Проф. Кръстю Петков: Висши банкери участват в престъпни схеми за точене на пари!
– Проф. Петков, вие изпратихте писмо до управителя на БНБ Иван Искров като го помолихте да ви разреши достъпа и ползването на информация за преводите в чужбина на банките, опериращи в България за периода 2008 – 2009 г. Какво ви отговори гуверньора на БНБ?
– Иван Искров възложил да ми отговори неговият заместник Димитър Костов. В отговора ме просвещават как \не\ мога да получа исканата информация. Казват, че в сайтовете си БНБ публикува това, което следва да знае широката публика. От там трябавло да взема информацията и аз. Разбира се такава няма. Привлякох екип от експерти, но не успяхме да се доберем до точни данни. За мен най-важното е: прозрачност при репатрирането на средства от депозитите в България към банките майки, т.е изнасянето на пари в чужбина.Виждам обаче, че от БНБ бягат от конкретен отговор на всяко питане, което се отнася за движението на паричния поток в и извън банковия сектор. Тази информация е потребна на нашата експертна група от ГЛАС , която от миналата година изследва какво става с кредитите, депозитите, задлъжнастта на фирмите и домакинствата. След като не може да я получим по по официален път, вече ме посъветваха да си намеря къртица в БНБ. Но аз не съм човек, който работи с подобни методи.
След което се случи нещо много интересно /пропуснато от медийните коментатори/. Приключи финансовата година и видяхме, че една от най-активно работещите у нас банки- австрийската “Райфайзен”- е намерила начин да получи това което й се „полага” от събраните депозити. Въпреки спада на агрегатната печалба за годината, в “Райфайзен” са раздали дивиденти на едноличния собственик, който е сто процента австрийски. Поради което половината от печалбата директно заминава във Виена, а другата половина ще остане в България, за да бъде на разположение на онези, които искат да ползват кредити/ а такива почти не се дават/. Това ,“преведено” на съвсем простичък и достъпен език означава – българите спестяват, а чуждестраните банки печелят и изнасят дивидентие извън България. Държавата и БНБ мълчат.Което е непростимо, защото това са нашите пари- вашите, моите, на българските домакинства, на средния и дребния бизнес. Хората, бизнесът ни, се е доверил на банката не само да бъде ковчежник и да даде лихва по влоговете, но и да бъде участник в икономическата игра. Което означава – банката да държи парите тук, в България, и да ги реинвестира, за да върви българския бизнес. Като не искат, нямат място на нашите пазари…
– Вие зададохте един много интересен въпрос на шефа на БНБ: “Готов ли е г-н Искров да заложи дипломата и поста си, за да покаже в числа каква част от привлечения от чуждите банки национален капитал е останал в подкрепа на стабилитета на българската индустрия и финансова система, и каква част от този капитал е преминал зад граница?
– БНБ в момента е най-консервативната, най-замръзналата, най-неподвижната институция. Г-н Иван Искров и БНБ се грижат за едната част от общия стабилитет. Парите, които са при тях се пазят срещу минимална лихва, пази се стабилността на валутния борд. Искам да напомня, че България няма суверенна национална банка, емисионата функция отдавна, преди 13 години, е премахната и, въвеждайки валутен борд, България загуби, не само банковия, но и макроикономическия си суверинитет. В този смисъл г-н Иван Искров не е пълноценен банкер. Нищо лично няма в твръденията ми. По- важната личност от шефа на БНБ, по закон и теория, трябва да е шефът на валутния борд. При това положение, особено като сме в криза, би трябвало да се активизарат правителстовото и финансовия министър. В интерес на истината, финансовият министър Симеон Дянков постави въпроса дори още по-осторо. Той поиска информация от БНБ и доколкото знам, и на него беше отказана такава в пълния й размер. Тогава Дянков заяви нещо абсурдно. Каза, че щял да потърси подкрепата на МВФ, за да научи истината. Преставяте ли си – българският финансов министър трябва да моли Вашингтон да открие тайните на българската национална банкова система! Това показва до каква степен ние сме зависима страна, превърната в карикатура на това, което се нарича суревенно управление на национални финанси и банкови авоари.Да припомним, че г- н Искров първо беше остракиран през лятото на миналата година от своята позиция. После беше приютен от сегашното правителство по внушение от политически и финансови кръгове от чужбина. И за да не съм голословен, ще визирам г-н Стив Хантке, професор от университета в Балтимор, който е печално известен с това, че навсякъде се хвали че знаел тайни рецепти за излизане от криза, бил баща на валутния борд, което разбира се не отговоря на истината. Та да се върнем на въпроса. Никой в парламента не иска дебати, свързани с функционирането на банковата система в Българиая, която над 80% чуждестранна. И това се случва в условия на криза и валутен борд! В същото време аз получавам информация от Брюксел и от Вашингтон , че световните лидери са необичайно активни в търсенето на нови механизми за по-ефективна регулация на банковия сектор. Тези дни американският президент Барак Обама започна нова национална и глобална акция за обуздаване на банковите и финансови акули на Уолстрийт. Писа лично и на мои колеги от България, апелирайки за подкрепа и международна солидарност. Европейският парламент прие деректива за облагане с данък върху трансграничните преводи. Дори под едни процент да бъде ставката, това ще донесе огромен ресурс, който може да се ползава по време на криза. Защото по – голямата част от дейността на т.н. небанков или сенченст финансов сектор, при тези транзакции е спекулатевна, да не кажа престъпна. Гордън Браун наскоро обяви, че се готви въвеждането на глобален банков данък. Нещо да сте чули да се дискутира в България по тези инициативи!. Не! И тогава се питаме защо? Защото тези, които навремето пуснаха чуждестраните банки в България / а това е г-н Иван Костов и неговото правителство- под въздействие на МВФ/ вкараха външни играчи, които не подлежат на контрол. Чуждестраните банки майки, които отвориха свои клонове или или дъщерни фирми в България, не са отговорни пред българската държава. Аз честно казано не познавам друга държава в света, която да е стигнала до там. И да не забравяме как чрез рекламни договори чуждестраните банки подставят под зависимост повечето български медии.
– Има ли друга държава, освен България, в чийто банковия сектор 80% капиталите да са чужди?!
-Има, но това са държави, които водят политика на офшорни зони, коитое бяха заклеймени от Г-20; вече върви прераглеждане на статута на офшорните зони. Има страни ,известни като данъчни убежища.
През последните 10 години България се е превърнала в нещо като нерегламентирана офшорна зона и в данъчен рай. Защото при нас и данъкът върху доходитена физическите лица и корпоративният данък е най-нисък в света. България се е превърнала и в една своеобразна перачница на пари, през която се превъртат огромни средства, перат се и други непарични ресурси. Ние сме активна локация за спекулативно финансово действие, но не и за живеене. Има групичка свръхбогати фамилии;останалата част от населението е просто обслужващ персонал. Финансовата и банковата система е изкуствено поддържана защото производство няма.
– Според вас ще има ли фалити на банки в България сега?
– Аз съзнателно бягам от този въпрос. Интересно е, че винаги когато давам интервюта ми питат – ще има ли фалит на банки, кои банки ще фалират и т.н. От отговора на този въпрос вече съм си патил. Да припомня 1997 година, когато със Стоян Александров, още през януари предупредихме публично, в това число и премиера, че предстои верижен фалит на банки. Тогава какво ли не изрекоха по мой адрес. Оказа се, само четири месеца по-късно, че съм сбъркал минимално: вместо казаните от мен 12 фалита, се състояха 14. Толкова банки фалираха. Тогава изхождах от убеждението – по добре да предупредим навреме гражданите , вложителите за катастрофата. Защото като дойде денят Х, всичко се срутва и вече няма начини за противодействие. Научих си урока от 1997 година и сега не желая да говоря за предстоящи банкови фалити.Ние познахме за фалитите, но бяхме оплюти, обругани. Нарекоха ни черногледци. Обвиниха ни, че предизвикваме изкуствена паника. Само дето не ни обвиниха, че с изявленията си сме дестабилизирали банковия сектор. Банковите фалите се причиняват от онези, които стоят много близо до центровете за информация – стратегическите мозъчни центрове. Това са финансови министри, техни съветници, една група банкери и хора, които през последните 15 години се специализираха да бъдат брокери на капиталовите пазари. Говоря за тези, които работят с дългови инструменти.
– Като Милен Велчев, например? Подобни персони като него биха могли да предизвикат фалити на банки?!
– Ами във всеки случай фамилията и фирмите, с които са свързани тези хора ,играха много активна роля при обслужването и управлението на българския външен дълг. Бившият финансов министър Орешарски беше изчислил, че щетите, които са нанесени тогава, ако не се лъжа, са около един милиард долара. Щом нанасяш щета на държавата, значи тези пари са отишли в други джобове, а не в хазната.Надявам се , че днес, 13 години след срива на банковия сектор в България, икономическата култура на хората се е повишила.Затова искам да обърна внимавнние върху факта, че на 9 април т.г.агенция "Фич" намалява кредитният рейтинг на Гърция до "ВВВ-" което е ниво с много висок риск и много висок спекулативен елемент.Може ли при това положение техните банки да са суперстабилни, както ни уверява г-н Искров. Знае се, че пет гръцки банки оперират в България и досега не са излезли като група да успокоят нашите вложители и да поемат гаранции за нашите пари.
– Как се получава това : държавата фалира, а банките изглеждат стабилни?
– Гърция е в криза, но разликата е, че гръцката икономика продължава да работи и то на значително на по-високи обороти от българската.
– А какво ви отговори г-н Искров на поставения от вас въпрос – откъде гръцките банкери черпят „евтин кредитен ресурс” който раздавали у нас, при положение, че са в ликвидна криза?
– Частичният отговор който получихме е – държавата е в ликвидна криза, но банките не са. Аз се съмнявам в това и затова питам и няма да спра да питам, докато не получа убедителни аргументи. Никаква лична или националистическа пристрастност няма в моята позиция.Четох абсурдни “доказателства”, че видите ли в момента, имало преместване на гръцкия индустрален инвестицоинен капил на север от Промахон. В момента България била по-привлекателна и поради това евтин ресурс, пряко или чрез банките, идвал в България. Бих искал да ми посочат поне 10 стабилни инвестиционни проекти, в които през последната година, атинските банки са ангажирани. Аз познавам български индустриалци , които трескаво търсят инвестиционен ресурс за персективни, печеливши проекти , но банките не се ангажират.Затова твърдя, че в условия на най-тежка криза БНБ и българското правителство в лицето на финансовия министър Дянков са пренебрегнали опастността, която идва от чуждестраните банки в България,от промяната в начина, по който рабоят с депозитите и кредитите и т.н. Някой трябва да носи отговорност след време. Но търсейки отговорност след време, няма да можем да можем да възстановим парите, загубите са си загуби. И този, който ще плати за загубите, е българският гражданин- съвестен данъкоплатец.
– Оказва се така, че гръцките банки няма да фалират, въпреки че Гърция се тресе от кризата…
– Те дори и да не фалират, и никой не иска това да се случи, са крепени от нас, българите. Как- чрез нашите депозити. Вижте каква е агрегатната депозитна маса в България. И от нея около 30% се пада на гръцките банки. Както се казва – Ашколсун на тях–държат 25% от пазарния дял, но 33% от депозитния ресурс. Гърците са добри банкери за себе си. Но за България от това печалба кой знае каква няма…
– Чрез депозитите си в гръцките банки ние българите помагаме на Гърция да излезе от кризата час по-скоро?!
– Ние вече им помогнахме, като не си потърсихме правата си заради блокадата на Кулата-Промахон и загубхме 240 милиона евро. Самият премиер вдигна шум, но нищо добро за България не се случи. Тези 240 милиона ще трябва да ги компенсира кой? Пак българина. Не от вчера независими международни институции ни предупреждават да сме внимателни със съседите на юг. Още преди два месеца агенция Блумбърг разпространи доклад на „Морган Стенли”, в който се казва: „България и Румъния са най-уязвими от кризата в Гърция, тъй като най-големите инвестиции на гръцките банки са в тези две страни. Гръцките банки ще оттеглят финансирането си от най-младите им подразделения в Европа и ще се опитат да увеличат местните депозити за сметка на кредитирането. В краен случай гръцките банки временно ще спрат всякакво кредитиране.В резултат икономиките от Централна и Източна Европа ще изпитат остра липса на кредити. Това ще спъне възстановяването най-вече на България и в по-малка степен на Румъния".
CV
През последните години поф. Кръстьо Петков е научен ръководител на група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост.Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Народен представител в 39-то Народно събрание. Като председател на КНСБ и като народен представител се занимава експертно с проблемите на социалната политика, иконоиката и регионалното развитие. Председател на политическата формация Обединен блок на труда.Основател и съпрезидент съм на Белгийско-българската асоциация БЕСТ ТУ Бο (Best2b), която от 10 години работи за развитие на двустранните културни, университетски и бизнес връзки. Награден от краля на Белгия с един от най-високите ордени “Командир на короната”. Владее английски и руски език. Ползва сърбски / хърватски език. Има над 500 публикации – книги, студии, статии, доклади и др. След 1990 г. повечето от публикациите му са в чужбина.
Интервю на Мария Друмева,
Агенция БЛИЦ