МВР – като Биг Брадър на коментарите в нета!
Всичко това би било може би в рамките на нормалното, ако за целта се представяше съдебна заповед. По информация на в. „Сега” обаче, най-често такова разрешение няма, а определени служители от ГДБОП изискват личните данни с обикновено писмо или телефонно обаждане към редакции, собственици на блогове и форуми. Последното е в нарушение на НПК и Закона за електронните съобщения. В повечето случаи, полицаите изисквали информация за потребители, които отправят злонамерени и обидни коментари към политици.
От министерството отричат да ползват подобна практика за разкриване на престъпления, без съдебна заповед. Както и отричат за „пасивния терминал”, с който незабелязано подслушват телефони, и за който вече цялото общество е наясно, че МВР разполага и използва – адекватно или не.
Отново от министерството твърдят, че досега са имали само един случай, в който се е наложило да разследват коментар. Разкрития.ком писа за този случай – в сайта на „Дарик”, жена писа заплашителен коментар под интервю на благоевградския окръжен съдия Красимир Аршинков.
Същият подаде жалба – в резултат самоличността на над 2000 души, писали във форума бе разкрита, офисът на радиото обискиран, за да бъде открита авторката на една зле скалъпена заплаха в коментар под материал. Това е единственият известен случай , МВР обаче премълчава в опровержението си, че случаят е един, но броят на разкритите самоличности – 2016. При същият този случай полицията показа крайно неуважение към данните личните данни на тези хора, като обвиняемата(написала коментара) , ги е разгледала без никакъв проблем.
Интернет „игрите” на МВР започват да придобиват все по-сериозен мащаб и потребителите се чувстват все по-заплашени да се изказват свободно за когото и да било. Преди време съобщихме, че българските ченгета вече са се модернизирали и ползват Фейсбук за разкриване на информация за личности.
Въпросът е докъде ще им позволим да стигнат? Дали няма да започнат да разкриват имената ни заради един свален филм от замундата? И дали следователите не звънят в редакциите, защото имат личен интерес? Защото нас може и да ни проверяват кои сме и какво сме писали, но тях следи ли ги някой?
Тенденцията за по-сериозен контрол и следене по Интернет е световна и тръгна от САЩ и Китай. В отговор, потребителите търсят начини да сърфират в мрежата без да оставят „следи” – IP адрес(по който могат да ги локализират и идентифицират) и други. Вече съществуват софтуерни решения, които го позволяват. Едно такова е Tor Project и все повече „неудобни” потребители започват да го ползват, за да се защитят от безразборно следене, въпреки че скоростта на Интернета пада значително
Лидия Арамян
http://razkritia.com