Прокуратурата – към правителството

Hямам никакво намерение да защитавам бившия министър на отбраната г-н Николай Цонев – в последните 20 г. в министерството му и преди него (а вероятно и по негово време) се вършеха грандиозни далавери с имущество, отнемано от народа в продължение на десетилетия.

Не мога обаче да не възроптая срещу действията на зам. градския прокурор г-н Роман Василев. Той се държа по-скоро като другаря Вишинский, ако някои от по-младите си спомнят за него.

Та когато в годините на “големия терор” в СССР (терминът е на английския историк Робърт Конкуест) др. Сталин решавал, че еди-кой си е “враг на народа”, а НКВД отивало да го арестува, др. Вишинский (или някой от неговите хора) предварително му обяснявали, че той е “абсолютен престъпник и следователно – легни на земята”.

И после съдът просто е бил длъжен да потвърди прокурорската теза, че арестуваният наистина е “абсолютен престъпник”, а не (примерно) ловък мошеник…

Да, ама това е било в най-тоталитарната за всички времена на историята държава. И то на отминалия вече ХХ век. А пък, колкото и на др. В. (Василев или Вишинский) да не е известно, от три години и половина ние сме членове на Европейския съюз.

Тук оставям настрана друг един прост факт – как е възможно маскирани и въоръжени до зъби лица да влязат в болница и да извършат “операция по задържане”?

Доколкото знам, в лечебните заведения (а Военномедицинската академия е едно от образцовите такива) се правят само и единствено хуманни (и с хуманитарна цел) операции.

Там например спасиха майка ми от лоша болест. Ами ако по време на свиждане с нея бяха прибрали и мен по този начин? Ми тя щеше да си се възгечне окончателно. Независимо – и въпреки – от иначе майсторското й лечение…

Да се върна обаче на темата “България в ЕС”. А може би и още по-назад. Защото преподавам и в Юридическия факултет на Софийския университет и от колегите съм научил старото римско правило, че “всеки е невинен (сиреч, не е престъпник) до доказване на противното”.

Това обаче комай вече не важи в България. Обратно – тук всеки е престъпник, щом полицията реши да го задържи (или да го “разпне”, пак според речника на г-н Василев). А на съда май наистина е оставено единствено “правото” да потвърди колко е права полицията.Така стигаме до “междинното звено” – прокуратурата.

Стигаме и до още един грандиозен абсурд. От една страна, според конституцията ни тя е част от независимата съдебна система. От друга страна, в последните 8 месеца прокуратурата не спира да се държи като част от (вътрешният министър даже я нарече “скачен съд”) изпълнителната власт.

Хайде тогава да се разберем. Вариантите са два. Или променяме конституцията и казваме, че след като прокурорите са представители на държавното обвинение, те наистина са част от изпълнителната власт. Значи изваждаме ги от съдебната такава и казваме – политическото управление, избрано от народа, обвинява, а пък нека независимият съд прецени дали то има право.

Или пък ги оставяме в “независимата” съдебна власт, а те се заемат с основното си задължение да контролират действията на държавните органи, включително и МВР. Но пак оставят на третата институция (след следователите и тях) – съда, да преценява кой крив и кой прав.

В интерес на истината, европейската практика съдържа и двата варианта. Но никога не си е позволявала да ги смесва – прокурор да се прави на полицай, полицай – на съдия, следовател – на прокурор, и т. н. И като че ли комай точно това искаше да намекне онзи ден премиерът с иначе “мекия” си упрек към г-н Роман Василев.

Впрочем като че ли с горните си съждения стигам и до основния отговорник за това ни тъжно дередже – законотворците. В края на краищата именно те – чрез законите – допускат тази бъркотия. А може би и съзнателно я създават, за да не е ясно кой кой е у нас.

И тогава ми идва на ума един друг въпрос – а кой от нас всъщност не е застрашен да го сполети участта на “октоподите”, “наглите”, министъра Цонев или всички останали, които в определен политически момент не са удобни?

И кой от нас е сигурен, че в даден момент някой нов Вишински няма да го предопредели, обвини, осъди и т.н. като “абсолютен престъпник” и да го просне на земята?

проф. Драгомир Драганов
24 часа