки престъпления. (Между другото в Наказателния кодекс вече се броят на пръсти леките престъпления, а възможността за подслушване стана правило.) Натрапен адвокат без съгласие на подсъдимия е покана за нови осъждания в Страсбург. Според правосъдния министър Маргарита Попова сега стои “отворена тежка корупционна врата, която дава възможност на престъпници да злоупотребяват с недобра работа на разследващите и така да останат ненаказани”.
Нещо като с болничните – понеже държавата не може да се справи с онези, които злоупотребяват, лишава всички от един ден болнични, пък утре може да станат два и т.н.! Идеално решение за слабите резултати на полицията срещу битовата престъпност, онази, която мори ежедневно хората. Като не може да разкрие грабителите – колко му е да прибере цели квартали в ареста?
Самото публично заявление на властимащите преди приемането на НПК, че той трябва да е “по-прокурорски”, сочи
игнориране на граждански права
Защото законът не бива да е нито “прокурорски”, нито “адвокатски”, а да държи сметка за баланса между репресивната мощ на държавата и човешките права. Така е в демокрацията. Другото е Гьобелсов тип политика.
Хората искат да видят наказани престъпници от високите етажи на властта. Но
силната държава не прави демонстрации
а си върши методично работата, както беше с наглите. Скромно, чисто и професионално. Оттук насетне министър Цветанов започна да раздава “присъди”. Защо ли?
Да видим дали ГЕРБ ще се разграничи от омразната му тройна коалиция – осъжданията в Страсбург да се заплащат от онези длъжностни лица, които са ги предизвикали. А не от невинните данъкоплатци, както досега.
Това е антикризисна мярка, а не обратното.
Така ще се утвърди и правилото, че истинските герои постъпват правилно и когато никой не ги гледа.
В. Труд