В английските университети инвалидната количка не е проблем

Три от тях са незасегнати, но за Милка Петкова, която е в кома няколко месеца, изходът е фатален. Диляна Денева е с тежка травма на гръбначния мозък – ниво шия. Тя е обездвижена, може само леко да движи главата си. След месец и половина в болница е изписана. През първите две седмици лекарите не дават шанс за живота й. След продължително лечение и рехабилитации, в момента Диляна е в инвалидна количка, може да върви с чужда помощ.
Тя е завършила Училище с преподаване на чужди езици във Варна, паралелка с английски език. 12-ти клас завършва с учители вкъщи. Една от мечтите й – да завърши висше е на път да се осъществи. Решила да се пробва, да проучи нещата и да стане студентка. Оказало се обаче по-трудно, отколкото очаквала. „В България да си с някакво увреждане, се оказва не най-благоприятната позиция, която може да имаш”, казва Диляна.
Тя проучил възможността за дистанционно обучение в най-известните български университети. Писала им имейли, но не й отговорили. „Сайтовете им са много объркани и дори трудно намираш към кого да се обърнеш”, споделя Диляна и уточнява, че била патриотично настроена и искала да учи в България, но отговор така и не получила, вече десет месеца. Задава въпросите си в СУ, факултет по философия, УНСС. Искала да знае как може да се обучава там, защото всеки ден ще й се налага да среща  стълби и недостъпна среда.
Диляна решила да не чака повече и узнавайки за университета за дистанционно обучение "Open University", в Англия, задала въпроса си там, а отговорът пристигнал само след два часа.
В писмото си Диляна изтъкнала, че е от България и че е в инвалидна количка, защото от живота си тук съдела, че това трябва първо да го кажеш – че си в инвалидна количка. Още в първото писмо й отговарили, че няма никакъв проблем тя да се обучава в "Open University", тъй като са изключително толерантни към всички свои студенти и поискали домашния й адрес, за да й изпратят брошури. Пристигналата брошура, отговаряла на абсолютно всички нейни въпроси. След това й изпратили формуляр, в който трябвало да попълни какви са допълнителните й изисквания. Изисквания, които дори не са й идвали на ума, призна самата Диляна. Такова изискване било, ако имаш проблем с ръцете, както е при нея, дали иска учебниците да са подвързани със спирала, така че да не се налага да ги държи, а да стоят на бюрото. Диляна имала притеснения относно изпитите – дали ще трябва да пътува, дали ще трябва да пише с химикал. „Те усетиха това мое притеснение и ми отговаряха с дълги писма, че трябва да забравя всяко притеснение и, че ще направят всичко по силите си, за да ме улеснят. … Карат те да се чувстваш като човек, нормална.”, не скри възхитата си Диляна. Други неща, за които я питали във формуляра били дали да й осигурят парко места, дали да е на първи етаж, дали да е близо до тоалетна, дали ще иска почивки. „Неща, които безкрайно много ми вдигнаха самочувствието, а всъщност са много нормални неща.”, каза още 22-годишното момиче.
Тя трябвало да отиде на конференция в Лондон, но заради изригването на вулкана в Исландия не успяла. Диляна няма търпение да се срещне с хората там, а те отново били помислили за всичко – какви да са дръжките в помещенията, показали й стаята, в която ще бъде; готови били да поемат, освен нейните разходи, и разходите на майка й.

Георги Стоянов