ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ ВИ ЗАБОЛИ! РОБСКАТА ПСИХИКА ВЪЗПРОИЗВЕЖДА САМО РОБИ, НИЩО ДРУГО!
Здравейте уважаеми дами и господа, другарки и другари,
Знам, че това, което ще кажа, много, ама много ще ви заболи! Сигурен съм, че по мой адрес ще се изсипе поредната порция помия! Но, както казваше Сократ: „Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа“!…
А истината, драги, която ви повтарям години наред, е, че българският народ никога не е бил под турско робство, че Османската империя не е Турска империя, че в рамките на Османската империя българският народ няма собствена държавна самоличност, но не е бил роб, че за тези 500 години от около един милион и половина в началото към края на „робството“ българският народ наброява четири милиона и половина, че аргументите на възрожденците не са срещу „робството“, а срещу робския комплекс на българския народ, който няма смелост да възроди държавата си – в „Под игото“ на Вазов нали разбирате, че няма как да дефинирате българския чорбаджия като роб, че дори самият Левски го предаде същият този български народ, който не желаеше да възроди собствената си държава, защото голямата част от него ползваше привилегиите на Османската империя?!?…
И хиляди, и хиляди други аргументи, уважаеми дами и господа, другарки и другари, за които не си давате сметка, защото просто така ви е угодно, така имате оправдание за своето робско поведение във всяка следваща историческа ситуация – към Германия, към Съветския съюз, към Вашингтон и Брюксел!…
Чувам, че 3000 души пели песента „Райна Княгиня“ и си въобразили, че за пореден път се освобождават от… турско робство?!?… Ама драги ми дами и господа, другарки и другари, защо не се вдигнете поне 300 000, за да накажете продажния политически елит, който ни джироса на янките? Знаете ли защо? Ами защото ви е страх, драги, защото онова, „робството“, е някъде далеч и сега сте „свободни“ да пеете срещу „турския поробител“?!?… Но срещу американския поробител си траете, както си траехте срещу съветския, а по-рано срещу германския, нали?!?…
Иначе сте големи патриоти, така да се каже – пеете по механите и на масата, но чакате някой да ви освободи!…
Няма освобождение, дами и господа, другарки и другари, има само робство за всеки, който се гордее, че е бил роб!
И роби ще си останете, така да знаете!!!
Проф. Людмил Георгиев