БЪЛГАРСКИЯТ ПРОВИНЦИАЛИЗЪМ

Смешен плач раздира днешната българска ситуация, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!
Всъщност, не ми се пише…
Не ми се пише за възпроизвеждащия се в т.нар. „политически елит“ български провинциализъм, който си мисли, че е станал модерен, защото декларира принадлежност към силния външен покровител – дали ще е Германия, дали ще е Съветския съюз, дали ще са Вашингтон или Брюксел, няма абсолютно никакво значение! Българският управленски провинциализъм мисли себе си за прогресивен, ако с удоволствие се отдава на онзи, за който смята, че ще му осигури пребиваването във властта!
Не ми се пише за възпроизвеждащия се изобщо в племето български провинциализъм, който си мисли, че все някой друг, а не самата общност, трябва да отговаря за българската държава, за живота и проблемите на хората на територията! Българският провинциализъм с безпрецедентна радост е склонен да се раздира вътрешно и да воюва помежду си, дефинирайки се в отделните си части като русофили, русофоби, германофили, германофоби, американофили, американофоби, еврофили и еврофоби?!…
Иначе казано, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, българският провинциализъм по ужасяващ начин исторически възпроизвежда само и единствено антибългарската гледна точка във всеки един момент от пребиваването на Дунавска България!…
Песимизмът ми идва от факта, че това никога не можете да го осъзнаете, драги! И поради това не ми се пише в подробности – ако има останали мислещи хора, те ще ме разберат! За другите няма значение!…
Това е положението, драги…

Проф. Людмил Георгиев