Цап – цап – цапане. Херкулес и шербетчиите

Такива шегички много му отиват – яки негърчета, фланелки, тъй, тъй. Не са и опасни. Друго имам предвид – и то е доста неприятно. За първи път каза нещо, което не би трябвало никак да ни хареса.

Обаче нямаше никаква реакция. Фразата остана незабелязана, което означава, че самоуважението на медиите, а и на публиката, е сериозно накърнено. Или всички вече са приспани от него.

Годишните награди на БГ Радио имаха за цел да ни внушат какво безценно съкровище е водата. И заради това на сцената на НДК имаше два водопада, които напълно безценно претакаха тонове вода.

Бойко, като си помислим, също е един водопад на словото – доста често изтърсва нещо неочаквано и не особено фино, но на него това му отива. Всеки друг, който се опитва да го имитира, изглежда нелепо.

Лафовете му понякога са парадоксални, изглеждат като горски стражар в академична аула

Обаче вършат работа, той знае симпатиите на широката публика към подобно говорене, към грубичкото подмятане, към нерафинираната шега и си го позволява.

Много често чрез езика си прилага едно психологическо карате.

Австрийският “Ди пресе” озаглави своя статия така: “Борисов предизвиква гнева на населението” – когато Бойко без колебание заплаши ЧЕЗ и останалите електрически компании. Той успява с лекота да се хареса на публиката, в някои случаи дори е прав, в други пък никой все още не се замисля има ли смисъл онова, което нарежда. “Ще ги изгоня!” – казва той за компаниите и задейства автоматично рефлексите на народа. Същото ще бъде, ако дори каже, че ще ги избеси. И това да се случи – пак ще го харесат. И най-объркания, по български, проблем, най-овъртоления, той успява да го представи с две изречения и напълно достъпно. Цецо, виж колко ми е голяма главата.

Една плаха репортерка попита онзи напомпан негър, който бил шампион по културизъм, дали знае, че Бойко е бил полицай като него. “Знам, че е бил пожарникар” – отвърна стероидната тупалка, понеже в Америка това е най-уважаваната професия. Но нашето момиче не посмя да изрече думата “пожарникар”, за да не обиди Бойко. Дори хора, които трябва да се препитават макар криво-ляво с изричането на думи, са удавени от безкрайни съображения. “Я по-добре да си го нарека полицай – сигурно си е казало момичето, – да не вземе даме почерпи с някой от лафовете си…”

Това говорене му се удава с лекота – от ранна сутрин до последната новинарска емисия, когато той си ляга спокойно, понеже няма откъде вече да го потърсят. Сигурно е напълно удовлетворен от словесната си форма. Цял том с негови бисери може да се състави вече, изречени на най-невероятни места. Някои изглеждат напълно парадоксални, други неприятно агресивни, това обаче по никакъв начин не се отразява на предразположението на публиката. Тя очаква с нетърпение лафовете му, те му вършат повече работа от 10 дянковци взети заедно.

Но сега, поне според мен, мина мярката.

Между другото, почти по времето, когато Бойко изрече онези нетърпими думи, на сцената се вихреше новата здравна министърка. Бихме могли да се позабавляваме с нейните словесни брадавици, обаче това би било твърде лесно забавление. Дали Бойко не я извади на авансцената, за да скрие за известно време Дянков, да отвлече вниманието от него? Това би означавало, че тия хора са далеч по-умни, отколкото изглеждат. Не вярвам Бойко да е чак толкова предвидлив, че да извади Анна-Мария и да ни разсейва с нейните пируети, но ефектът е точно такъв за Дянков. Тя изглежда е поощрявана да говори дори и срещу Бойко, няма проблем – това е точно толкова опасно, колкото някакъв мопс да се пуйчи срещу любимата му каракачанска овчарка. Нека си се пуйчи, може дори да опровергава решенията Му, представяте ли си.

“Господарите на ефира” направиха един чудесен репортаж за Анна-Мона Бориусмивкова (20 април). Това не беше само шегичка с една странна особа, която се държи озадачаващо и може да повтори като в специализирано здравно заведение 14 пъти “Аз се усмихвам”, тоест “Аз съм добре!” Имаше едно внушение, че е възможно в скоро време Бойко да плаче. Но беше прекалено тънко – кой разбрал, разбрал. Реално ли е обаче това? Едва ли. Подобни хора ще се появяват и сетне ще оттичат в канализацията, без това в никаква степен да се отрази на самия него. Но това ще обезсърчи интереса към публичното говорене, ще го направи на някаква неясна пихтия, без никаква стойност и значение, и пр. Този ефект може и съзнателно да е търсен от Бойко. Защото тогава неговото говорене ще се превърне в единствено важното, единствено валидното, фразите му ще се превърнат в укази и постановления,

лафовете му ще са присъди

Шегите му ще бъдат сънувани от изпотени от страх хорица – и тогава вождът плесна с ръце и рече, и пр.

Имам някакво дяволче в себе си, което все ме кара да казвам подобни неща, макар добре да си давам сметка, че това никак не е безопасно. Понеже той задълго се е настанил наоколо и още по-задълго ще бъде главният учител по български език…

Като се сещам за малко за онзи клет негър с големите израстъци, пак добре, че Бойко не каза: “Виж, Цецо, виж, колко голяма ми е устата!” А тя наистина е голяма.

***

Преди време един го нарече Кол Обединителя и вече е шеф на нещо си.

Сега едно друго нещо го нарече Херкулес!? И може би Бойко ще го направи шеф на дудуците в България или ще му даде да гледа кучетата му в Банкя.

Ако сме малко по-яростни, трябва да си припомним каква помия се изля върху иначе достойни хора, които бяха посветили по два реда – от куртоазия или неудобство – на Живков. Между тях и Ал. Геров и Дора Габе дори – писатели, в сравнение с които някои днешни храбреци са като келяви дървета в някакъв лилипутски рай. И къде са сега ония, дето джафкаха така стръвно срещу старите “грешници”, когато пред очите ни са подобни неописуеми примери на блюдолизничество?

Зевс ли ще го нарече следващият идиот?

Прояждат ли подобни словесни лайна харизмата на Бойко пред простолюдието?

По-скоро – не. Но ако повярва, че е Херкулес/Зевс и пр.?

Ей, вземай го тоя да ти гледа караканчанките и да си говори само с тях.

***

Никаква стойност няма този сироп. Не е далеч времето, когато същият шербетчия писа за Първанов бляскави суперлативи.

През 50-те години в провинцията все още можеха да се срещнат шербетчии – на гърба с една тенекия, пълна със сироп, крачат мързеливо из прахоляка и викат: “Шербет, шербет, най-сладкия…” И ти го подават все с една и съща чаша, и все неизплакната, да пиеш от отровната им сладост.

Ако все още не е отровен, Бойко трябва да забрани с постановление името му да се споменава от шербетчиите.

Но дали щербетецът не влияе по някакъв начин на Бойко?

***

Този човек е оставен сам на себе.

Кой му дава съвети, има ли някакви разумни хора около себе си?

Първият набор от думи, който истински ме смути, бе изречен в “Тази сутрин” (20 април). И гласеше така: “Изключително малко са неоцапаните хора в България!”

Много опасно изречение.

Пък в същото време намерил новия си министър край една бензиностанция. Трябва да го пазят да не минава покрай други бензиностанции, че кой знае какво още ще открие.

***

Разбира се, когато искаш само ти да доминираш, всички ти изглеждат като боклуци. Живков – подозирам, че това е личният диктатор на неговия вкус, обаче никога не би си позволил подобни думи. Подрязваше по нещо оттук-оттам, понякога пускаше резачката и по-грубо, сортираше съперниците си в групи по опасност, наблюдаваше евентуалните и реални съперници, разкарваше показно шутовете край себе си, и пр. Но голямото майсторство в политиката е не да вземеш Нанев и сетне да го разкараш набързо, а да не го погледнеш изобщо. Или пък сутринта се изказваш ласкаво за румбата на Желева, а вечерта вече си я забравил. Както и да е, всичко това са дреболии в сравнение с онази фраза.

Качествени хора може и да няма в твоето обкръжение, но това не означава, че изобщо липсват. Подобна оценка е абсолютно несъстоятелна и обидна. И бих казал, че е и пораженческа, ако не бях наясно, че отново имаме работа с един словесен цирк.

При огромната си амбициозност – той е готов да носи цялото земно кълбо на гърба си – подобни фрази му изглеждат изгодни за самия него. Обичаният народен герой, който произнася яростни монолози в присъствието на негърчета.

Прекалено рано се опитва да остане сам. Много озадачаващо бе и по-раншното му твърдение, че избягва всички, за да не го заподозрат в нечисти връзки. (“Хората ще помислят, че искат нещо от мен.”)

Така ли? Има и хора, които нищо не биха поискали, а и нищо не би могъл да им дадеш, но те не са склонни да те сравняват с Херкулес.

Не ми харесва това изречение.

Не харесвам, естествено, и неискреното, лукаво отношение към народа и неговите качества, но това изречение ми дойде в повече. Какви ветрове фучат понякога край ушите му, за да каже това?

Може ли той да каже,че се съветва с човек като например акад. Ангел Балевски? Или както цар Борис ІІІ чуваше и Елин Пелин, проф. Балабанов, Щъркелов и Божинов – нищо, че се наложило три пъти да купува филателна сбирка на Елин Пелин, понеже онзи уж ги бил продал от недоимък. И накрая да му каже: ”Е, Пелинко, как се казва на чист български език да ти е.. майката…”

Не бива да се хвали, че е сам като куче, самотата на държавника не ражда най-добрите съвети. Воаяжите из страната, които го сблъскват с ентусиасти любители на лафовете му, далеч не са най-доброто лекарство за него. Един известен бизнесмен ми разказваше за една от влиятелните фигури на ГЕРБ: “Преди време го виках да ми оправя парното, а виж какво стана с него сега…”

Кой е Андре Малро на нашия човек? (Ах, клети дописнико, съвсем си се отчаял, какви ги плещиш, бре?) С парнаджии не се стига далеч. Парнаджиите винаги ще оставят у теб усещането, че си сам.

И накрая ще свалиш вратите в двореца си като Сомоса, понеже се страхувал, че зад тях се крие някой заговорник.

***

Между другото, въпросната фраза на Бойко странно и опасно кореспондира с думите на Костов, с които той обяви, че е обиден на народа си.

А освен това подсказва, че общото ни достойнство се превръща в нещо извънредно рядко. В нещо като усик. Усик е ескимоското по произход название на костта в пениса на моржа (срещнах го в Л. Блох).

Пак от него се сетих за правилото за втората обувка. Когато обувката на съседа отгоре хлопне на пода, той непременно ще пусне и втората.

Искам да кажа, че след подобни игри на езика ред е на по-общото незачитане.

Кеворк Кеворкян

В. Труд