ГЕРБ е изправена между възмездието и управлението
Разбира се “неинтелигентна” далеч не е отрицателно качество според голяма част от избирателите. “Писна ни от разни очилатковци, интелигенти и меки китки! Време е някой да удари с железен юмрук!” – това може да се чуе навсякъде сред народните низини. А и не само сред тях – форумите преливат от подобни яростни призиви.
Това обяснява защо рейтингът на настоящото управление се задържа относително висок, въпреки видимия спад на доверие в последните месеци.
Зле е, не е ясно какво правят и правят ли въобще нещо с кризата, икономиката, там другите неща… ама явно имат желание и хъс да смажат “лошите” – лапачите, октоподите, смукачите, богатите! Това разбиране крепи общественото мнение и надеждите му по отношение на властта.
Плахите стонове на бизнесмени, икономисти, прависти и прочие персони, каканижещи за икономика, правов ред, опасност от полицейски произвол, потъват в яростното обществено ръмжене – “Мъст, мъст! Дойде и вашият ред, лапачи!"
Тази логика е желязна. Икономика, бизнес, растеж, инвестиции са понятия, които са много далеч от тях. В друг свят. От всичко това само баровците си пълнят гушите, а ние, обикновените хора, сме все зле. Е, сега няма да станем по-добре, но поне ще се изкефим на власт, която най-накрая ще ги стисне за гушата, разсъждават те.
Тази логика обаче се споделя от тези, които все още не са съкратени от работа, на които все още им плащат заплати… А и от такива, които отдавна са се отказали да си намерят постоянна работа.
Прясно ударените от кризата са съвсем друг случай.
Те все повече осъзнават, че има връзка между тяхната безработица и това, че работодателят им е хванат за гушата, че държавата не му плаща поръчките, че проектът по еврофондовете, за който е кандидатствал, е блокиран… Тези хора започват да разбират зависимостта между управление, финанси, капитал и труд. И никак не се кефят, че “чорбаджиите-изедници” са притиснати до стената.
Защото осъзнават, че така примката стяга и тяхната шия.
Те не искат мъст, а управление, развитие, икономика! Точно тази група от българското общество – хората, които са пострадали от кризата – стават все повече!
В друга категория попадат обикновените чиновници. Тези, на които в резултат на общия реформаторски патос в администрацията (някои го наричат чистка) им сложиха началници, които и за чеп за зеле не стават. А пък тези, които стават, не смеят дори да мръднат, за да не объркат правата управленска линия. Същата тази права линия, която се гърчи като змия.
Така че сутрешните антикризисни мерки драстично се разминават с вечерните. (Например: влизаме в еврозоната – не влизаме; закриваме болници – няма да ги закриваме; забраняваме пушенето – разрешаваме го; закриваме министерство на еврофондовете – създаваме го; разрешаваме ГМО – забраняваме ги; намаляваме осигуровките – вдигаме ги…)
Затова и шефът, а и всички под него стоят като зайче пред змия, напълно вцепенени и объркани. Броят на хората, които са пострадали от кадровия реформаторски плам, също непрестанно се увеличава! И не им е до това, че на бившия им шеф са му спретнали обвинение, че са го проснали на пода с пистолет, опрян в главата, че ще го разследват… Тези хора не искат мъст, а по-добро управление, правила и ясна посока за работа.
Така се оказва, че хората у нас са разделени на две – едните жадуват мъст, другите искат нормално управление. И докато първите получават от сегашното управление това, което очакват и към което се стремят, вторите са все по-неудовлетворени.
За властта днес може да се окаже сериозен проблем, че под ударите на кризата втората група в обществото ни става все по-голяма – безработицата расте, потреблението се свива, страхът за утрешния ден се усилва.
Всичко това подяжда авторитета на управляващите.
Слуховете, че ако сега имаше избори, ГЕРБ щеше да е с пълно парламентарно мнозинство са, меко казано, преувеличени. (Дали някой не се опитва хитро да набута управляващата партия в предсрочни избори?)
Засега единственият печеливш от ситуацията се оказва некоалиционният партньор Иван Костов. Той ловко жонглира между двете обществени нагласи – желанието за мъст и желанието за управление – и донякъде успява да реанимира позавехналата си партия. На практика се опитва да заеме все по-разширяващата се политическа ниша на “разумното дясно”, като същевременно прикътка още по-близо остатъчното СДС.
Дали ще успее?
Зависи в крайна сметка най-вече от Бойко Борисов. От това дали ще демонстрира не само твърда, наказваща ръка в реалното управление. Ако продължава обаче да се изживява повече като полицай, отколкото като министър-председател, нищо добро не чака нито него, нито страната. В битката срещу кризата и “лошите” може да не остане и камък върху камък от икономиката.
За доброто на държавата ни нека се надяваме, че следващото изследване на “Медиана” ще покаже, че властта освен силна и решителна, е станала и по-интелигентна. В противен случай ще нараства процентът на тези, които я определят като смешна. А това е краят за всяка власт.
Кольо Колев
“Медиана”
в. Труд