Защо шум за ареста, вместо за подкупната схема

Hачинът, по който бе задържан бившият военен министър Николай Цонев, едва ли не измести самата разкрита корупционна схема. Това разбира се е чудесна стратегия от гледна точка на защитата.

По този начин се търси обществена симпатия към жертвата. Причината е, че опитът показва – там, където има антипатии, като Вальо Топлото или Марио Николов, се стига до тежки осъдителни присъди.

Но това ли е проблема? Пред очите ни е уникален опит на бивш министър, бивш главен секретар и най-впечатляващото – съдия, да прикрият разследване. Онагледени са всички слухове и преразкази през последните 20 г. за избягването на възмездие от политици и служители на Темида. За пръв път имаме записи на разговори, свидетели – при това опитен следовател. Не е традиционно криминалното лице, което има интерес, да свидетелства, за да направи сделка с прокуратурата.

Затова случаят е изключителен – може да се превърне в първия доказан случай на подобни схеми за избягване на правосъдие.

Защо проблемът се измества върху начина, по който е извършено задържането, и кой какво казал?

Впечатлява светкавичната реакция на ВСС. За подобна скорост се сещам единствено в случая с бургаският прокурор Светозар Костов. Той бе наказан веднага, след като си позволи да се снима с кънки при успешната присъда срещу Максим Стависки.

Почти без последствия обаче са реакциите на прокуратурата към различни нарушения на съдебни състави, на магистрати. Или има давност, или недостатъчно доказателства. Това не е ли несиметричен подход?

За част от членовете на ВСС случилото се сега изглежда като много тежък удар срещу системата. Защото поне четирима в този ВСС са гласували за съдия Сантиров като председател на районния софийски съд и още 6-7 са се въздържали.

Интересно е, че ВСС бързо действа с Роман Василев, а какво е правил съдията Сантиров – евентуално по-нататък. Не се обсъждат например и първите присъди по делото “Борилски”.

Изобщо има много примери как се избягват действия, създаващи напрежение вътре в професията. Но на този, който нарушава професионалната лоялност, бързо му се търси отговорност.

Срещу г-н Цонев има много разследвания – и на прокуратурата, и журналистически. Проблемите в биографията му на управленец датират вероятно от 2000 г.

Трудно може да си го представим като жертва.

Само като погледнем снимките на разграбените казарми и разпродадените военни имоти и ги сравним със сателитните снимки на къщите и вили с басеини на бивши министри, ни става много трудно със съчувствието.

Който е гледал криминални новини по чужди телевизии, знае, че преди да щракнат белезниците на някого, той трябва да коленичи или да легне по корем. В такива крайни ситуации често дори хора, от които не може да се очакват ексцесии, реагират по абсурден начин и предизвикват тежки инциденти.

Затова задържаният се поставя в такава ситуация, че да няма възможност да се съпротивлява или да реагира. И се прави видеозапис – за да няма съмнения, в начина, по който е извършен арестът. Друг е проблемът, че едва ли прокуратурата е дала разрешение да бъдат публично огласени скандалните реплики на прокурора Роман Василев. Показването им обаче е демонстрация на решителност, начин за оказване на натиск върху криминалния контингент и “белите якички”.

Но хората, които извършват техническата работа, явно нямат опит с подготовка на тезиматериали. Затова вместо страх у извършителите предизвикват по-скоро съчувствие.

Един запис трябва да се обработи технически – прикриване на лицата, за да не се унижават хората, които още не са осъдени, редактират се гласове, ако някой не трябва да бъде разпознат, и т.н.

Как да се снимат и предоставят професионално материалите от полицейски акции, е дълга дискусия. Например на такива кадри трябва да има часовник, за да се види, че няма монтаж.

И преди да се предоставят на медиите, записите трябва да минават през юридическа експертиза. Мисля, че сегашният скандал ще промени ситуацията и подобни сурови кадри няма да се появяват повече.

Тихомир Безлов
24 часа