Дидо Дънката нарочен за „двойна игра”?!

Дънката изпаднал в немилост, защото бил заподозрян в нерегламентирана „двойна игра”. Заиграл се уж прекалено с довереници на руснаците в Швейцария. Неприятното за Дидо било, че инфото за „несанкционираните” му срещи било подадено от сърби, наследени от днешните оператори в Белград още от времето на посланик Ричард Майлз.

Дискретната проверка по линия на ДАНС потвърдила съмненията на хората на САЩ в зоната на активност на Дънката. Тогава те решили да се оттеглят. Отдръпването от Дънката се мотивирало и от забъркването в схемата на хора на Цайса и Трактора.

Очевидно приближени на Дънката от службите са го заблудили относно актуалната му ценност за янките по линия на борбата с тероризма и обхвата на ценните контакти, които може да развива с руснаци, попаднали в полезрението им.

Вън от съмнение е, че интелигентен и обигран „играч” като Дънката си е давал сметка за промяната в отношението, след като се извършва смяната на върха в София. Но според запознати с неговите „чувствителни” контакти, които му осигурявали оперативен „чадър”, той вероятно се е увлякъл по някои „писти” заради политическите комбинации на част от най-близкото си обкръжение. Не само във Варна всички свързват шефа на Съвета с руснаците.

А колко беше ценен Дидо Дънката за американците…

Дънката нямаше как да не усети, че американците зачестиха с посещенията си в хотела през лятото на 2003 г. (Кати и Джеймс Пардю) най-вече заради генерирането на потенциал за промяна в Грузия. Ричард Майлз от Белград дойде в София през пролетта на 1999 г., а през април 2002 г. замина за Тбилиси. (След предаване-приемане с Джеймс Пардю) В Белград толерираше създаването на „Отпор”, а в Тбилиси – „Кмара” – острието на „Революцията на розите” от 2 ноември 2003 г. до 4 януари 2004 г., свалила Едуард Шеварднадзе и довела Михаил Саакашвили на власт.

Във Варна Майлз правеше срещите си във вила (тогава) „Сегона” в Морската, където се развява американският флаг. Наследникът му Джеймс Пардю водеше съпругата си Кати в „Капитол”.

Тогава янките и руснаците го играеха нещо като „партия” по грузинска линия – дебнеха се, но не се клатуркаха толкова очевидно като сега по тази опция. Американците се „заиграха” дори с руснаците във Варна. Точно хората на Майлз направиха и невъзможното, за да се разсеят как руските оператори на място съдействаха за падането на СДС от власт в града през есента на 1999 г.

След войната от 8 август 2008 г. нещата радикално се промениха. Така грузинските партньори на Дънката влязоха в ДРУГА „двойна игра”.

Всъщност това сложи край на ключова фаза от играта на фактор като Дънката с единствения уж „кралски гарант” – руско-американската схема по линия на „дружбичката” им в борбата срещу тероризма, битка, която винаги преследва контрол върху позиционирането „отсреща”. Физическата невъзможност да се контролира всеки контейнер определя и оперативните активности. Такива като Дънката бяха безценни на определен етап заради изключително развитите си доверителни контакти в „рискови среди”.

Тези пластове около комбинациите на знаков играч като Дънката разкриват единствено невъзможността на негови лоялни партньори да активират подкрепа в момента от тези нива. (Дидо става жертва на промяната на правилата на играта „в движение”…)

Те не спират да търсят начини да го извадят от ареста. Проведоха срещи с решаващи фактори от задкулисието в София. Търсеха контакти през уикенда даже с фигура от ранга на Цветлин Йовчев. Защото според техните данни били изработени от хората на знакова фигура в ДАНС като Иван Драшков, подпомогнат с инфо от кадри на емблематична фигура като Атанас Ататасов. Отказ!

Но верните партньори не се разколебали. Продължават да натискат за оперативната целесъобразност Дънката да не бъде харчен по „политическа линия”, защото все още имал полезен „оперативен” потенциал.

Така на тезгяха се слага „цената” – привличане към „сътрудничество” с органите на правораздаването.

Предложението към Дънката ще бъде в сила през цялото време – независимо от резултата от гледането на мярката за неотклонение. Но неговите позиции прогресивно ще намаляват, колкото повече време минава от задържането, коментират видни юристи от София и Варна. „Ако Дънката бъде оставен да гние дълго зад решетките, ще се разпадне цялата му схема, тъй като ще се изличи ореолът му на недосегаем досега.”, заключава топюрист.

Цената за извеждането на Дънката ВЕЧЕ ще включва и съгласието му да свидетелства срещу шефа на Съвета. (Любопитно е Джуджето срещу кого ще свидетелства, ако го „приберат”.) Но това не е „оперативно” ИЗВЕЖДАНЕ. Това е процедура – обичайно предложение към всеки ценен източник на информация, попаднал в затруднено положение.

Мълвата из Варна носи, че Дънката е толкова ядосан на себе си заради съдбоносната му грешка да се навие на среща точно в този момент в морската столица. Очевидно бившият сикаджия (заменките и терените край Варна), пласиран край Бойко Борисов, е вкарал Дидо в заблуждение с гаранциите, които му е дал.

Всъщност фатално за Дидо Дънката ще бъде потвърждението на слуховете, че руснаците са се навили да жертват досегашната си „резервна схема” във Варна, за да получат „ресто” от Бойко Борисов по други ПРОЕКТИ. Оттеглянето на американците е просто класика за тяхната НЕблагодарност. Изключенията само потвърждават правилото – безграничната им прагматичност. Но нима израелците изведоха Трактора?!

Всъщност и за двамата (Трактора и Дънката) основна вина има един пожелан като „чист” от американците фактор като Сергей Станишев. Сръбско-швейцарската комбинация, задействана от „Позитано” 20 срещу Бойко Борисов, сега се плаща от фигури като Дънката и като Трактора. Те може и да са правили комбинационни грешки, може и да са се „заигравали”, но основният „поръчител” е ясен. Стиска ли му на Бойко Борисов да арестува него?! Или ще се задоволи само с дискредитирането му след осветяване на връзките с такива като Трактора, като Дънката, като Джуджето?!

Засега напълно незаслужено цената се плаща само от Трактора, Дънката и шефа на Съвета във Варна. Даже арестуването на Цайса и бивши митнически босове в морската столица няма да създаде условия за възтържествуване на справедливостта, докато не бъде потърсена отговорност и от фактори като Сергей Станишев, който също уж беше човек и на американците.

Любомир Живков
www.versia.bg