Защо ни е правителство, ако не може да ни направи щастливи?
Когато всеки ден ми разказват по новините за крадците на милиони от миналите правителства, изобщо не се радвам. Как беше клишето – не протривам доволно ръце, че разбойниците са си намерили майстора. Как да си щастлив, че живееш в дивашка държава, в която не размахват копия, а сключват договори с анекси. Не свалят скалпове, а обират парите за пенсии и болни. Не пият кръв, а източват еврофондовете. Не ходят с препаски и върху коне, а с костюми и с яхти. Добре, разбрах, че е имало – октопод – от – нагли – перачи. Е, и?
Категорично не съм щастлива, че ще ги направят нещастни. Нека си получат урока, но не искам да ме вкарват в техния свят. Той не ме привлича, не е мой урок, не желая да ми внушават, че целият народ е боклук. Става ми тъжно за всички честни хора в страната, които работят по над 10 часа на ден и трябва да плащат чуждите сметки. Те какво са, глупаците в бандата ли?
Как да усетиш щастието, ако си държавен служител и Симеон Дянков ти обяви, че ще получаваш 75 процента от заплатата си. А другите 25 някой отгоре ще решава дали си ги заслужил. Няма как да измислят честни и обективни правила за оценка при спецификата на всяка дейност. Не жаля чиновника, но следващите месеци ще го направят истински нещастен. Ще стане по-фалшив и от евтина китайска стока, защото от 25-те процента зависи цял списък от сметки за плащане.
Предишният му живот, дето си го иска. Плановете му за утре. Изобщо не трябва така да се правят структурните реформи. Ако ще намаляваш държавната администрация, режи цели клонове, не дялкай дървото да го мъчиш. Защото много боли.
Не е по-различно и ако работиш в частна фирма. Криза е, казва работодателят и ти намалява заплатата. Криза е – и ходиш на работа, когато си в отпуска. Криза е – и те съкращава. Криза е – и болницата не те лекува, ако нямаш пари за здравни осигуровки. Криза е – и банката вдига лихвата по кредита. Криза е – и не можеш да си купиш билет за рейса, а обувките те стягат.
И в тази безумна криза на държавата влизаш в последния открит мол и попадаш на лудница. Народът купува в истерия кисело мляко без мляко, тумбести краставици, смачкани домати, зелени банани. Хапва на крак от промоцията – пица с кола за 2 лева. Не е гладен, но е на далавера. Хич и не забелязва измъчените лица на жените зад щанда, правите касиерки, които са затиснати от пазарни кошници и маркират ли, маркират като сомнамбули. Касова бележка – ресто – заповядайте пак! И към следващия – Добър ден!
Какъв добър, какъв ден! Ден ли е, нощ ли е? Някой каза "щастие". Какво е това? Чувала съм я тази дума, позната ми е, ще се сетя какъв є е смисълът. Знам само, че не може да е българска.
Надя Петрова
http://zonabg.info