10 807. Големият сън

Грешите, ако мислите, че позорното говорене е само в “Биг Брадър”. То може да бъде чуто и навсякъде другаде в телевизионната джунгла. Дори и на места, които би трябвало да са предпазени най-много от подобна зараза. Но не са.

И понеже е така и това е вън от съмнение, ви уверявам, че вече няма никакво значение какво се изговаря от екрана – за каквото и да е и за когото и да е.

Майната им – да си дрънкат каквото си щат. Смятам, че и вие отдавна сте стигнали до това заключение.

Тъкмо репортерът във Варшава сложи едно цвете – “от името на всички зрители на Би Ти Ви” – и се появи някакъв абориген. В една от ония телевизионни анкети, които могат да ви дадат представа за максималната степен на безотговорност на телевизиите. Излизаш бързешком на улицата, хващаш неколцина минувачи, които трудно вдяват – нашенецът поначало се усеща неловко пред камерата, трябва му време, за да се отпусне и каже някоя глупост – сетне още по-набързо вземаш две коренно противоположни мнения и анкетата ти е готова. Единият казва едно, другият – съвсем друго, за някаква поне приблизителна представителност и дума не може да става. Но знамето на глупостта гордо плющи в ефира.

И рече един случаен софиянец: “Както ги убиха навремето в Катин, така ги убиха и сега. Това е работа на КГБ!” (11 април, новините на Би Ти Ви.)

Думите по телевизията вече са извън всякакъв етичен и професионален контрол. “Приказка, разказвана от луд”, и пр. Сега някой ще седне да се усуква, че има – може би – и такива мнения. Да, де, има всякакви идиоти наоколо, но ги дръжте настрани поне когато сте се изправили пред една трагедия. Иначе някой анкетиран може да каже, че и вашият собственик Лаудер е мошеник например.

И това се случи – но за сметка на Йордан Лечков.

“Има нещо около Лечков”, казал някой и телевизионната паплач е на линия, тя най-много обича тъкмо смътното, неопределеното, понеже и всичко, което прави, също е смътно и неясно. Но прорязано от дивашки изстъпления, нетърпими за цивилизования свят. Тази паплач сякаш е внесена от някъде едновременно с идването на власт на Бойко. Сякаш дотогава са били заточени нейде другаде. И сега се юрват след поредния си властелин – изпълзяват изпод нозете му, втренчени верноподанически в посоката, в която се взира той – и хоп, ето го (примерно) Гагаузов или всеки друг, чийто ред е дошъл днес. Гагаузов беше любимец на Би Ти Ви, понеже е късен голфър, посрещаше и изпращаше някакви чужденци, въртя се около някакви голф игрища, обещаваше да прокара пътища до тях – дано да не ги е направил, понеже ще бере още ядове. Сега обаче чака ред да го разръфат отвсякъде по телевизията. Юруков, бившият шеф на Агенцията за горите – а всъщност Агенцията на заменките – беше любим гост на Би Ти Ви, особено в сутрешния блок, поръчковото минаре на тази телевизия.

И тогава, преди появата на новото божество Б. Б., всичко беше наред със заменките.

А сега това е една от любимите теми на новинарите – ах, колко лошо нещо са заменките, какви крадци са тия, Брюксел това, Брюксел онова.

Питал съм се и по-рано в тия дописки дали не им правят някакви тайни лоботомии на телевизионните ратаи – но как пък успяват, по дяволите, да се вместят всички за една нощ. Докато текат пресконференциите в изборната нощ – и готово, ратаите са забравили всичко – собственото си равнодушие към злоупотребите на властта, унизителното приспособенчество и лековерие към силните на деня и в същото време, враждебността си към опозиционните гласове. Някакви афери все пак бяха огласявани от телевизиите, но сега се оказва, че това всъщност са дреболии в сравнение с големия грабеж – и във всички случаи бяха присвоявани разкрития на печатните медии, откраднати от тях и фризирани. И опаковани милосърдно. Уж има частни телевизии, а сякаш всички са подвластни на някакъв общ център, на някакъв нов отдел “Средства за масова информация” на ЦК на БКП. Не си спомням нито един жест на истинска смелост, дори и безразсъдна, нито един отстранен телевизионен храбрец – понеже си е позволил да каже от екрана, че властта прекалява.

И няма как да си спомня, след като телевизиите бяха кондомите на същата тази власт. Пуснете сега интервютата си с юруковци – и сетне загасете свещта и се разкарайте от тази професия.

Големият грабеж и също толкова големият сън на телевизиите.

Ако си припомните дребните телевизионни закачки с властта – всъщност някакви козметични корекции, тук-там някоя силиконова цица – ще излезе, че България преди появата на новото божество е била филиал на рая.

Но ако приемем, че Бойко е поне приблизително прав в обговарянето на последните четири години, това означава, че у нас телевизиите са били част от един и същ заговор на мълчанието и прикриването. И ако някое телевизионно лапацало се обиди и рече, че това не е вярно, тогава ще излезе, че Бойко е един голям лъжец. Или той лъже, или вие сте били доброволно анестизирани – впрочем, най-удобното състояние на медиите.

Единственото извинение е в неукостта на ратаите, но те никога няма да си признаят това – и ще са прави, понеже с незначителни изключения в професията липсват хора, които дори да схващат стандартите за грамотност и образованост. Сега всеки телевизионен дребосък може да говори за всичко възможно, дори и за невъзможното – понеже интернет, с неговата изначална повърхностност, е на разположение на всеки дурак и след 5 минути ти си готов за Катин или за каквото друго щете. Няма защо да четеш примерно мемоарите на Чърчил, когато можеш да прочетеш някаква смътна рецензия за тях.

И тогава как ще си наясно със същинските дефицити на средата, която обитаваш, когато не желаеш да потърсиш действително грамотните хора, за да ти отворят очите. Кажете ми един телевизионен мухльо, който се сети да отиде до Белене и да започне собствено разследване. Телевизионното бъбрене, наричано от някои “интервю”, се превърна в най-услужливия жанр – какво ще научиш за заменките, ако говориш с юруковци. То е все едно да говориш с палача за качествата на въжето, но не и за последния дъх на жертвата. Вижте колко елементарно е всичко около онзи, как му беше името – Алексей Петров, колко достъпни са били всички герои в неговата измислена биография – от ген. Атанасов до ексминистър Петканов, и как никой не поиска да разчопли историята на мутрата в болнични. О, съвсем друго се случва, когато някой им подхвърли следата и ги насъска в нужната посока.

Но това е най-горчивият залък в нашата професия.

Да се върнем при Лечков. Репортерката Иванова от Сливен (новините на Би Ти Ви, 9 април) анкетира обичайните две персони – женици, съсипани от живота. И едната небрежно подхвърли, понеже това със сигурност е последното нещо, което истински я интересува: “Не го искам Лечков за кмет, защото е играч и мошеник”. Мошеник?! И това се изрича от екрана на една национална телевизия, в централните й новини, изрича се от някакъв случаен глас, вероятно захранван от озлоблението, което трудният живот поражда. Но не го казва само тая женица – казват го също редакторите на емисията, шефовете на новините и на телевизията, всички ония анестизирани типове, които по този начин превръщат журналистиката в някакъв случаен пристан. И в същото време същите тия незнайни храбреци са принципни противници, да кажем, на демонстративните арести, тяхното верую е презумпцията за невинност. Да, обаче когато става дума за хора като бившия военен министър Цонев – ах, какви дитирамби за неговата невинност се леят тогава, ах, ти, непорочно зачатие, и пр. Това е дъното на телевизионния занаят. Каквото и да си мислят каките и техните чорбаджии.

Не искам да си мисля, че Лечков е отказал нещо си на някой “фактор” от тази телевизия, не съм го питал, няма и да го питам. Ако е преднамерена атаката срещу него, поне би имала някакво обяснение. Но ако това “мошеник” е пуснато в ефир, понеже сетивата на хората от медиите са вече съвсем закърнели и слухът им е нечувствителен към това варварство – то тогава това е краят на телевизиите.

Лечков, трябва да ги съдиш – докрай. И трябва да съдиш директно собствениците – без да се поддаваш на евтини изкушения, че ще ти осигурят някакъв комфорт, че ще ти предложат 5, 10 или 100 лигави интервюта.

Ти си успял човек, тия всички са някакви временни хрантутници, страхливци, които вече си правят сметките как да се скрият зад гърба на лелката от Сливен. Съди самия Лаудер. Заложи всичко, което имаш, и го направи. Излез поне ти вън от несмислената рекетьорска система на днешните телевизии, която обаче отлично съответства на користната и инфантилна природа на квартирантите там – ще кажем някаква мръсотия за Х, пък после ще му дадем думата да се защитава. Направи го незабавно. Не разчитай на никакъв СЕМ, там са същите приспособенци, сега клисари от църквата на Б. Б.

Много съм разочарован и от пасивността на съдията от ВАС, който премълча мерзостта, с която го обля една цветарка – иначе неосъществен водещ, и не го прати в съда. И по този начин и той, съдията, заби един пирон в ковчега на общественото приличие. А онзи хитрец продължава да ръси клевети по адрес на съдията в сайта си. Всяко мълчание е поощряване на безнаказаността, на произвола в телевизиите – още по-позорен, понеже се съчетава със слугинския страх от силните/мутрите и с лицемерното присламчване към тях.

Телевизиите, и не само те, са използвани за една истинска война с правосъдието – прикрита с грижата за спазването на законите и пр. Понякога и самите те водят тази война. И това е естествено, след като някои медии са с неясен произход, има и направо криминално създадени. Нагледахме се тия дни на доста “високопринципни” досадници. В. Василев, един от адвокатите на същия Цонев, направо набеди в престъпление прокуратурата и съда (отново новините на Лаудер, 8 април). Имало “хора, които олицетворявали властта и които умишлено образували дела за несъществуващи престъпления, за да ги използват след това като чекови книжки”… Можело да се появят “някакви посредници, които да обещаят всевъзможни неща на едната или другата страна, от което да извлекат някакви свои облаги”.

А пък горкият Бойко си мисли, че медиите, и тази телевизия също, са негови. А те просто са змийски кости, както той се изрази цветисто за чуждите пари.

Отвори си очите, бре.

В един вестник (“Капитал”) пък писали, че не ценя “презумпцията за невиновност”, така излизало от последната ми дописка. Собствениците на този вестник имаха преди време доста разправии със закона. После се измъкнаха някак. Е, ако са били несправедливо разследвани и обвинявани, защо сега не си потърсят правата?

Репликата за Лечков не е изтървана между другото в някое клозетно издание на “Биг Брадър”. Но всъщност, с някои незначителни изключения, почти всичко от телевизионната продукция вече е негов филиал – тъкмо заради незачитането на човешкото достойнство. Е, добре, победихте, брадързирахте всичко. И какво, много ли сте щастливи?

Вече малцина са достойни и ще стават все по-малко, да бъдат приети в катедралата на нашия занаят. За останалите – кръстене и поклони отвън. (Това е от мемоарите на Кончаловски – така им казвала майка им, когато нямало десерт.) Макар че раята вече си е изяла предварително десерта…

А за 10 807 следващият път.

Кеворк Кеворян

В.Труд