НЕ ЦИГАНИ, КАМЪНИ И ДЪРВЬЕ ЗА ВАС
Когато преди 7 години онкоболната ми майка береше душа на една пейка в Раковата болница, с излив в белия дроб и дишаше като риба на сухо в ръцете на внучката си, лекарите я подминаваха като малка гара. Като чукнех на някой кабинет, на мен все не ми идваше редът, все трябваш да изчакам малко. А беше с направление от ДжиПи-то по спешност. На 79 годишна възраст и измъчена от болестта изглеждаше още по-възрастна. Накрая, след телефонно обаждане от Министерството на Здравеопазването в крайна сметка влязох в един кабинет, но разбира се само аз, нея не я допуснаха. И лекарят ми обясни, че няма да й направят пункция, защото тя е в риск на тази възраст. Аз го попитах няма ли риск да им умре на пейката в болницата, пак е на тяхна територия, нищо че не е минала през кабинет и не се води по статистика техен пациент. Отговорът на този циник беше: „Госпожо, той поначало животът е риск.“
Нямаше какво повече да кажа и излязох. След това със задоволство научих, че този „медик“ е починал от рак на белия дроб.
В следващата клиника я държаха пак на пейка близо три часа. И когато им казах, че работя в телевизия и ей сега ще викна новинарски екип, беше приета. И изписана по най-бързия възможен начин. Спомням си, че отивайки при лекарите и сестрите с неизменната черпня, лекарят показваше на сестрата рентгеновата снимка на майка ми и го тресеше огромна радост, че след половин час ще я изпишат Баба Мария. Когато ме видя, дори не се почувства неудобно от думите си. Да не говорим, че майка ми не беше „Баба Мария“ – макар и възрастна и болна, тя си носеше онова „Госпожа Георгиева“, за което днешните лекари си нямат хабер. За тях ние сме „Стая 6, легло 3“. Или „Случаят в реанимацията“.
Вярвам в кармата и че вече не трябва да се чака до следващо прераждане, всичко се плаща в рамките на този живот.
Преди вляза да уча във ВИТИЗ учих в Училището за медицински сестри на МА. Мечтаех да работя в операционна и да участвам в спасяването на човешки животи.
Ако бях останала в тази професия, днес щях да спасявам човешки животи, като премахвам лекари.
Няма да ги оставя. Може и да не успея административно да се преборя с тях, но всеки ден ще им пожелавам да им се връща това, което причиняват на пациентите си. И то се връща, повярвайте ми. Всекиму според заслуженото.
Този е само един от цяла поредица случаи, който мога да разкажа.
Не цигани, камъни и дървье за вас.
Анелия Шишкова
Фейсбук