Странно, г-н Глас е щастлив

Той е изключително поласкан и покъртен. Затова, че покрили главата му с неговия собствен плакат, та да се чувства уютно, докато шетат и обискират.

Той е неизразимо възторжен. Затова, че страховитите гости демонстрирали не само неочаквана музикалност, но и задълбочено познаване на неговото творчество.

Той е непостижимо благодарен. Затова, че не го пребили. И по таз причина вместо отговорност от МВР щял бил да търси дърводелец.

Той е трогнат и очарован. Затова, че Цв.Цв. му се извинил най-любезнейшо и обещал да му изпрати тежковъоръжен дърводелец.

Изобщо – той е зашеметен от тез воини на справедливостта, тръгнали в неравна битка срещу “недосегаемите”, “октоподите”, “медузите”, “лапачите” и “пиячите”. Да се готвят всякакви “пушачи”, “свалячи”, “раблезианци”, “вегетарианци”, “хегелианци”, “епикурейци”, “хедонисти”, “импресионисти”, “експресионисти”, “сюрреалисти”, “дадаисти”, “кубисти”, “марксисти”, “аскети”, “поети” и прочее вредоносни обитатели на обществената фауна (без “джудистите” и “каратистите”).

Той – това е г-н Глас. Олицетворението на образцовия, на съвестния, на съзнателния, на доблестния (де гиди Трактор!) гражданин! Г-н Глас е нашият светъл, ярък, блистателен пример за подражание! Г-н Глас ни демонстрира, че властта е права, когато съгреши дори.

Така немощният до вчера гласец на г-н Глас се превърна в мощен, гръмък глас на новата диктатура.

Която произнася присъдите през и чрез медиите.
Която съди преди съда и независимо от съда.
Която е амбицирана да изкърти конституционните зъбки на всички, що имат безграничната наглост и арогантност да знаят какво пише в основния закон.

Която в своята простосърдечна несъстоятелност ни унижава, презира, лъже, мами и разиграва като панаирджийски мечки, а ние трябва да бъдем очаровани, умилени, разчувствани и благодарни. И преизпълнени от всеопрощаващ, възторжен страх. Тъй се държи истинският, доблестният поданик на възкръсналия из политическото небитие диктаторски режим!

Драги ми г-н Глас!
Един диктатор е диктатор не само защото тая работа, диктаторството, му иде подадине. А защото някой го е пожелал, някой го е мечтал, някой го е викал, някой го е чакал, някой го е сънувал, някой го е бленувал, някой го е призовавал.

Защото някой е възпявал (и още възпява) неговата първична, първобитна, кристална простота. Защото някой аплодира всяко негово безчинство, оправдава всяко негово безобразие, опрощава непоклатимото му бездарие, окуражава мнителната му отмъстителност, възхвалява патологичното му властолюбие, благодари коленопреклонно за неговата бруталност, героизира отчайващата му безпросветност, уповава се на неговия великолепен опорно-двигателен апарат поради липса на мисловен такъв, и най-сетне – неговата “тежка желязна ръка целува” и неговите “лъжливи уста слуша със вяра” (цитатите са от Христо Ботев).

С една дума – диктаторът е диктатор, защото някой му позволява да бъде такъв. Търпи го, венцехвали го и го обожествява.

Приятен ден, г-н Глас!
Прочее, дърводелецът дойде ли?

Велислава Дърева
в. 24 часа