НА ВИДОВДЕН „НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ“ ДАНАИЛ ПАПАЗОВ. ДА, ДЕ, АМА, КОЙТО ТЪРСИ НАМИРА.

Данаил Папазов се прежали на Видовден: Не ме търсете в партийните централи, там няма да ме намерите.
Видовден. Сърбите честват Св. Вит и помнят Видовдан на 28 юни 1389 г. – героичната битка на братята с османците на Косово поле. Точно на Видовден Данаил Папазов реши да се прежали и да се пусне в кушията за кмет на Варна. На 28 юни, неделя, от 11 часа, както бе обявено, бившият шеф на порта и ексминистър на транспорта застана пред препълнения с негови симпатизанти и активисти на кампанията пресцентър във Фестивалния и конгресен център във Варна, за да обяви официално, че ще се кандидатира за кмет на града, приемайки предложението на гражданската инициатива „Живот за Варна“.

Край Данаил Папазов застанаха Тодор Йотов, преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, адвокат Милен Ралчев, (син на Борислав Ралчев, кандидат-кметът, който направи Кирил Йорданов кмет на втория тур на изборите на 23 октомври 1999 г., когато неговите кадри мобилизираха избирателите му да гласуват „правилно“), проф. Стоян Стоянов, зам.-ректор на Икономическия университет във Варна, и Божидар Чапаров, доцент в същия ВУЗ. Четиримата „фронтмени“ на кампанията са част от „Живот за Варна“. Стефан Минков доказа, че сме били прави, когато го определихме като „сив кардинал“ в Схемата – не се изтъпани отпред, но шеташе между „фигурите“.
„Приех предложението, което е голямо предизвикателство за мен, след дискусия в семейството по няколко причини. Едната от тях е, че за града ни е нужна много работа. Той е в много занемарено положение. Проблемите са се трупали непрекъснато във времето. Икономиката не върви. Блясъкът му изчезна. Културният живот е пренебрегнат. Спортната инфраструктура ограничава значимите спортни събития единствено в Двореца на културата и спорта. С други думи – отстъпихме много от предимствата си на Бургас. А Варна беше прекрасно място за живеене.“, обяви пред медиите Папазов.
„Не ме търсете по партийните централи, там няма да ме намерите. Виждам, че се полагат и сигурно ще продължат тези усилия да бъда оцветен някак си. През главата ми са минали всякакви, но времето ме научи да деля хората на можещи и неможещи. Нека този път подходим сериозно и да си говорим в рамките на кампанията повече за работа и за това, което трябва да се свърши за Варна.“, призова Данаил Папазов, който не пропусна да вметне с напън за подражателна „ресто“-ехидност – медийни модератори страстно внушавали през последните няколко месеци, че работи с партиите. Пропусна да спомене БСП и ДПС. („Дръжките на микрофони“ не го попитаха за Делян Пеевски. Не че го питаха нещо изобщо…)
Папазов изби рибата, когато редна, че в града ни трябва да се създаде удобство да влизат пари, здрасти, че бързаме – „много пари, които днес ни подминават, не защото сме по-глупави, и не защото икономическите условия са лоши, а защото администрацията е неподредена, корупцията е висока, услугите са бавни и чакаме да ни се молят, за да инвестират, вместо ние да ги търсим, за да инвестират.“ Мотивирайки кандидатурата си, Данаил Папазов редна, че вече е натрупал достатъчно опит и бели коси, че зад гърба си има много пътувания и приятелства, но малко раздели.
Зад кандидатурата му стояли „хора с чисти помисли, истински загрижени за развитието на града ни“. „Сред тях са някои от най-добрите икономисти, лекари, учители, спортисти, юристи, бизнесмени във Варна. Към първоначално обявените личности вече се присъединиха и световноизвестният тенор Емил Иванов, Жан-Пол Сикар от „Солвей Соди“, Филип Ромбаут от „Агрополихим“, адвокат Емил Пенков, бизнесменът Янчо Янчев, обяви Тодор Йотов, който водеше сбирката, нарочена уж за пресконференция.
Милата наша приятелка Милена Кръстева нямаше как да мотивира журналките да задават въпроси. Обаче имащите се за „пиари босове“ можеше да посвършат нещо, за да не се стига до тази потресаваща излагация – нито един въпрос, нито един. Това не е било никога. Тонът на Данаил Папазов също действаше възпиращо – някак прекалено натегнато, сякаш се караше на някого за нещо си. Няма лошо да си учи речитативите по време на „тренировките с пиарите“, но малко повече естественост и разчупеност няма да му навреди.
Работено е с Данаил Папазов, това се вижда – много по-напред е с материала в сравнение с тв изявата му на входа на Морската градина през юни 2011 г., когато Бойко Борисов го прецака: уж кандидат на ГЕРБ, ама не съвсем. Папазов вече говори свободно пред посрещнала го с ръкопляскания публика. Да видим как ще се справи в недружелюбна среда. Да не говорим, че няма да е зле да се усмихва повече. И по възможност да бъде по-смирен, когато говори, че няма нищо общо с партиите. Ама той си знае – за „босовете пиари“ зад него мълчим, те са голяма работа, сакън да не си помислите, че се гаргарим. Отнюдь. Да не бъде и прочие.
Данаил Папазов даде заявка, че ще се бори да докара нещата до втори тур с негово участие. Дано не го заблуди „партийното мероприятие“ на Видовден (Дори партийците не рукоплещят толкова неистово на кандидатите си…) – това е микроскопична извадка от варненци. И още – вероятно ще стори добре, ако озапти някои от щабистите си, които са раздували по време на тежки софри, че ще разгърнат „паралелна черна кампания с компромати“ срещу Иван Портних. Папазов знае за кого става дума – засега ще му спестим имената, но само засега.
Един от неговите приятели капитани изкова препоръчителната формула – „Никаква черна кампания. Това е пагубно. Посланието трябва да бъде – достойни мъже са кандидатите за кмет на Варна, а варненци да изберат най-достойния.“. Даже и да звучи пожелателно и пресилено (меко казано) тази формула, добре е Д.П. да я следва, защото иначе може да съжали защо се е кандидатирал точно на Видовден. Братята сърби му казват Видовдан, когато „рязането на глави на неверници“ е безпощадно – всекиму своето.

www.bgsniper.com
Бележка на АФЕРА: Как и от какъв зор да ходи АФЕРА по „пресконференции“, след като „дръжките на микрофони“ не питат, а седят диван – чапраз като на партийно събрание?! Да им вършим работата? Айде бе! Докато т.нар. журналисти слушат захласнати: „Не ме търсете по партийните централи, там няма да ме намерите.“, АФЕРА е от тия, дето когато търсят, винаги намират. Впрочем, „Не ме търсете“ Папазов е кандидат за кмет на Варна от поне края на януари 2014 година, когато лично Делян Пеевски го изрече в прав текст пред АФЕРА, като такъв, нищо, че по онова време бе министър уж на Орешарски. И Делян Пеевски ли да не го търсим по партийните централи? И Станишев ли да не го търсим по партийните централи? Или Бойко Борисов – и него да не го търсим по партийните централи, когато пък в последния ден на април 2011 година в Бояна, пак пред АФЕРА, посочи пак като кандидат – кмет за Варна Данаил Папазов, тъй като му е „по сърце“? Съдбата понякога ни прави „лоши“ очевидци.
„Не ме търсете“ Папазов не мой да я кара така сърдито на „някои“ медии, защото те не са му криви за тия чисто партийни преплетки.
Не, че някой ни пита, ама ако ни питаше, щяхме да посъветваме „Не ме търсете“ Папазов, ако иска изобщо да играе честно на тези избори и да печели, да бъде прям до безпощадност. Само така има шанс при „самостоятелна“ игра. Другото е драматургия от „Банкя“ и хотел „Берлин“. При това прозрачна.
Заставаш и казваш ясно – бях там и там, защото мислех това, онова, исках да направя това и онова, но /не/ ми разрешиха. Отвратен съм от този, онзи, защото така и онака. Посочваш конкретни имена, натиск, преса, врътки, слуги, маньоври и так дале. Някои даже, ако е възможно, на чист руски. Другото е бля-бля за непитащи дръжки на микрофони. За тая работа обаче се иска сърце и кураж. А тия, дето имат сърца и кураж, не ги менкат във Властта, а ги отсвирват режисьорите, но пък ехалето ги признава и гласува за тях.
Иначе „Граждани за Варна“ вече преля в „Живот за Варна“. Някога Доган бе онзи, който бе гуру на „гражданите“, преминали по-късно в „царския файтон“, пак с Доган, апропо. Днес Д.П. е модерна абревиатура. Лошо няма. Заставаш обаче и казваш онова, което те свързва с Делян Пеевски. Защото, ако ние бяхме на Пеевски, много щяхме да се обидим, че се срамуват от нас, не споменавайки ни.
Варна още търси не своя „капитан“, а МЪЖ. Досега такива нямахме. Все полуфабрикати откъм характер, да не употребим някоя още по-мека думичка. „Не ме търсете“ Папазов ако ще я кара с бля-бля приказки от 1001 и една нощ и с втръсналата предизборна манипулация „дайте да сме позитивни“, да не губи времето на всички повече с т.нар. мълчаливи монолозни „пресконференции“, а да се сберат с „Горе на черешата“ Портних и Чавдар „Добрин Митев“ /Трифонов/ и да си поделят нишите. Не, че това не се е случило вече отвъд тях. В Банкя и в „Берлин“.