БНР в стъкларския магазин на радиоефира
Българското национално радио покрива критериите на модерната обществена медия, смятат слушателите на БНР. Това се посочва в съобщение на медията, цитирано от БТА. Според изследване на агенция „Маркет линкс“ за март 2010 г. общата удовлетвореност от програмите на БНР е висока.
Програмите на обществената медия успяват да отговорят на очакванията и изискванията на аудиторията както по отношение на съдържанието, така и по отношение на професионализма на журналистите и на водещите. БНР поддържа лоялна аудитория, привлечена от качеството на предаванията и традициите, които имат програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ в българското медийно пространство, се посочва в съобщението.
В него се отбелязва, че всяка от двете програми на БНР успява да поддържа уникален за българския радиопазар профил. „Хоризонт“ се възприема като информационният лидер с най-добрите новини и публицистика в радиоефира, докато „Христо Ботев“ е програмата със специално внимание към културата и разнообразните музикални стилове, без да пренебрегва сериозната социално-политическа тематика.
Въпреки силната конкуренция на телевизиите в сутрешния часови пояс сред своята аудитория „Хоризонт“ постига по-високи рейтинги от тези на всички телевизионни канали, взети заедно, посочва изследването на „Маркет линкс“, съобщават от БНР.
Дали случайно, ама съвсем случайно, ръководството на БНР не е похарчило бюджетни средства , за да си прави реклама в навечерието на решението за …ново ръководство? И какво общо има едно държавно радио с “маркета”, че шефовете си правят личния макретинг с “линкс” ( връзки”) – едната държавна ръка поръчва, а другата, БТА, услужливо поема. С връзки!
В сбърканата ( не случайно) подредба на българския медиен пазар, на държавните институции е вменено да убиват, понякога в зародиш, напъните на разни непослушници в ефира. За целта им е връчена примката на удушвача – конкурирането на частниците в областта на рекламата. За БНР, с неговия държавно гарантиран достъп до най-затънтените краища на родината, студия, коли, релейни станции, мрежа от кореспонденти и …субсидии, това не беше трудно. Освен всичко друго, това предопредели и липсата на инвестиционен интерес от чужбина в тази сфера, за разлика от този в областта на телевизията. Там властта “изпусна” нещата и се създаде реална битка за зрителя, което привлечи и чуждите капитали. Те пък, колкото и да се стараят да ги командват от върха на държавата, бягат по природа от контрола. В БНР няма такова нещо. В резултат днес откъм шефските кабинети на БНТ долита жален, направо траурен хленч, докато от същите в БНР звучат самохвални маршове на самодоволството от самодостатъчността, с което се самопредлагат на новата власт.
А ако сте обърнали внимание, властта им е намерила цаката на телевизиите с техния дразнещ окото на цензора плурализъм – излиза, че сутрешните блокове на телевизиите вкупом не струват нищо пред възможностите на “Хоризонт” на БНТ да ги затапи като аудитория, както гордо ни съобщават поръчителите на изследването за успехите на БНР .
Останалият някак на заден план в модернизирането на България радиомастодонт съхрани огромната си база, с която смачка конкуренцията. За държавното началство е по-лесно да контролира чрез шефа на Радиото практически целия радио ефир, отколкото да се мъчи да прави това “на парче” с разни опърничави станцийки. Така постепенно публицистиката, а с нея и неудобствата за властта, почти изчезнаха от националния радиоефир. Което, както виждаме, се отчита като тържество на справедливостта от самия удушвач БНР.
Уважавам труда на колегите в държавното радио – те с нищо не са по-лоши от останалите, мнозина сигурно са и сред най-добрите в професията. Само че абсолютната безкритичност, с която се говори за успехите на БНР не е просто и само самохвалство. Това е прикриване на всичко онова, за което не е позволено да се говори от ефира на иначе гордата с (почти)монопола си държавна институция. Прикриване на основната истина: че днес от микрофоните на все така най-голямото радио в България се спестява истината в угода на управляващите.
БТА например и да иска, не може да играе такава роля. В нейния сектор се разви конкуренция и значението на някогашния монополист отдавна е сведено до ролята на един от многото възможни източници на новини за редакциите, които имат все по-голям избор във времето на интернет. Докато технически съхранената мрежа за излъчване и транслиране дава в ръцете на БНР властта да стига до безпрецедентна национална аудитория и то тъкмо до тази, която няма избор. Което шефовете на БНР ни съобщават като свое голям успех, докато той е постижение надържавата, която допуска и поощрява това, бранейки интереса си да си запази контрола върху пропагандата.
Припомням какво написа в блога си за цензурата в БНР колегата Мерим Тенев преди половин година. Осмелилият се да каже истината млад журналист споделя много неща, но, най-забележителното е, че имаше дързостта да хване бика за рогата с изречението, че в БНР “Президентът Първанов се превърна в свещена крава” . А който има крава, пие мляко, както е известно. Ето още от изповедта на Мерим Тенев:
“За да бъдеш назначен от друга медия в БНР, се прозвъняват, от най-висше място, поне няколко телефона, за да се докаже, че на предишното си работно място си отразявал ресора си пристойно и тези, които си отразявал не са недоволни….
Другият фрапантен случай от този период е един преглед на печата в новините, който предизвиква нервен срив в социалната министърка Емилия Масларова.
Вестниците бяха публикували нейна снимка как тя инспектира условията в шивашка фабрика. Сред обикновено облечените женици, на снимката се виждаше как тя е с палто, което струва поне заплатата им за година напред. Нещо, което беше отбелязано от моя колега в ефир. Целият последвал тормоз, който му беше хвърлен от самата Масларова, нейната шефка на пресцентъра и ресорният репортер в “Хоризонт” върху нещастния човек, дръзнал да направи такъв коментар, беше неописуем… „Покани“, направени лично от Масларова да отиде в кабинета й, за да си проведат “един сериозен разговор” и т.н. Въпреки, че шефовете бяха осведомени за големия проблем, създаден от журналиста – никой поне пред нас и официално не го защити… Тормозът за този човек от Масларова и екипа й продължи цял ден. И беше като назидание и предупреждение за другите от новините да внимаваме.
Властта в “Старата къща” се смени през 2007 година. Новият генерален директор Валерий Тодоров беше посрещнат с леко недоверие. Той обаче ни събра и ни обясни как нещата ще се променят и то само за добро. “Хоризонт” щяло да стане едно модерно радио, с хубава музика и по-малко “безсмислен” говор, както и че заплатите ни поне ще се доближат до тези в другите медии. И до този момент там си остават едни от най-ниските в бранша.
Сега си давам сметка, че приказките за модернизиране са били отлична форма за ограничаването на “неудобната” реч, но не и на безсмислената. Защото никой не се караше, ако някой е провел дълго интервю на живо, ако то не би създало проблем. Но имаше проблем, ако то не беше удобно и проблемът винаги се подчертаваше, че е в дължината.
Заради изключителния малшанс новините да са едно от най-слушаните неща по Радиото – там „реформата“ беше най-радикална и безмилостна.
Президентът Първанов се превърна в свещена крава. Всички бяха наясно, че критиката срещу него е равна на много проблеми и лични професионални главоболия.
За първи път, откакто аз бях там, и разни управляващи започнаха да звънят директно в нюзруум-а и да искат обяснения защо едно или друго не е минало или е минало така.
Шефката на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева много обичаше да си говори с новоназначените от новия шеф продуцент новините и продуцент репортери. Един път Пашалиева беше толкова изнервена, че съобщаваме, че на проведените местни избори казваме за по-малко спечелени общини от БСП, което обаче си беше факт. Просто й се искаше да са повече, така като твърди Партията, и репортерът беше задължен да пренапише новината си, защото така се иска…въпреки несъгласието му с опорочаването на фактите. Заглавието на “редактираната” версия беше кръстено от репортера във вътрешната система на БНР “БСП не може да брои”.
При прочитането от мен на друга новина, сгреших ударението на фамилията на зам.-министър. Реакцията беше мигновена. От високо ниво ми се обадиха да ме нахокат, явно защото зам.-министърът е бил твърде недоволен. Наложи се да изчета новината отново в следващата емисия – на челно място, с правилното ударение, въпреки че самата новина беше изключително маловажна. С ужас научавам, че този човек щял да става говорител на БСП!
Най-голямата проява на цензура върху мен, обаче, беше при освиркването от работници на министър Петър Димитров в Пловдив, който отиде да ги успокоява при обявяването на затварянето на предприятието им. Въпреки че новината беше публикувана в редица сайтове, и беше изпратена и от кореспондента ни в Пловдив, бях “горещо помолен” от продуцентите –цензури да я сваля от водещите новини при откриването на Вечерния бюлетин на БНР. Не стигаше това, ами влизайки в студиото и зачитайки новината се оказа, че тя е редактирана, и прочистена. Нещо, което осъзнах при четенето в студиото. Липсваха освиркванията, недоволството…Като цяло излезе, че Петър Димитров е бил посрещнат на бял кон от щастливите работници…
Не искам да коментирам случаите, в които неудобни звуци на опозиционни политици са орязвани, защото така…Нещо, което научавахме в ефир при излъчването на емисиите, заради разликите в съдържанието и времетраенето им.”
Както виждате, героите на Оруел управляват и днес нещото, което писателят си е представял като утопия. У нас си е реалност, защото нищо не е такова, каквото го чувате, макар и да сте добре със слуха. Имаме едно радио, а останалите са заглушавани както през “1984-та”. Днес останалите са “само” задушавани, освен ако не се предадат и “избягат” в увеселителната ниша, където милостиво им е позволено да съществуват.
Иво Инджев