Парадокси: Десните в БСП срещу левите в ГЕРБ!

Но е факт, че мажоритарните собственици, под носа на държавата и със съдействието на представителите й в бордовете, ползват щедри финансови привилегии. Ако от “Синята коалиция” бяха критикували популисткия ход на премиера, щяхме да ги разберем (костовистите са по-десни от ГЕРБ). Но щом наследствени социалисти се обявяват срещу една типично лява идея, значи има нещо гнило! Не в идеята, а в политико-икономическата ситуация.

Защо лидерът на новите десни Бойко Борисов посяга към арсенала на левичарството: национализация, данък “лукс”, административен натиск върху бизнеса? Според мен главно по принуда. Хазната (миналогодишната, наследена от тазгодишната) е на червено.

Генерала е притиснат и от суперангажимента да измъкне България от тресавището на кризата за 540 дни. Отвсякъде го гледат гладни и гневни очи, а пари за всички нуждаещи се няма. На хоризонта се задава призракът на държавния фалит, споходил преди време Унгария и Румъния; отвъд хоризонта ни чака гръцкият синдром. Тези дни Световната банка потвърди опасенията, като постави България в групата на високорисковите страни.

Като прагматичен мъж, с развит инстинкт за оцеляване, Борисов търси работещи, а не идеологически стерилни решения. 80 милиона лева са сума, която му трябва, за да върже бюджета за първото полугодие. Не го интересува дали ултиматумът “дивиденти или национализация” се вписва в съветите на икономисти от неолибералната школа, с каквито е пълна герберистката администрация.

Важно е да го разберат
и одобрят хората, завършили Симеоновската школа; както и съседите на премиера в Банкя (т. е. онези, които му донесоха изборен триумф и на които ще разчита за повторен успех).

Толкоз за Б. Б. и неговия “грях”. Но защо именно кръгът “Станишев” се дразни толкова силно от левичарските му забежки? Не налива ли той вода в мелницата на социалистите! Исторически те винаги са били привърженици на национализациите; днес виждат не другаде, а в сърцето на капитализма (САЩ и Стара Европа) как тази лява политика възкръсва и влиза в антикризисна употреба.

Причината за гнева на “Позитано” 20 обаче се крие не в историята, а в икономиката. По-точно, в търговските и лобистките интереси на група богати люде от ръководството на лявата (по емблема) партия. На онези, които биха приели моите думи за клевета, ще припомня няколко факта от близкото минало. Когато се приватизираха ЕРП-тата, на власт беше бившият цар. Пишещият тези редове, по това време депутат от “Коалиция за България”, настоя да се противопоставим на предложението да се приватизира електроразпределителната мрежа.

Заявих, че ако някой е мераклия да инвестира, да прави това в производството,
а не в доставките на електроенергия, което е лесен и суперпечеливш бизнес! Аргументът ми беше приет на думи, но остана незащитен в пленарната зала. Когато попитах заместник-шефа на парламентарната група защо не се изказва против проекта на царистите, той ми отвърна: “Изкажи се ти!” И мълча през цялото време, въпреки че не моя милост, а той беше спец по енергетиката.

Беше ясно, че част от лявата коалиция е превзета отвътре. Как?
Ами с комисиони, как иначе!

И с квоти в корпоративния мениджмънт, дялове за трети лица в приватизираните активи, дарове за фамилиите и други облаги. Който не вярва, да направи справка в търговските регистри. Например, в управителния орган на ЧЕЗ през 2009 г. срещаме фамилии като Кутеви и Куюмджиеви – лицата, които първи скочиха срещу Борисов. Пред медиите именно те изрекоха тежки обвинения срещу Генерала, включително, че с искането за национализации надминал изстъпленията на комунистическата власт срещу едрите собственици след 9 септември 1944 година!

Логичният въпрос е: кого защитават в случая двамата видни социалисти – българската държава и нейните граждани или собствените си корпоративно-фамилни интереси? Ако са истински поборници за социалната идея, защо не поискаха досега от ЧЕЗ и другите ЕРП-та да дадат отчет какъв дял от печалбите са реинвестирали в България и в кои обекти.

Тогава щеше да лъсне истината, че чуждестранните монополи печелят у нас трикратно: веднъж от гражданите (чрез скъпия ток); втори път от държавата (като не превеждат дивиденти); трети път от частните фирми (като ги карат да строят подстанции и електропроводи за тяхна сметка, но ги завеждат като свои активи).

Когато БСП дойде на власт през 2005 г., никой от правителството не си мръдна пръста да надникне в задния двор на Е.ON, EVN, ЧЕЗ; не си спомням соцлидер да е застанал в защита на интересите на общини, граждани и синдикалисти, които протестираха срещу експлоатацията от частните монополи. Затова твърдя, че другарите от “Позитано” 20 днес се гневят на Б. Б. не защото са тесни социалисти, а защото са алчни капиталисти – по дух и по банкови сметки.

Подобни парадоксални ситуации съм наблюдавал и когато се дебатираше далида се приватизира “Булгартабак” и по каква схема. Влиятелни фигури от парламентарната група на БСП бяха активисти на мултинационални купувачи от Запад; други лобираха за олигархични мрежи от Изток.

Още по-скандален беше случаят с БТК
за който се изляха реки от леви (крокодилски) сълзи. Но когато БСП дойде на власт, нито премиерът, нито неговият вице, нито министърът на съобщенията (все социалисти с ВИП партиен билет) сметнаха за необходимо да оспорят криминалната сделка или да поискат дивидентите на държавата от частния телеком.

Тук стигам до сакралния въпрос: лява партия ли е БСП? И ако е такава, какви са доказателствата?
Леви – по наследство и убеждения – са стотици хиляди социалисти, които остават верни на каузата, родила се на Бузлуджа и живяла повече от век: за солидарно и справедливо общество, убежище на свободни граждани. Не леви, а убедено десни – по битие и манталитет – са онези соцлидери, за които бузлуджанската идея е нематериално послание от миналото, повод за чествания и за писане на исторически книжки.

Това мъчително раздвоение в организма на БСП беше илюстрирано по великолепен начин от покойния Стефан Продев с метафората за червените мобифони и червените бабички. Андрей Райчев предложи друга схема – за Кентавъра, който олицетворява съжителството на два несъвместими органа (глава и тяло на БСП). Преди време бях пресметнал, че 15% от членовете на Висшия съвет на БСП са милионери, а част от тях – мултимилионери.

Само че такова животно като милионер ляв социалист се среща само в приказките…

Следователно, в българската политико-икономическа ситуация има привиден парадокс. Никак не е странно, че кръгът “Станишев” застана редом до яростния антикомунист Едвин Сугарев, когато въпросът опря до национализация на ЕРП-тата (търговско-комисионерският интерес на този кръг го качи на срамния пиедестал).

Чудно ли е тогава, че на изборите миналото лято убедени социалисти масово гласуваха за ГЕРБ, загърбвайки червената бюлетина. Ето това вече е парадокс, който има нужда от критично обяснение и автентична лява алтернатива.

проф. Кръстьо Петков
в. Труд