ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НЕ С ТИЯ ПОШЛИ ПИНИЗИ!
15 октомври. Преди обед. На вратата ми се звъни. Отварям. Двама униформени полицейски служители. „Точно Вас търсим!“, усмихва се лъчезарно единият. Любезни мъже. Вежливи.
Оказва се, че двамата ми носят призовка за дело, на което трябва да се явя като свидетел. Свикнала съм, не ми прави впечатление: „Кажете, къде да да подпиша“, усмихвам се и аз. Имало проблем, обаче. Трябвало да ме отведат на делото „ПРИНУДИТЕЛНО“.
А сега, де! Недоумявам, тъй като по всички дела, които касаят мен и сайта АФЕРА, се явявам чинно и почтено, и не съм отказала нито една призовка. Никога. Какво е това дело, по което принудително ще ме водите? Това означава, че не съм се явила на него, за да се налага да ме водите принудително за следващо заседание?!?, питам.
Мъжете ми дават призовката и от нея научавам като „свидетел“, че се води дело НЧХД №906/2015 година във Варненския районен съд срещу Радослав Калчев, очевидно става дума за Черния Роди, а делото е заведено от небеизвестните бивш шеф на БОП – Варна Емил Михайлов и оня, дето припка цял живот след него – бившата му дясна ръка Добромир Досев и сегашен служител на ОД на МВР – Варна.
Като свидетел изобщо нямам никакъв хабер, че се води такова дело изобщо. До този момент по никакъв начин не съм получавала призовка, не ми е носена призовка за такова дело, за да се явя по него, както е посочено като „свидетел“. Униформените обаче ми четат от някакъв лист как „нееднократно“ съм търсена, как по никакъв начин не можела да ми бъде предадена призовката и още куп лъжи, измислици и тъпотии, написани от нечия „съдебна“ ръчичка.
Това е абсурдно! Аз дори и в качеството си на журналист изобщо не знам, че такова дело се води, камо ли да не приема призовка, като свидетел, тук съм и от никого не съм се крила, реагирам. Ченгетата се съгласяват – „Ами, да, нали виждаме, че веднага ни отваряте вратата!“.
Само че им е казано да ме заведат ПРИНУДИТЕЛНО на 11 ноември в 11 часа във Варненския районен съд. Чувстват се неудобно някак тези мъже, които са ги въвлекли в ситуация да се занимават с абсолютни глупости.
Втори път ми го играят СЪДЕБНО тоя мръснишки пиниз с УЖ неприети призовки. Преди седмици точно така се случи с важен мой свидетел по друго дело, този път във Варненския окръжен съд. Не могли да го намерят, айде бе! Досега винаги бе получавал стриктно призовките си, но тоя път точно, когато се знаеше, че точно свидетелите ми ще разтресат делото, изведнъж а-аха, а-ха да му провалят явяването.
Та, госпожо председател на Варненския Районен съд Ерна Жак Яков Павлова, един път вече си позволихте неправомерно да ми ровичкат „трафичните данни“ на сайта АФЕРА по аферата „червеи“, и не поехте никаква отговорност за това, сега трябва да се явявам във Вашия съд ПРИНУДИТЕЛНО без да знам изобщо, че се води подобно дело и без никога никой да ми е носил призовки за него!!!
Тия пошли пинизи вече минават границата на нечии кретенски мозъчета, които си въобразяват, че така могат да могат да ме уязвят, или унижат.
Няма как, Жак Яков Павлова! Ако си мислите, че ние, журналистите, нямаме хабер кой кой е във Вашия съд и на кого служи, освен на УЖ единствено на закона, и какви поръчки изпълнява, нещо дълбоко сте се объркали. Че даже и „присъдите“ ви предварително знаем, но това е друга тема, която бъдете уверена няма да ви се размине.
ПРИНУДИТЕЛНО като ме докарат, ще Ви стане ли по-леко „кариерното издигане“, за един Цацаров и за един Пеевски питаме, а, и да не забравим – за една Ванухи питаме.
Айде, пригответе шпалира за 11 ноември. И да не забравите духовата музика в чест на Михайлов и Досев. В тая държава точно онези, които трябва да са с белезници в съдебната зала се мандахерцат съдещи, вече някои и като „съдии“, а някои още като „стажанти“. Така че, давайте, ПРИНУДИТЕЛНО с журналистите, толкова са ви силиците. За пред ехалето.
Веселина Томова