Медиите продължават да вървят след победителите
Медиите продължават да вървят след победителите. Със съжаление правя тази констатация, а изразът е перифраза на думите на един политик, казани в началото на прехода. За последните 20 години медиите не само че не извървяха пътя към утвърждаването си като четвърта и независима власт, а сякаш се върнаха назад, усъвършенствайки се в занаята да следват и да угаждат на силните на деня в политиката. Мислех си това, докато гледах умилителен репортаж по една от големите телевизии за това как лекарите в провинциалните болниците посрещат с голям ентусиазъм новия министър на здравеопазването. Щом успяха да направят за тази жена успешен PR, какво да кажем за всичко останало.
А вместо да реагират по единствения възможен начин на тази абсурдна и нелепа кандидатура, т.е. като я окачествят като такава, по-голямата част от журналистите първо се посмяха, пошегуваха се, а след това с заеха да лъскат имиджа на д-р Борисова с тъпи изречения като следното: “Борисова надви на два пъти Борисов за един ден”. Никой не описа предстоящите щети за и без това окаяното ни здравеопазване, които тази очевидно неподготвена жена ще нанесе. Никой не постави сериозно въпроса защо на толкова ключов пост се назначава очевидно некомпетентен и неуравновесен психически човек и никой не попита Борисов дали това не е подигравка от негова страна към цялото управление на държавата и към всички български граждани. Аз съвсем сериозно мисля, че е второто. И съвсем сериозно мисля, че на премиера въобще не му пука за последствията, които ще ни причини неговото управление, нито че го е страх от провал, който става все по-очевиден. А това, бих казал, е страшно, защото страната наистина може да катастрофира тежко, много по-тежко отколкото през 1997 г.
Но да се върнем на медиите и лекомисленото им поведение, което е сред основните причини българският публичен живот да деградира толкова, колкото е деградирал днес. Както вече казах,
медиите не ходят пред събитията, а след политиците. Те не ни предупреждават за това, което ще произлезе от едно или друго политическо решение, а отразяват мнението на политиците и ни го свеждат като единствената и абсолютна истина,
която обаче трае, докато съответните политици са на власт. Щом паднат, се оказва, че истината била друга. Журналистите масово обръщат палачинката, сякаш до вчера не са били съучастници на политическите безобразия. Така медиите откриха за себе си корупцията на тройната коалиция чак когато Бойко Борисов спечели изборите.
Разбира се, трябва да направя уговорката, че и преди, а и сега има малки острови на истината, в които се изнасяха и се изнасят нелицеприятни факти за миналото и сегашно управление и че има медии, които подържат необходимата форма на критичност към властта. Те обаче са много малко и не могат да запълнят огромния дефицит на важната и същинска информация, която е необходима на обществото. Както вече казах, големите електронни медии и официозни вестници заговориха за корупцията на миналото управление едва след като за нея заговори Бойко Борисов. И дори не му поставят въпроса, който той самият обича да поставя на различни съсловия, а напоследък го чух да пита и майки с малки деца: “Къде бяхте, когато тройната коалиция крадеше, защо си мълчахте тогава?”. Сякаш на майките и на лекарите им е работа да говорят за “Цанков камък” и “Белене”. За това трябваше да говори Бойко Борисов, който беше политически лидер и започна приказките за корупция едва последната година преди изборите, за да мобилизира електорат. До тогава чудесно се вписваше в цялата корупционна схема, от която днес се изненадва всеки ден, да не говорим, че беше главен секретар на МВР и пряката му работа бе свързана с това да изобличава корумпираните и да гони големите крадци. Нещо, което той не направи.
Днес Борисов и Цветанов се държат така, сякаш никога не са били в българския политически живот и са паднали от небето на 5 юли м.г.
За това, пак повтарям, много им помагат и медиите, които не им припомнят собствените им позиции и тежки компромиси от миналото. Когато Цветанов казва, че през последните 20 години не се е водела истинска борба с престъпността, никой не го пита дали в тях влизат и четирите години на Борисов като главен секретар и пребиваването на самия Цветанов в министерството. Ако по признанията на самия Цветанов, те не са водили истинска борба с престъпността, как да им вярваме, когато и тогава ни убеждаваха, че го правят, и то добре. Още от 2001 г. започнаха да обясняват всички убийства с това, че натискали големите наркоиграчи, които почвали да се избиват за територия. И така 10 години, да не говорим за останалите глупости, с които се хвалеха, докато бяха в МВР, но си затваряха очите за грандиозната корупция по време на управлението на НДСВ, от което и Цветанов, и Борисов бяха част.
Медиите абсолютно безкритично пропускат тези въпроси и се държат с управляващите наистина като с хора, които до вчера не са вземали никакво участие в политическия живот на страната. Заети с положителния имидж на управлението, днес те не предупреждават хората и за истинските размери на икономическата криза, която тепърва ще се разрази в България с още по-голяма сила заради некадърността и некомпетентността на това управление. Така, както през лятото на 1996 г. медиите не предупредиха хората какво ще се случи само няколко месеца по-късно. Така, както си мълчаха през всичките тези години за важните неща и изпитания, пред които обществото ни се изправяше, водено от некадърни политици. Така и днес медиите – хайде да повторим – все пак много по-голямата част от тях си мълчат и се занимават с глупости. И когато след поредната криза започнем пак да търсим виновни и да се питаме за отговорността, ще трябва да посочим българската журналистика на едно от първите места.
Явор Дачков