България – ще я познаете не само по политиците и мафиотите, но и по журналистите й!
По-странното е, че никъде в карето не е упоменато, че това произведение е на господин Недялко Йорданов. Което е озадачаващо. Само посветени в литературата могат да отгатнат, че по стил стихоплетеницата напомня за творчеството на известният наш естраден поет. Или ако изпишат заглавието на стихотворението в Гугъл, там на секундата излиза от кого е написано наистина то.
Гледам и се опитвам да повярвам на очите си. Опитвам… Не му е мястото, нито времето да правим анализ на нечия творба, но е още по-озадачаващо защо на последната страница на седмичник с многохиляден тираж (която е отделена като „Пикантерии”) неговите собственици и редактори си позволяват подобна проява и използват рождения ден на г-н Алексей Петров, за да покажат и на обществото, и на властите, че се солидаризират с неговата участ? И то след като многократно бяха питани (в интервюта по медии) дали издаването и финансирането на в-к „Галерия” има нещо общо с г-н Петров, а те от своя страна многократно опровергаваха тези слухове и заявяваха, че няма нищо такова. Г-н Алексей Петров не им бил покровител, нито финансов донор. В това се опитваха да убедят всички нас, иначе утвърдените в журналистическата гилдия Я.Д. и К.П. … А сега изведнъж… цинична провокация едва ли не с отделеното специално каре на последната страница на масовото издание – по случай рождения ден на г-н Алексей Петров.
Гледам и опитвам да повярвам на очите си. Чета… откъс от стихотворението-поздрав за г-н Петров. Само откъс, представете си:
„От огън опърлен,/ от всички захвърлен,/ затворен в най-тъмната стая – / недей се спотайва,/ недей се отчайва – / кажи си: това не е края!”
Питам се, аз ли не съм добре с главата нещо, на мен ли ми се струва, че всички полудяват в тази държава, или бъркам? Кажете ми! Кажете ми!!! Но не знам, наистина не знам кой и с какво право се опитва да използва медията си за атаки и контра-атаки срещу определени фигури, но и срещу управляващите (най-вече срещу вътрешният министър Цветан Цветанов)?
Кой и с какво право се опитва да защитава свободата на словото, употребявайки своевременно същата тази словесна свобода на собствен терен, за да протестира срещу онези, които са посегнали на свободата на… примерно… г-н Алексей Петров, вкаран зад решетките в акция „Октопод”? А и кой и с какво право решава да заведе съдебен иск от 50 бона срещу определени политически персони (това разбираме от страниците на същият вестник), защото щели да бъдат разпитвани в комисията за контрол на ДАНС за това откъде черпят секретна информация?
Дали наистина са искрени намеренията на въпросните медийни рицари на демократичното мислене и действие, които се хвърлят да се борят за Свободата на словото със зъби и нокти, а и с адвокати? Тук определено има остра нужда от намесата на добре подготвени психиатри, езиковеди, та и експерти по националната сигурност, ако щете, които да разнищят казусите, в които заплитат общественото внимание самоупълномощилите се да изпълняват ролята на медийни всезнайковци, стожери на публичността, журналисти тежка артилерия, автономни критици на новата власт, които в същото време се явяват гръб (медиен окоп) на отговарящи пред законите на страната и заловени при спецакции лица със сложна житейска и професионална биография.
Що за битки водят Я.Д. и К.П., когато и най-големите наивници прозряха, че има нещо гнило около вестник „Галерия”, че голяма част от статиите в него се пускат тенденциозно, че колкото и критично да е настроен читателя към живота, към политиката, към престъпността, към шоубизнеса, опаковките, които му се предлагат са вредни за „екологията” на душата му?
Не, тук отдавна не става въпрос за свобода на словото, за брониране на истината от вражеските сили на лъжата и лъжесвидетелстването. Тук става дума за тоталната обърканост на конкретни имена в гилдията на журналистите, за тотална параноя, за… тотално обсебване, но не от призраци с наднормено властово тегло, а за обсебване от собствено его.
Грандоманията като явление взема своите поредни жертви. Грандоманията, която парализира душата, но и таланта на човека. Грандоманията, която внезапно отприщва пошлостта и превръща изкуството на професионализараната вулгарност, отмъстителността, в уж невинен маниер на социално ангажирано поведение и публично позициониране.
То бива актьорски номера, то бива професионалисти, защитници на свободното слово, ама чак такива не сме си и мечтали, че ще ни ги поднесе съдбата!
После идете и ме убеждавайте, че не трябвало да се срамуваме от журналистите си…За жалост, да, за жалост, една страна се познава не само по мафиотите и политиците, но и по журналистите си!
Психиатри, къде сте???
Петър Петров