Ако кажа как БСП загуби властта, ми трябват 8 бодигарда

Годината е 1997-а: няколко месеца след като правителството на Жан Виденов пада от власт и държавата вече се управлява от СДС начело с Иван Костов.
Проф. Конакчиев беше вицепремиер и министър на строителството и регионалното развитие в кабинета "Виденов".

С шефа на вуза били добри познати. Този отказ доскорошният властник приема спокойно. Не същото е обаче, когато БСП сдава властта в средата на управленския си мандат. На 16 срещу 17 януари 1997 г. на нощния пленум на "Позитано" Конакчиев осъзнава цялата истина за ситуацията в БСП, макар че и дотогава е наясно с много неща. На този пленум трябва да се номинира нов червен кабинет. Тогава му става ясно, че БСП ще върне мандата и ще се отива към предсрочни избори.

"Сутринта, като застанах пред огледалото, видях, че брадата ми е побеляла цялата. За една нощ само!", твърди Конакчиев.

След като изпада от каруцата на властта и му отказват работа в София, професорът се качва на автобуса и всяка сутрин пътува до Благоевград и всяка вечер обратно до София. В Югозападния университет завежда катедра по икономика на непроизводствената сфера и туризма.

След 4,5 години започва курс по регионална икономика във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". От 2000 г. вече е на трудов договор, преподава регионалистика, икономика и социална политика.

От тогава до днес, вече 10 години, редовно пътува до Варна и обратно. Признава, че това не е много леко, но пък се компенсира с удоволствието да работи с млади хора, както и с хубавата академична атмосфера и творческа свобода. Където, за разлика от политиката, може свободно да се спори, дебатира и защитават мнения. Във ВСУ създава и е първият декан на Архитектурния факултет. След 1997 г. е издал 6 книги в професионалната си област.

В началото на преподавателската му работа студентите знаят кой е. Нито един от тях, участник в демонстрациите срещу управлението на БСП, или просто привърженик на синята идея, не напуска лекциите му в знак на протест срещу "комуниста Конакчиев".
Той никога не е имал проблеми със студентите си. С колеги обаче е имал. Не за преподавателската работа, а за "естеството на работата във вуза".

Едно негово предложение за създаване на Изследователски център към Стопанския факултет на ЮЗУ, който да сключва договори с общини, фирми и др. и да носи средства на ВУЗ-а не се обсъжда по същество. А като доводи за отхвърлянето му се лепят етикети за партийна принадлежност: "А бе защо ще слушаме провалил се
червен управленец?"

Човекът, произнесъл тези думи, бил сътрудник в Държания съвет до 1990 г. Предложението на Конакчиев да бъде създаден такъв център все пак минава и центърът е изграден.

Дончо Конакчиев остава като обикновен член на БСП заради идеите, които споделя. В момента има съдържателна критика към политиката и. Публично я заявява на всички форуми и кръгли маси, на които участва.

Не е в нито един ръководен орган на БСП. Не ходи на "Позитано", защото никой не го кани. През 1999 г. с писмо заявява, че се оттегля от всички изборни длъжности. Разпраща го и до редакциите, но го публикува само един вестник.

Въпреки това е канен от членове и симпатизанти на БСП да се върне отново в политиката. Идват във Варна да издигат кандидатурата му за депутат. Предлагат го на конференции и в софийски райони. Той винаги си прави отвод. Убеден е, че за идеалисти като него място в политиката вече няма.

А и знае, че не народът има решаваща дума при избора на един депутат, а лидерите, които редят имената в кандидатдепутатските листи. Конакчиев отговаря в ръководството на БСП за местния вот през 1995 г. Като спец по регионалистика е автор на идеята за боядисаната в червено карта на България. Но понеже пред камерите на телевизиите я показа Клара Маринова, тя остана в историята като "червената карта на
Клара".

Откровено признава, че се е отказал от битката, каквато е политиката. "Разбрах, че шансът ми да успея не е голям. Но това не е достатъчно основание да се откажеш, ако вярваш в правотата си. Аз вярвам в правотата си, но се отказах. Причини – доста", обяснява бившият вицепремиер.

Понякога на студентите си пък обяснява защо е такова сегашното положение в страната. България и Франция тръгват към демокрацията в една и съща година – 89-а. Само че в България през 1989 г., а във Франция през 1789-а. Делят ни 200 години историческо развитие.

Когато е в София, Дончо Конакчиев се вози с градския транспорт, живее в същото жилище в Младост, няма влогове в банки, хотели край морето и пари в чужбина. Твърди, че никой никога не му е предлагал комисиони. А при управлението на БСП започва приватизацията, самият той ръководи Министерството на териториалното развитие и строителството, което е с много инвестиции. Но той и колегите му не си позволявали да разговарят за пари под масата и заради това ги наричали "чугунени глави".

В строителството е подписал над 80 приватизационни сделки в съответствие със закона. От своя опит Конакчиев дава следния пример. Той е представител на държавата при преговорите с консултанта на правителството Дойчебанк за приватизацията на БТК. За 25, от капитала на БТК България трябвало да получи между 800 млн. и 1 млрд. щатски долара. (Разликата е в зависимост от формата на разплащането – дали то ще е по-ускорено или отложено.) При управлението на СДС, вече не срещу 25%, а 67%, БТК беше продадена за малко над 200 млн. долара.

Дончо Конакчиев има ясна представа защо червеното правителство начело с Жан Виденов претърпя неуспех в управлението на държавата. Не само заради това, че тогава е било в първите отделения на училището за пазарна икономика. Не дори и заради хлебната криза, която според него била организирана от производителите и търговците на хляб и опозицията.

Причините са две: външни и вътрешни. "Не е леко да защитаваш националните интереси на България. Който заради България застава срещу Великите сили и от запад, и от изток, обикновено му "режат главата". Нека си спомним съдбата и на Стефан Стамболов, и на Стамболийски", обяснява професорът.

Вътрешната причина за кризата в БСП не е опозицията, през 1995-1996 г. тя не е силна. Проблемите идват от самата БСП – липсата на консолидация вътре в нея, значи и липса на опора, за да може правителството да осъществи политиката си. В БСП водят борби различни кланове, отборите на Лилов и на Луканов не мелят брашно, невлезлите в изпълнителната власт работят срещу кабинета.

Кулминацията в това напрежение е откритото писмо на 19 известни социалисти, които искат оставката на Виденов. Дончо Конакчиев твърди, че през януари 1997 г. виждал в един от най-дейните опозиционери на Виденов визитки, на които пишело "министър". "Ти министър на какво си – питал вицето на Жан."

"Не съм министър, но ще стана", отговарял другарят. "Крепост се превзема отвътре. Ако нямаше този вътрешен фактор, мисля че съдбата на България щеше да бъде друга", размишлява сега Дончо Конакчиев. Дори мисли да започне мемоарите си, защото годините минават. Убеден е, че ако напише цялата истина за онова време и тя види бял свят, за да върви спокойно по улиците, ще му е необходима охрана от поне 7-8 човека.

След като напуска правителството, Конакчиев четири пъти става обект на внимание от страна на прокуратурата. За два от случаите информацията срещу него излиза от "Позитано". Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев обяснява по медиите, че едва ли не най-големият престъпник в България е Дончо Конакчиев.

Тогава той така и не разбира в какво точно го обвиняват, но след две години, на рожден ден на приятел, се засичат с Татарчев. Представя му се и го пита какви са били престъпленията му. Татарчев казал: "Конакчиев, вие там, комунистите на "Позитано", се биете помежду си и твоите другари ме подведоха…"

Пенчо Ковачев
в. 24 часа